Решение № 6918 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5742/2024 г.

Производството се развива по реда на чл. 145 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс от (АПК) и във връзка с чл. 58, ал. 3 и чл. 73, ал.1 от Изборния кодекс от (ИК). Образувано е по жалба на С. Н. Т., срещу решение 3386-ЕП/НС от 30.05.2024 г. на Централната избирателна комисия за оставяне без разглеждане на жалба на Т. в качеството на кандидат за народен представител, срещу решение 87-ЕП/НС от 20.05.2024 г. на РИК Пазарджик. С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са доводи за незаконосъобразност и на решението на РИК Пазарджик. Иска се отмяна на решението на Централната избирателна комисия и това на Районна избирателна комисия Пазарджик и връщане на преписката на РИК за проверка на депозирания пред нея сигнал и констатиране на нарушение на изборния процес. Ответникът - Централната избирателна комисия, не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна А. Г. Н., не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна К. Т. К., не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна Коалиция ГЕРБ СДС не дава становище по жалбата. Като съобрази данните по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред Централната избирателна комисия е образувано по жалба на Т. от 21.05.2024г., срещу решение 87-ЕП/НС от 20.05.2024 г. на РИК Пазарджик, с което не е констатирано извършване на нарушение на Изборния кодекс и е оставен без уважение сигнал с вх. 3-ЖС/20.05.2024 г. по описа на РИК Пазарджик. В оспореното от С. Т. решение на ЦИК са изложени мотиви за недопустимост на жалбата поради липсата на правен интерес у подателя ѝ. Прието е, че сигнала има уведомителен ефект и не поражда право на подателя за участие в административнонаказателното производство, в това число и право да оспори решението на РИК за отказ за започване на такова. Лицето, подало сигнала, нямало качеството на заинтересувана страна в проведеното по него производство. Оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение е прието с 10 гласа за от присъствали на заседанието 10 от членовете на Комисията. Жалбата е подадена от заинтересована страна, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за нея акт и в сроковете по Изборния кодекс, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Решението на ЦИК е неправилно. Както неведнъж е отбелязвано от съставите на Върховен административен съд, в конкретната процедура са приложими разписаните специални по своя характер норми на Изборния кодекс, поради което в настоящия случай не намира приложение разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 26а от Изборния кодекс, Централната избирателна комисия е създадена за провеждане на всички видове избори и съобразно чл. 46, ал. 1 от ИК се произнася като разглежда всички жалби срещу решения на районните и общинските избирателни комисии, както и на секционните избирателни комисии извън страната. Според чл. 73, ал. 1 от ИК решенията на РИК може да се оспорват в тридневен срок от обявяването пред ЦИК, която се произнася в тридневен срок с решение. В конкретната хипотеза, ЦИК се произнася като горестоящ административен орган, а не като съдебна инстанция. С оглед на това, за нея е налице задължение за произнасяне по възникнал административно-правен спор. Ако бъде възприет подход за оставяне без разглеждане на жалби в административни производства, независимо от начина на сезиране, то би се обезсмислило провеждането на административно производство по сигнал за нарушения, каквато възможност е предвидена изрично в чл. 72, ал. 1, т. 20 от ИК, както и в чл. 57, ал. 1, т. 26а от ИК. Според разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 28 от ИК, в ЦИК се води публичен регистър за жалбите и сигналите, подадени до комисията и на решенията по тях. В правомощията на Централната избирателна комисия липсва регламентирана процесуална възможност за постановяване на решение за оставяне без разглеждане на жалба, когато същата е предявена от страната, която е сезирала органите на изборната администрация за произнасяне по конкретно поставени въпроси, свързани с нарушаване на правилата за изборна агитация от конкурентни участници в изборите. В случая, жалбоподателят пред ЦИК е лицето, подало сигнала за евентуално извършено нарушение, станал повод за образуване на административното производство, поради което не следва да се отрича неговия правен интерес от обжалване по административен ред на решение на съответната РИК, с което не се установява твърдяното нарушение. Липсва предвидена императивна правна норма, която да изключва този вид актове от обжалване по реда на Изборния кодекс. Възприемането на процесуалното поведение на ЦИК в настоящия случай за правилно, означава решението на РИК да остане единствено произнасяне, без административен или съдебен инстанционен контрол, което е в противоречие с общата клауза за обжалваемост. В този смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС решения по адм. д. 10158/2023 г., по адм. д. 10487/2023 г., адм.д. 10817/2023г. и по адм. д. 10295/2023 г., по адм.д. 5517/2024г. и др., постановени от състави на четвърто отделение на Върховния административен съд, като в случая няма основание за отклоняване на наложената практика, предвид спазване принципите на последователност и предвидимост, прогласени в чл. 13 от АПК. По изложените съображения съдът счита, че ЦИК дължи произнасяне по съществото на подадената жалба, поради което оспореното решение на Комисията следва да бъде отменено и преписката да й бъде върната за произнасяне по съответния ред. Воден от горното и на чл. 73, ал. 1, изречение трето, във връзка с ал. 2 и чл. 58 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,