Решение № 258 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2012 г.

Решение № 258 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба, подадена от Васил Георгиев Атанасов от гр. София срещу заповед № К-3451/21.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4, чл. 228, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" и му е отправено предупреждение, че при установяване на друго извършено от него нарушение по чл. 228, ал. 1 от ППЗМВР, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В жалбата са изложени съображения, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, необоснована, и е в явно несъответствие с целта на закона, по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което се иска отмяната й. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Пиперкова, оспорва жалбата като неоснователна по съображения изложени в писмените бележки. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становища на страните намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и поради това е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следното: Със заповед № К-3451/21.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 226, ал. 1, т. 4, чл. 228, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) на инспектор Васил Георгиев Атанасов, разузнавач VI степен в 02 група "Престъпления против собствеността" на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към 01 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), категория Г-II е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година", считано от датата на връчване на заповедта, за извършено нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в това, че на 17.10.2011 г. около 15.00 часа в гр. София в района на киноцентър "Бояна" не е осъществил непрекъснато наблюдение и охрана на задържано лице при провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия и е оставил задържаното лице само в служебен автомобил с ключ на арматурното табло, в резултат на което е допуснал бягството му със служебен автомобил "Опел Астра" с ДК № СА 6427 ММ, с което е нарушил разпоредбата на точка 60.1 от Раздел 6 на Методическите указания № Iз-2405/16.09.2011 г. за прилагане на Инструкция № Iз-1143/04.05.2011 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № з-11171/07.10.2011 г. на директора на СДВР, издадена на основание чл. 231, ал. 2 от ППЗМВР, с която е разпоредено извършване на проверка във връзка с наличие на данни за произшествие със задържано лице на 07.10.2011 г. Със същата е разпоредено извършването на служебна проверка от комисия в определен със заповедта състав, като за резултатите от проверката е наредено да бъде изготвена писмена справка, която да бъде докладвана до 28.11.2011 г. Въз основа на събраните в административната преписка документи и снетите от служителя писмени обяснения, от комисията е изготвена писмена справка рег. № 31222/14.11.2011 г. съдържаща констатации за извършено на 07.10.2011 г. от инспектор Атанасов дисциплинарно нарушение, а именно не е осъществил непрекъснато наблюдение и охрана на задържано лице при провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия и е оставил задържаното лице само в служебен автомобил с ключ на арматурното табло, в резултат на което е допуснал бягството му със служебен автомобил. С оглед на резултатите от служебната проверка на началника на 01 РУП-СДВР е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Началникът на 01 РУП-СДВР възприема така направеното предложение и издава процесната заповед. Издаденият административен акт не е обжалван пред съд и след влизането му в сила по предложение рег. № 4152/01.02.2012 г. на ВНД началник 01 сектор "ЧР-СДВР Център" директорът на СДВР издава заповед № з-1467/03.02.2012 г., с която отменя заповедта за наложено дисциплинарно наказание "порицание" на жалбоподателя. След съобразяване на установената в хода на административното производство фактическа обстановка директорът на СДВР прави предложение до министъра на вътрешните работи за издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" от 07.02.2012 г. като за целта изготвя и предложение с рег. № К-615/21.02.2012 г. за възобновяване на административното производство и издаване на индивидуален административен акт. Доказателствата, събрани в хода на административното производство, са получени в Министерството на вътрешните работи на 14.02.2012 г., видно от писмо с вх. № 4999/13.02.2012 г. изпратено до директора на дирекция "Човешки ресурси" в МВР. Преди издаване на оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание, министърът приема обясненията на служителя от 05.03.2012 г., като взема предвид и предходно дадените на 14.10.2011 г. В мотивите на акта е прието, че инспектор Васил Георгиев Атанасов извършва на 07.10.2011 г. нарушение на служебната дисциплина - не осъществява непрекъснато наблюдение и охрана на задържано лице при провеждане на ОИМ и допуска бягството на задържаното лице със служебен автомобил. Предвид установеното от фактическа страна, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание, визирано от чл. 226, ал. 1, т. 4 при условията на посочената като правно основание за издаването и разпоредба на чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ППЗМВР. Неоснователни са релевираните от жалбоподателя твърдения за наличието на допуснати при издаването на обжалваната заповед, съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От приложените по делото документи се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Извършените от него нарушения на служебните задължения са безспорно установени със събраните в административната преписка доказателства, които съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК имат сила и пред съда. По отношение на изложените в жалбата твърдения от жалбоподателя, че съществено е нарушено правото му на защита, съдът ги намира за неоснователни - на жалбоподателя е осигурено участие и запознаване с цялата административна преписка в хода на производството пред министъра на вътрешните работи, разполага и с процесуалното право на защита срещу неблагоприятния административен акт и пред съда. За съда е безспорно установено, че в хода на проверката са събрани всички необходими и относими доказателства, въз основа на които се констатира извършеното от служителя дисциплинарно нарушение във връзка с неупражнения контрол и последвалото от това бягство на задържаното лице, от жалбоподателя са изискани на два пъти писмени обяснения в които той излага подробно фактите свързани с бягството на задържаното лице - на 14.10.2011 г. и на 05.03.2012 г. и от тази гледна точка неоснователно се явява твърдението на същия, че е нарушено правото му на защита. Видно от изложеното е, че жалбоподателят се възползва от правото си по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР да даде писмени обяснения. В изпълнение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР министърът на вътрешните работи в качеството му на наказващ орган се запознава с всички материали, събрани при проверката и при спазване на сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР издава атакуваната заповед. Атакуваната заповед е с дата 21.03.2012 г., което е в рамките на законовия срок. Същата е връчена на жалбоподателя на 30.03.2012 г. в съответствие с чл. 232 от ЗМВР, което той собственоръчно е отбелязал на гърба на цитираната по горе заповед. В този смисъл се явява неоснователно твърдението на жалбоподателя за това, че обжалваната заповед е издадена след изтичане на предвидените в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР срокове. Неоснователно е и възражението на Атанасов за допуснато от съда нарушение на материалния закон, поради неотчитането на забраната на разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от ЗМВР, според която за едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Предходната заповед е отменена по реда и в сроковете за възобновяване на административното производство - чл. 247а от ППЗМВР във връзка с чл. 99 и следв. от АПК, поради което тя е ирелевантна за преценката за законосъобразност на новия административен акт, издаден при възобновяването на производството. По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и правни основания и спазване на административно производствените правила. Поради това жалбата следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,