Решение № 13024 от 19.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4434/2012 г.

ВАСVI отделение19.10.2012 г.докладчик Димитър Първанов

Диспозитив

Оставя в сила решение № 433/22.02.2012 г. по адм. дело № 407/2011 г. на Административен съд - Пловдив Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13024 от 19.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4434/2012 г., VI о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив против решение № 433/22.02.2012 г. по адм. дело № 407/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, "Диагностично-консултативен център - VII - Пловдив, Район Южен" ЕООД, счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е Писмена покана изх. № 16-0920/12.01.2011 г. издадена от Директора на РЗОК - Пловдив за твърдяни като неправомерно получени от жалбоподателя суми общо в размер на 9770,60 лв. поради надвишаване на регулативните стандарти /РС/ за първото тримесечие на 2009 г. в частта направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ-НЗОК № 3) и в частта направления за медико - диагностична дейност (бл. МЗ-НЗОК № 4). С атакуваното съдебно решение Административен съд - Пловдив е приел жалбата на лечебното заведение срещу оспорения индивидуален административен акт за основателна. Приел е, че следва да се съобразят неоспорените констатации на допълнителната ССЕ, при изготвянето на която са отчетени, както първоначално определените РС за четвъртото тримесечие на 2008 г., така и допълнително отпуснатите такива, съгласно анексите към договора за 2008 г. Съгласно първоинстанционния съд общия брой на възложените за съответното тримесечие РС, подлежат на увеличение с общо 25 % съгласно нормите на чл. 6 и чл. 7 от ПРАВИЛАТА, впрочем възпроизведени и в индивидуалния договор. Така, съгласно Протокол № 1 към индивидуалния договор за 2009 г. и анексите към него общия брой на отпуснатите РС бланка МЗ-НЗОК № 3 е 1752 бр. (с увеличение от 10 % + 15 %), а стойността на РС по бланка МЗ-НЗОК № 4 е 29 763,85 лв., но в съответствие с § 5 от ПРАВИЛАТА следва да се приложат определените РС за четвъртото тримесечие на 2008 г. (определени с протокол № 4/3.11.2008 г. и анексите към индивидуалния договор за 2008 г. с допустимото увеличение от общо 25 % (без увеличение от 10 % + 15 %). В тази случай от извършените от вещото лице по допълнителната СИЕ пресмятания, обективирани в таблица № 1 и 2 се установява, че не е налице превишение на РС за първото тримесечие по бл. МЗ-НЗОК № 3 и № 4. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда във връзка с късното определяне на РС. Протокол № 1 за определяне на РС за първото тримесечие е подписан от изпълнителя на медицинска помощ на 25.03.2009 г. Срокът за връчване на протокола за определяне на РС е предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-10/12.01.2009 г. на УС на НЗОК /Правилата/, представляващи Приложение № 16 към решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, която предвижда, че регулативните стандарти за текущото тримесечие се предават на изпълнителя при приемане на отчета му за първия месец на същото. От данните по делото е видно, че протоколът за определяне на РС за I-то тримесечие на 2009 г. е бил подписан и връчен при съществено нарушение на чл. 25, ал. 2 от цитираните по-горе правила - вместо до 5.02.2009 г./ чл. 159, ал. 1 НРД 2006/, този протокол е бил връчен ДКЦ на 25.03.2009 г. В резултат на това закъснение несъмнено е и късното искане за корекция на РС, но по-същественото е, че в този случай следва да бъде приложено правилото на § 5 от Правилата. Това обстоятелство обуславя извода, че "Диагностично-консултативен център - VII - Пловдив, Район Южен" ЕООД следва да отговаря за изплатените в повече средства от определените за него по бюджета на НЗОК, само ако работещите при него лекари - специалисти са назначавали през първото тримесечие на 2009 г. МДД в разрез с медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложение № 6, 7, 8 и 9 решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. и без да съобразяват определения на ДКЦ, респ. на всеки един от тях, регулативен стандарт за предходното тримесечие. Релевантните по спора факти сочат, че изпълнителят на медицинската помощ е спазил изискванията на § 5 от ПЗР на Правилата за определяне на съответните стандарти, като през цялото тримесечие е назначавал СМД и МДД съобразно медицинската целесъобразност и ръководейки се от определените му от РЗОК индивидуални регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2008 г. Тези изводи се подкрепят и от приетата по делото допълнително заключение /л. 171 от първоинстанционното дело/ на вещото лице, обосновано и законосъобразно кредитирано от първоинстанционния съд. Невъзможно е да се спазват правила, които не са били установени между страните за периода, за който се отнасят или противоречат на установените временно такива. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1