Решение № 11925 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1348/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез гл. юрисконсулт Х. Тодоров, против Решение 7805 от 19.12.2022 г., постановено по адм. дело 6530/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова Писмена покана РД-25ПП-199 от 08.10.2020 г., в частта й от т.1 до т.34, за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена на СБАЛ Гръбначен център АД. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е недопустимо, неправилно и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Посочва, че съдът неправилно е възприел фактите по делото и е кредитирал представеното заключение на вещото лице, без да отбележи неговото изявление, че е невъзможно медицинските изделия, вложени от СБАЛ Гръбначен център АД да бъдат заприхождавани от болничната аптека на Пета МБАЛ АД. Отбелязва се, че фактури е следвало да бъдат издавани на Пета МБАЛ АД, а не на СБАЛ Гръбначен център АД, поради което не може да се приеме, че има нормативен пропуск в счетоводното законодателство относно заприходяването на медицинските изделия, тъй като същите се явяват стока и в съдебно-счетоводната експертиза подробно е описано какъв е бил счетоводният път на стоката, а именно- издавана е складова разписка за доставка на стоките от страна на Пета МБАЛ ЕАД. Подчертава, че първоинстанционният съд не е обсъдил и разпоредбата на чл.35, ал.2, т.6 от Наредба 28/09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, според която ръководителят на аптеката или посочен от него магистър- фармацевт задължително участва в разработването на лекарствената стратегия на лечебното заведение като контролира съхранението и отчетността на лекарствените продукти в отделенията и клиниките, а в случая ръководителят на болничната аптека само е осигурявал съхранението на медицинските изделия, получени от дистрибутора до предаването им на болницата, без да води отчетност на тези изделия в отделенията и клиниките. Молбата е за отмяна на решението и потвърждаване изцяло на издадената от управителя на НЗОК писмена покана. Претендират се и разноски за касационната инстанция. Ответникът- Специализирана болница за активно лечение Гръбначен център АД, представлявана от изпълнителния директор д-р Д. Илковски, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното Решение 7805 от 19.12.2022 г., постановено по адм. дело 6530/2021 г. по описа на Административен съд София-град, е отменена Писмена покана РД-25-ПП-199 от 08.10.2020 г., издадена от управителя на НЗОК, в частта й от т.1 до т.34, за възстановяване на суми, получени без правно основание в общ размер на 77 980, 80 лева. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед РД-25-245 от 03.07.2020 г. на управителя на НЗОК е наредено извършването на проверка на жалбоподателя с оглед контрол по изпълнение на договора за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности за (НРД за МД) 2020-2022 г. За резултатите от извършената проверка е съставен протокол по чл.74, ал.3 от Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/ и Протокол за неоснователно получени суми РД-25-245-3 от 07.07.2020 г., връчен на ответника. В него е отразено, че се дължи възстановяване, съгласно чл.76а, ал.1 ЗЗО, на неоснователно платена сума за извършени медицински дейности по КП 218 за 1 брой здравноосигурено лице /ЗОЛ/; по КП 217.1 за 2 бр.ЗОЛ; по КП 222 за 1 бр.ЗОЛ; по КП 219 за 1 бр.ЗОЛ и по КП 159 за 2 бр. ЗОЛ. Установените несъответствия са за неизпълнение на условията на чл.30, т.1, 2 и 4, чл.288, ал.1, във вр. с чл.364, ал.1, чл.219, ал.4, вр. с чл.354, ал.1, чл.361, ал.2, т.3, вр. с чл.359, ал.2 и 3 от НРД МД 2020-2022 г. Основният извод на проверяващите е, че стойността на клиничните пътеки и вложените медицински изделия, които не са били заприходени и отпуснати, съгласно изискванията на НРД от страна на болничната аптека, следва да бъдат възстановени. СБАЛ Гръбначен център АД депозирала възражение, което било прието за неоснователно, като впоследствие е издадена и процесната писмена покана. Първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваната покана е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е отменил административния акт в оспорваната част и е възложил в тежест на НЗОК разноските по делото. Постановено решение е валидно и допустимо, но неправилно. В сключения на 16.02.2019 г. между СБАЛ Гръбначен център АД, в качеството му на възложител, и Пета МБАЛ ЕАД, в качеството на изпълнител, договор за съхранение на лекарства е записано, че изпълнителят приема да съхранява лекарствени продукти и медицински изделия, доставени на името и за сметка на възложителя от дистрибутори на лекарствени продукти и медицински изделия. В договора е посочено, че те ще се съхраняват в обособено помещение в звено Аптека на изпълнителя, който се намира в гр.София, ж.к. Банишора, бул.Ген. Н.Г. Столетов 67А, а изпълнителят води лекарствените продукти и медицински изделия, собственост на възложителя, по отделен начин на съхранение. От клаузите в договора недвусмислено се установява, че Пета МБАЛ ЕАД има задължението единствено да съхранява лекарствените продукти и медицински изделия в аптеката си, без да ги заприходява за нуждите на болницата, с което на практика се нарушава изискването на чл.359, ал.3 от НРД МД 2020-2022 г., което повелява, че медицинските изделия от списъците по чл.358, ал.3 от НРД МД 2020-2022 г. се осигуряват, заприходяват и отпускат от аптеката. Съдът е развил съображения в посока аргументацията, че е налице празнина в нормативната уредба, тъй като заприходяването на медицинските изделия, в случаите, в които няма аптека в болницата, следвало да се отнесе и разглежда съобразно счетоводното законодателство. Не е било необходимо излагането на принципни изводи от страна на съда, тъй като нормативната база безспорно определя, че фактурите за лекарствените продукти и медицински изделия е следвало да бъдат издавани на Пета МБАЛ ЕАД, а не на СБАЛ Гръбначен център АД, защото лечебните заведения, които нямат открита аптека могат да се снабдяват от аптека на друго лечебно заведение, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти-чл.38 от Наредба 28/09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. Съдът не е формулирал правилни изводи и не е изложил мотиви досежно разпоредбата на чл.359, ал.1 от НРД МД 2020-2022 г., която задължава, независимо от това дали има аптека в болничното заведение или не, медицинските изделия по чл.358, ал.3 от НРД да се осигуряват, заприходяват и отпускат от аптеката. Аптеките на лечебните заведения по чл.222, ал.4 ЗЛПХМ поддържат необходимите количества медицински изделия за осигуряване на нормалната работа на лечебното заведение за срок най- малко пет дни. Това изискване трябва да се спазва от ръководителите на аптеки, относимо и за лекарствените продукти, и по аналогия за медицинските изделия, а в случая не е така. В аптеката магистър фармацевтът единствено е имал договорното задължение да осигурява съхраняването на медицинските изделия, като не е водил никаква отчетност на медицинските изделия в отделенията и клиниките. И тук не става въпрос за това дали са използвани медицинските изделия съобразно изискванията на клиничните пътеки и медицинските стандарти по ортопедия и травматология, до какъвто извод е стигнал съдът, а за пренебрегване на нормативните медицински критерии. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал смисъла на материалноправните разпоредби и не е достигнал до безспорния извод, че вложените медицински изделия не са заприходени в болничната аптека на Пета МБАЛ ЕАД и не са били отпуснати за нуждите на СБАЛ Гръбначен център АД, което представлява нарушение на НРД МД 2020-2022 г. С оглед гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че отменяйки административния акт на управителя на НЗОК, първоинстанционният съд е постановил своето решение в нарушение на материалния закон, достигайки до необоснован правен извод, че писмената покана, в обжалваната част, е незаконосъобразна. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а жалбата отхвърлена. С оглед изхода на спора, на касатора следва да бъдат възстановени сторените в касационната инстанция разноски, които са претендирани и доказани за размера на държавната такса, възлизаща на 200/двеста/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение