Решение № 13460 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12551/2017 г.

Решение № 13460 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12551/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на И. И. от [населено място], чрез пълномощник, против решение № 1206/30.06.2017 г., постановено по адм. д. № 1098/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което съдът е отхвърлил жалбата на И. срещу заповед рег. № 431 з-269/13.04.2017 г. на началника на Първо РУ на МВР - Б. за отказ да издаде разрешение за дейности с късоцевно огнестрелно оръжие по реда на ЗОБВВПИ. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна. Ответникът началникът на Първо РУ на МВР - Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление вх. № 431000-974/24.02.2017 г. на И. И. за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Констатирал е, че към заявлението са приложени всички документи, изисквани съответно по раздел трети, глава четвърта от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Приел е, че макар и да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ - заявителят е бивш служител на органите на МВР, то той не е преодолял отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В хода на проверката органът не е установил релевантни обстоятелства, сочещи на основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие, поради което е постановил оспорения отказ. Въз основа на обсъдените от административния орган факти, необорени в съдебното производство по съответния ред, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е правилно. Съответен на закона е първоинстанционният извод, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не изключва приложението на чл. 58, ал. 1, т. 10 от същия закон. Обстоятелството, че заявителя е бивш служител от МВР, не го освобождава от задължението да посочи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Качеството на лицата, посочени изчерпателно в чл. 78, ал. 1 от ЗОБВВПИ като държавни служители към конкретно изброени силови ведомства, както в случая на непрекратени, така и в случая на прекратени служебни правоотношения, не е основание да получат разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на лично късоцевно огнестрелно оръжие. Нормата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не създава привилегировано положение, а визира специфични случаи, които се доказват с конкретни документи, поради което не би могло да се приеме, че ако едно лице е бивш служител на МВР, то може да получи разрешение за достъп и ползване на оръжие, без да обоснове основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. Според чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини е на оспорващия. За да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ предпоставки. Видно от доказателствата по делото, той не е сторил това. Съдът правилно е приел, че не е доказана обоснованата необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие. Изводите на първоинстанционния съд са съответни на закона и се споделят от настоящата инстанция. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПП, съдът е постановил обоснован и правилен съдебен акт. По изложените съображения решението на Административния съд - Б. следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд