Решение № 12090 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2262/2010 г.

Решение № 12090 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2262/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната" /преобразувана в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", съобразно ПМС № 54 от 2010 г., обн. в ДВ, бр. 27 от 2010 г./, която е подадена чрез упълномощен юрисконсулт Роберт Коев, против решение № 86 от 23.11.2009 г., постановено от Административен съд - София град, II отделение, 26 състав, по адм. д. № 4814/2009 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Маринова и в писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил текста на чл. 57, ал. 3 от ППЗДС, като не е съобразил оперативната самостоятелност, която дава цитираната норма. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "ТВМИ" ЕООД. Ответникът - "ТВМИ" ЕООД, гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на съдебното решение, защото то е законосъобразно, обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и съобразено с трайната съдебна практика, която нееднократно е приемала, че невъзможността на страната да се запознае с мотивите на акта е съществено нарушение на правото й на защита. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 86 от 23.11.2009 г. е отменена заповед № 795/23.06.2009 г. на изпълнителния директор на ИА "Социални дейности на Министерството на отбраната", с която се прекратява търгът за отдаване под наем на обособена част от недвижим имот - публична държавна собственост в управление на ИА "Социални дейности на МО", находящ се в ЦВК - гр. София, бул. "Цар Освободител" № 7, представляващ магазин, обявен със заповед № 490/18.05.2009 г. на ИД на ИА "Социални дейности на МО" и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания в решението. За да достигне до този резултат Административният съд - София град е приел, че процесната заповед е немотивирана и в нея не са изложени фактически основания за издаването й. От тук е изведен верен и обоснован извод за допуснато съществено нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, тъй като възможността на страната да се запознае с мотивите на акта е съществен елемент от правото й на защита. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на атакуваното съдебно решение точно е констатирано, че оспорената заповед съдържа посочване само на правно основание за издаването й, като липсва излагане на фактическите основания, наложили избора на една от двете алтернативни възможности - прекратяване на тръжната процедура. Основното възражение, развито в касационната жалба е, че административният орган е действал при условията на оперативната самостоятелност и е само негова преценката кой от двата варианта, посочени в ППЗДС може да приложи: да прекрати търга или да определи за купувач участника, предложил следващата по размер цена. Решаващият съдебен състав не възприема тази теза, защото по силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаване на административния акт в писмена форма, той задължително следва да съдържа както правни, така и фактически основания за постановяването му, като законодателят не прави разлика между актове, издадени при обвързана компетентност и при оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 57, ал. 3 ППЗДС административният орган може и не е длъжен да определи следващия в класирането или да прекрати проведения търг, която преценка е в рамките на оперативната самостоятелност на издателя на заповедта. Тя трябва да се извърши след анализ на конкретните обстоятелства при провеждането на търга и е наложителна, за да се изясни, поради какви съображения административният орган е избрал една от двете възможни хипотези. В конкретния случай в текста на оспорената липсват конкретни мотиви за прекратяването на тръжната процедура, такива не са изложени и в друг документ, който би могъл да съдържа фактическите основания по издаването му. Оплакванията на касатора, че първоинстанционния съд не му е дал указания в тази насока са неоснователни, защото документът, обективиращ мотивите за издаване на административния акт, следва да е приложен към административната преписка, която следва да се представи на съда заедно с изпращането на жалбата. Обжалваното решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 169 от АПК, според която когато актът е издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е спазил изискването за законосъобразност на административните актове. В настоящата хипотеза, както жалбоподателят, така и съдът не са узнали фактическите съображения на издателя на процесната заповед, поради които той е решил да не сключва договор с класирания на второ място участник в търга и го е прекратил, в резултат от което оспорващият е бил лишен от възможност да организира процесуалната си защита по делото, а съдът не може да прецени дали органът не е излязъл извън рамките на оперативната самостоятелност и дали са спазени изискванията за законосъобразност на акта. При това положение първоинстанционният съд е извел правилно заключение, че оспорената заповед страда от съществен порок, поради което следва да се издаде нова заповед със съответни мотиви, която отново ще подлежи на съдебен контрол. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,