Решение № 6292 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 639/2017 г.

Решение № 6292 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 639/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "П.-КО" АД, ЕИК *********, гр. С., представлявано от изпълнителния си директор И. С. Б. и чрез проц. представител адв. П. Т.-С. против решение № 1956/28.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1502/2016 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "П.-КО" АД против решение № 32-108416/19.04.2016 г. към ЕАД № 14BG001007Н0010643/20140320 на началник на М. Б., потвърдено с решение № 336/32-164555 от 15.06.2016 г. на директова на Агенция "Митници", с което е определен нов размер на ДДС и окончателно антидъмпингово мито за стоките по ЕАД № 14BG001007Н0010643/20140320, като последица от коригиране на данните в ЕАД. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Производството пред административния орган се е развило по реда на чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 (отм.) на Съвета, действаща към датата на издаване на оспорения акт, съответна на тази на чл. 46, § 1 от Регламент 952/13 на Съвета. Касае се за производство по извършване на последваща проверка във връзка с вноса по ЕАД № 14BG001007Н0010643/20140320. В хода на това производство, митническите органи разполагат с правомощие да поправят декларацията и когато установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат. Доводите от касационната жалба, са тези, наведени в първоначалната жалба, и по тях първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани мотиви. Правилно съдът е приел, че с прилагането на Регламент 1193/2008 г. митническият орган е определил законосъобразно задълженията за определяне на антидъмпинговите мита. В тази връзка следва да се има предвид, че в чл. 1, § 2 от Регламент 1225/2009 г. за защита срещу антидъмпингов внос от страни, които не са членки на ЕС, се съдържа легална дефиниция на понятието дъмпингов продукт, а в § 3, на същия текст, се определя страната на износа като страна на произход, с възможността това да бъде и междинна страна, освен ако продуктите само се пренасят през тази страна или не се произвеждат в същата. Поради това е допустимо прякото прилагане на Регламент 1193/2008 г. Спорният момент е касателно произхода на стоките - лимонена киселина безводтна-10000 кг и тринатриев цитрат дихидрат-15000 кг. Безспорно установено е, че стоката е пренесена през Малайзия и е с произход от Китай. Този факт следва от доклада на OLAF, който както вече се посочи, съгласно чл. 9, § 2 от Регламент 1073/1999 г. относно разследванията, провеждани на OLAF, е допустимо доказателство в административното производство. Материалната доказателствена сила на този официален документ е обвързваща за съда. Окончателният доклад е изготвен от съответните длъжности лица при проведеното разследване, което им е възложено по установения ред, поради което съгласно чл. 179 от ГПК следва да се преценява с оглед доказателствата, събрани при разследването. Докладът на OLAF не е оспорен, вкл. и данните в него относно произхода на стоките от Китай. Възражението за свързаност с дейността на Основната митническа зона на П. К. е неоснователно, т. к. разследващите са проучили процедурите по внос/износ на стоките, вкл. от информация от компетентните власти на Малайзия, както и от управлението на пристанището. Извършена е съпоставка на списъка с пратки лимонена киселина от Китай (К1) и списък с износа от Основната митническа зона (К2), вкл. отнасящи се до Общата митническа зона, както и регистрите при внос в Свободни търговски зони (трафик ZB1) от НР Китай с CN кодове 291814 и 15 и всички пратки лимонена киселина, експортирани от Свободните зони (трафик ZB2) в ЕС заедно с връзките между тези два оператора (трафик ZB1 и ZB2/ZB4). Износителят по настоящото производство не е включен в обхвата на дружествата, които имат право да изнасят продукти в рамките на общата система за преференции. Всички доказателства, посочени от административния орган и обсъдени от съда, са дали основание да се приеме, че не се касае за износ от Малайзия, за който не се дължи антидъмбингово мито, нито е установено, за да се приеме произход от страната, което предполага стоката да е получила в тази страна последната съществена и икономически обоснована обработка /преработка, довела до нов продукт. Данни за такава обработка или усъвършенстване в Малайзия на влезлите в П. К. стоки не са налице, т. е. влезлите от Китай в Малайзия стоки не са променени, което би дало произход от Малайзия. Нещо повече - по време на разследването на OLAF е установено, че в Свободната търговска зона (FCZ) на пристанище Кланг се извършва само предвижване на стоки и претоварване на стоки. В Свободната търговска зона (FCZ) не е разрешено производство, поради което стоките, влизащи в зоната на пристанище Кланг запазват своя произход. Позволени са единствено дейности като раздробяване, пакетиране, преопаковане, сортиране, класиране, етикиране и поправка на стоки. Следователно стоките, регистрирани в регистър ZB1 (внос) и впоследствие в регистър ZB2 (износ) са само претоварени и съответно - запазили своя произход. Не без значение е и фактът, че според данни от доклада на OLAF - Малайзия не произвежда лимонена киселина, а само търгува с такава. От съдържащата се в Приложение № 3 към Доклада на OLAF информация се установява, че контейнер с номер PONU0413951 фигурират в регистър ZB2 (износ) и към него е вписан номер ZB1201401004317 на декларирания от регистър ZB1 (внос). Посоченият произход е CN (Китай), т. е. стоките запазват своя произхад от Китайската народна република. Правилно решаващият съд е приел и че не следва да бъде приета тезата, че е налице редовно осъществен износ от Малайзия и на друго основание. В административното производство "П.-КО" АД е представило одобрение рег. № РС0008368-Н/23.07.2015 г., издадено от Министерство на външната търговия и промишлеността на Малайзия, според което "EASTAR CHEMICAL" има право да изнася продукти в рамките на GSP (Обща система за преференции) за периода 23.07.2013 г. - 23.07.2015 г. Одобрението изисква прилагане на Формуляр А на Сертификат за преференциален произход от посочения малайзийски износител. Такъв сертификат форма А (преференциален) по делото не е представен, а и според доклада на ОЛАФ, износителят "EASTAR CHEMICAL" не е сред дружествата, които, за процесния период, са били оторизирани да кандидатстват за такива сертификати и са го направили. Съгласно нормата на чл. 66 от Регламент 2454/93 (отм.) и чл. 41-42 от Регламент за изпълнение 2015/2446 на Комисията в раздел 1 на гл. 2 от Регламента се установяват правилата относно определението на понятието "продукти с произход" и свързаните с тях процедури и методи на административно сътрудничество за целите на прилагането на схемата на общите тарифни преференции (ОСП), предоставена от Европейския съюз на развиващите се страни по силата на Регламент (ЕО) № 732/2008. За доказване на този произход се използва сертификат за произход Форма А, външния вид, формата и съдържанието на който са нормативно установени, както от Регламент (ЕО) № 732/2008, така и в гл. 2 "Преференциален произход" на Регламент 2454/93 (отм.), респ гл. 2 на Регламент за изпълнение 2015/2446 на Комисията. Освен това следва да се посочи, че сертификатът за произход, предоставен от жалбоподателя, е с дата, след като Малайзия не членува в GPS (Обща система за преференции). В тази връзка правилно е преценено доказателственото значение на доклада на OLAF и представения сертификат за преференциален произход. При тези данни следва, че произходът от НР Китай е установен и е приложим Регламент № 1193/2008 г. с антидъмпингово мито в размер на 42,7 %. С безспорното установяване на произход и на основание чл. 78, § 3 от Регламент № 2913/1992 г. митническият орган, съобразно данните, е определил окончателният размер на мито. Не се касае за разширяване на мерките, а за определянето им съобразно действащите норми на Регламента. В горния смисъл следва да се има предвид и принципната позиция на СЕС по прилагане на антидъмпинговите регламенти, съобразно времето им на действие, съотнесени към конкретната дата на митническата операция и отчитаща факторите държава на произход и държава на износ, изразена в решение по дело С-416/15 от 30.06.2016 г. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно правилото, визирано в чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 500 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав