Решение № 10066 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4236/2009 г.

Решение № 10066 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4236/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Алко Крина" ЕООД, гр. София, срещу решение № 1309/23.01.2009 г. по ахд № 5638/2007 г. на Административен съд - София град, първо отделение, 11 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 1952/31.07.2007 г. на орган по приходите на ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1691/12.10.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, прогласяване нищожността на РА или отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, надлежно определен. С него законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 460 лв. за данъчен период за м. 04.2004 г., в размер на 13 000 лв. за м. 04.2005 г. по фактури на "Силтек трейд" ЕООД и в размер на 16 881, 50 лв. за м. 06.2005 г. по фактури на "Уницем" ООД на основание чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) вр. чл. 6 ЗДДС (отм.) поради липса на реални доставки. Неоснователно е основното възражение на касатора, свързано с твърдяното от него ненадлежно определяне на компетентния да издаде РА орган. В административната преписка се съдържат две заповеди за възлагане на ревизия - първата е издадена от Петя Маринова, а втората от Мария Рангелова, като и двете са били на една и съща длъжност - началник сектор "Ревизии" в дирекция "ДОК" на ТД на НАП - София - град. Мария Рангелова е издател и на двете заповеди за определяне на компетентен орган (ЗОКО), като РА е издаден от органа по втората поред ЗОКО. Тоест не е налице твърдяното от касатора нарушение на чл. 119, ал. 2 ДОПК - ЗОКО е издадена от органа, издал ЗВР, като титулярът на длъжността е бил сменен след издаване на първата ЗВР и преди издаване на втората ЗВР. Редовно воденото счетоводство само по себе си не доказва, че е прехвърлено правото на собственост върху фактурираните родово определени вещи - хранителни стоки, срещу заплащане съобразно чл. 6 ЗДДС (отм.). Липсват доказателства, че доставчиците са притежавали такива стоки, че стоките са предадени или индивидуализирани по общо съгласие съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, или че жалбоподателят е употребил тези стоки по някакъв начин, от което да се направи извод, че ги е получил. Правилна е преценката на съда, че липсва кумулативно необходима предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение