Решение № 9399 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5577/2018 г.

Решение № 9399 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5577/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на секретаря на Община Варна срещу решение № 479/9.03.2018 г. постановено по административно дело № 2638/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Оспорва извода на съда, че исканата информация попада под разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Твърди, че исканата информация не представлява обществена по смисъла на закона, поради което основателно е отказана. Иска оспорваното решение да се отмени изцяло и по съображения изложени в писмена молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация – Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията /СОПА/ оспорва касационната жалба по съображения изложени в молба – защита. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 479/9.03.2018 г. постановено по административно дело № 2638/2017 г. по описа на АС – Варна, е отменен отказ на секретаря на Община Варна, обективиран в писмо с рег. № ДОИ16000158 ВН_009 ВН от 21.08.2017 г. за предоставяне на достъп до обществена информация в частта по т. т. 1, 2, 3, 4 и 5 от заявление за достъп до обществена информация на СОПА с № ДОИ16000158 ВН_008 ВН от 08.08.2017 г. и е върната преписката на секретаря на Община Варна за ново произнасяне, при съобразяване дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона; Община Варна е осъдена да заплати на СОПА деловодни разноски в размер на 310 лева. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Установено е, че със заявление за достъп до обществена информация с № ДОИ16000158 ВН_008 ВН от 08.08.2017 г., СОПА е поискало следната информация: 1. Издавани ли са от администрацията на Община Варна документи с означение ДОИ16000158 ВН_001 ВН_001 ВН и ДОИ16000158 ВН_001 ВН_002 ВН с дата 13.10.2016 г.; 2. Регистрирани ли са документите по т. 1 в автоматизираната деловодна информационна система на Община Варна, ако има издадени такива документи; 3. Часът, минутите и секундите, отбелязани в автоматизираната деловодна система по регистрацията на 13.10.2016 г. на документите по т. 1, ако същите са регистрирани; 4. Данни за длъжността и двете имена на служителя или служителите, регистрирали в деловодната система документите по т. 1, ако същите са регистрирани; 5. Данни за длъжността и двете имена на лицата, подписали документите по т. 1 при тяхното издаване съгласно Вътрешните правила за организация на деловодната дейност в Община Варна, ако има издадени такива; 6. Данни за длъжността и двете имена на служителя, извлякъл от автоматизираната деловодна система справката за информацията по т. 2, 3 и 4 от заявлението. По отношение на информацията, поискана с т. 6 от заявлението съдът е отхвърлил жалбата на СОПА и доколкото от сдружението не е постъпила жалба срещу тази част от съдебното решение, същото е влязло в сила и не е предмет на настоящия спор. Установено е, че административна преписка с рег. № ДОИ16000158 ВН/2016 г. е във връзка със заявление за достъп до обществена информация на К. Бонев с рег. № ДОИ16000158 ВН/29.09.2016 г. мълчаливият отказ, по което е отменен от съда с решение № 172/08.02.2017 г. по адм. д. № 2893/2016 г. на АС - Варна и е върната преписката за произнасяне на органа, след което е постановено Решение № ДОИ16000158 ВН_006 ВН от 15.03.2017 г. За да отмени оспорения пред него административен акт съдът, съобразявайки Определение № 15590/19.12.2017 г. постановено по дело 13431/2017 г. по описа на ВАС, задължително за него на основание чл. 235, ал. 2 АПК е приел, че се касае за изричен отказ за предоставяне на обществена информация. Посочил е, че същият е издаден от компетентен орган предвид представените Заповед № 4628/15.12.2016 г. и Заповед № ДС-01050/31.07.2017 г. и двете на кмета на Община Варна, в предвидената от закона писмена форма, макар и да не е наименуван решение, а обстоятелството, че писмото не съдържа нито едно от основанията за отказ, посочени в чл. 37 ЗДОИ съдът е приел, че не опорочава акта в степен, влечаща неговата отмяна. Съдът не е констатирал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е приел, че при издаване на акта са нарушени материалният закон и целта на закона. Развил е подробни съображения, че търсената информация по т. 1-5 от заявлението е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Така постановено съдебно решение е правилно. Правилен е изводът на първостепенния съд, че поисканата със заявление за достъп до обществена информация на СОПА с № ДОИ16000158 ВН_008 ВН/08.08.2017 г. информация по т. 1 до 5 от заявлението, е обществена по смисъла на чл. 2 ЗДОИ. Съгласно тази разпоредба обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Неоснователен е доводът на касатора, че информацията достъп, до която се иска не попада в приложното поле на ЗДОИ. В случая със заявлението се иска достъп до информация във връзка с издаването, регистрирането в автоматизираната деловодна система и подписването на документи, която е от значение заявителят да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект, а и безспорно информацията е свързана с правомощията и дейността на органа. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд са правилни и не следва да се преповтарят. Правилно съдът е посочил, че поисканият достъп до процесната информация не би следвало да бъде ограничаван, тъй като информацията е свързана с обществения живот и би способствала за защита интереса на обществото. Неоснователен е доводът, че за предоставянето на исканата информация е необходимо създаването на нови документи. ЗДОИ предвижда предоставяне на информация, материалният носител на която може да е различен, предвид легалното определение на понятието "материален носител" дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗДОИ. Предоставя се информация, в която се съдържа знание или сведение за някого или за нещо. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й. Всяка информация, независимо дали съществува материализирана в самостоятелен, отделен носител, или съществува в няколко различни носителя и за да се предостави следва да се обобщи, ако отговаря на критериите по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и не попада в изключенията на закона, е дължима. Дали ще се предостави копие на оригиналния материален носител или тя ще бъде описателно предоставена на заявителя е въпрос на конкретна преценка на искащия и на задължения субект. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът е присъдил недоказани разноски. По делото е наличен договор за правна защита и съдействие от 27.02.2018 г. в която изрично е уговорено възнаграждение за пълномощника в размер на 300,00 лв. като е отразено, че същото е заплатено в брой. Договорът е подписан от СОПА и адв. И. Иванов, поради което в частта по т. 3, в която е отразено заплащането на сумата, той има характера на разписка. Налични са и доказателства (лист 9 от дело № 2638/2017 г.) за внесена държавна такса в размер на 10,00 лв. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и такива следва, на основание чл. 228 АПК, вр. чл. 143, ал. 4 АПК да му се присъдят в доказан по делото размер – 400 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Предвид чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение