Решение № 3010 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 728/2017 г.

Решение № 3010 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 728/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс - (АПК). Образувано е по касационна жалба депозирана от процесуалния представител на Кмета на О. В. срещу Решение № 2378 от 24.11. 2016 г., постановено по адм. дело № 1410/2016 г. на Административен съд- гр. В. (АС В.). От жалбата могат да се извлекат твърдения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се мотивите на съда, обосновали отмяна на обжалваната заповед на Кмета на О. В.. Касационният жалбоподател счита, че събраните по делото доказателства сочат наличието на всички необходими условия за изземване на общинския имот от лицето, което го владее и държи- ЕТ "Ч.- Р. С.". Моли за отмяна на решението на АС В. и да се остави в сила обжалваната заповед. Ответникът ЕТ "Ч.- Р. С.", в представената по делото писмена молба моли да се потвърди оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че посоченото от административния орган основание за изземване поради държане и владение без надлежно правно основание е съответно на установените факти. Счита, че решението като неправилно следва да се отмени, като при фактическата установеност на спора, се постанови решение, с което се отхвърли жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Относно валидността на адм. акт, първостепенният съд намира, че заповедта е постановена в писмена форма, от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия - чл. 65, ал. 1 от ЗОС и при условията на заместване, съгласно Заповед № 1378/21.04.2016 г., поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност. С обжалвания съдебен акт- Решение № 2378 от 24.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1410/2016 г. на Административен съд - гр. В. е ОТМЕНЕНА Заповед № 1384/22.04.2016 г. на Кмета на О. В., с която е наредено да се изземе от ЕТ "Ч.- Р. С." ЕИК *********, гр. В., ул. "Т. В." №..., общински недвижим имот по АОС № 6842/27.02.2012 г., находящ се в гр. В., ул. "Г. Ц." №..., представляващ ПИ 10135.51.130 по КК и КР на 12- ти п. р. на гр. В., с площ от 563 кв. м. За да достигне до този резултат, адм. съд приема, че от ответника не е установено с надлежните доказателства наличието втората и третата предпоставка по чл. 65 от ЗОбС. Н. за налице единствено безспорни данни, че имота е частна общинска собственост, но липсват доказателства, че именно ЕТ "Ч." ползва имота. Решаващият съд приема, че процесната заповед се явява незаконосъобразна, тъй като е постановена, при допуснати съществени процесуални нарушения - нейн адресат не е лицето чиито права се засягат и при неправилно приложение на материалния закон - посоченото правно основание не съответства на фактите, които касаят незаплатен договорен наем за общински имот и следователно са неотносими към чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на три законови предпоставки: 1. недвижим имот, който е общинска собственост; 2. осъществяване на владение или държане от трето лице и 3. това фактическо действие да е без правно основание. Установените факти по делото обосновават правилност на извода на съда, че заповедта е незаконосъобразна. Издаването на заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОС предполага установяване, че общината е собственик на имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. По делото не е било спорно, че имотът е частна общинска собственост, което се доказва от АЧОС № 6842/27.02.2012 г., съгласно който същия е с площ от 563 кв. м. и се намира на ул. "Г. Ц. "№... /л. 20/. Б. е спорно, че имотът се държи без основание от адресата на заповедта ЕТ "Чинари- Р. С.", каквито доводи са развити в жалбата срещу адм. акт. Основателно адм. съд приема, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на процедурните правила. От общината не е установено по безспорен начин кой е ползвател на процесния имот. Неизвършването на проверка на място на административния адрес е довело до съществено нарушение на изискванията за издаване на законосъобразен акт. Административният орган може да разпореди изземване от всеки правен субект, който не притежава основание за владение или държане. В случая, обаче освен адресата на заповедта още един субект- "Т. Т. 13" ЕООД, поради правоприемство е в правоотношение свързано с процесния обект. Усложненото правоотношение изисква категорично установяване на ползвателя на имота. Поради това адресирането на заповедта спрямо ЕТ "Ч.", на база само документи от наемното правоотношение, без да се удостовери с проверка на място реалния ползвател води до нарушение на административнопроизводствените правила- чл. 26 и чл. 35 от АПК. С оглед допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт- чл. 65, ал. 4 ЗОС, изрично посочено в т. 12 от заповедта, неуведомяването за започване на административното производство и лишаване на страната от право на участие в административния процес категорично сочи, че нарушението на чл. 26 АПК е особено съществено, като нарушава правото на защита на страната. Тези нарушения следва да се приемат за съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, доколкото ако не бяха извършени, административният орган би издал друг по съдържанието си административен акт. Основателни са доводите на решаващия съд, за немотивираност на административния акт. В неговото съдържание е посочено системно неплащане на наемната цена, но не се посочва дали, по какъв начин и от кой момент е прекратено наемното правоотношение. Неплащането на наемната цена е основание за прекратяване на наемното правоотношение, а не за издаване на заповед от вида на процесната- чл. 65 ЗОС. Л. посочване на обусловена връзка между двата факта, като не става ясно какви са последиците от неплащането и защо е налице ползване без основание. Оспорената заповед е издадена с неясни мотиви. Тази неяснота не се преодолява от приетите по делото писмени доказателства, тъй като в писма от 31.07.2014 г. и 1.12.2015 г. на О. В. се посочва, че "договорът за наем ще бъде прекратен", с което не се твърди ползване без основание. Предмет на издадената заповед е недвижим имот - терен, частна общинска собственост, за който се твърди, че се владее и държи без правно основание. Общината има право да разпореди неговото изземване от всеки субект, който не може да противопостави годно правно основание да продължи да го владее и държи. В случая, обаче не е установен безспорно държателя, който следва да предаде имота. Поради това изводът на адм. съд за липса на материално правните предпоставки да издаване на заповед за изземване е обоснован и в съответствие с приложимата материално правна норма. След като не посочил прекратено ли е наемното правоотношение и установил кой е субекта, който осъществява неправомерно ползване, адм. орган е постановил акта си в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона- пороци по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, водещи до неговата незаконосъобразност. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение