Решение № 1966 от 22.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" (ВиК) ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов 3, чрез юрк. Златева, против решение 11/05.01.2022 г., постановено по адм. д. 1439/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 3/28.05.2021 г. на директора на Басейнова дирекция (БД) "Черноморски район". В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретното оплакване е, че решаващият съдебен състав погрешно е приел за правилен механизма за изчисляване на таксите за водовземане за 2019 г. с процесния АУПДВ. Твърди че при изчисляване на таксата за водовземане не следва да бъдат взети предвид отнетите водни количества за технологични нужди. Позовава се на легалната дефиниция на § 1, т. 7 от Закона за водите (ЗВ), съгласно която водовземането представлява дейност по отнемане на води от водните обекти и счита, че в случая не е налице водовземане за питейно-битови нужди, тъй като съответните количества се връщат във водния обект. В подкрепа на изразеното становище са и останалите аргументи, развити в касационната жалба. Отправя молба за отмяна на обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на ВиК ЕАД срещу АУПДВ. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът - директор на Басейнова дирекция "Черноморски район", не е представил писмен отговор на касационната жалба и не се представлява в проведеното съдебно заседание по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е бил АУПДВ 3/28.05.2021г. на директора на БД "Черноморски район", с който на ВиК ЕАД, гр. Бургас е установено публично задължение в размер на 114 380 лв. - главница, представляваща непогасен остатък от такса за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., заедно с дължимата лихва, считано от 18.02.2020 г., за правото на водовземане за питейно-битови нужди от воден обект яз. Камчия, изграден на река Луда Камчия, на 3 км. над с. Камчия, община Сунгурларе, област Бургас, предоставено с разрешително за водоползване 0308/20.05.2004 г., изменено с решение 256/17.08.2010 г., продължено и изменено с решение 163/08.09.2020 г., издадени от министъра на околната среда и водите с цел и място на водоползване: за питейно-битово водоснабдяване на населени места в общините Бургас, Сунгурларе, Карнобат, Айтос, Камено, Несебър, Поморие, Руен и Созопол, изчислена съгласно чл. З, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифата), приета с ПМС 383/29.12.2016 г., при единичен размер на таксата 0,02 лв. на куб. м. за иззети водни количества 45 713 000 куб. м., възлизаща в общ размер 914 260 лв., частично погасена с плащане в размер 799 880 лв. От фактическа страна съдът е разгледал извършените процесуални действия в хода на административното производство и заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвено от вещо лице инженер-хидролог. С писмо вх. 26-00-1826/А12/16.01.2020 г. от ВиК ЕАД е представена декларация по чл. 194б, ал. 1 ЗВ пред БД "Черноморски район", с която е декларирало иззети водни количества от яз. Камчия за 2019 г. в размер 39 994 000 куб. м. и е определило съответно дължимата такса в размер 799 880 лв. В приложената към декларацията справка дружеството посочило, че наред с посочения обем вода, е ползвало и 5 719 000 куб. м. вода за технологични нужди на ГТСПВ. В резултат от това с АУПДВ е прието, че през 2019 г. дружеството е отнело яз. Камчия общо 45 713 000 куб. м. вода, въз основа на което дължи такса за водовземане в общ размер 914 260 лв. От заключението на СТЕ е установено, че в пречиствателната станция има изградени технологични филтри за механично пречистване на водата и постигане на необходимите показатели за питейни нужди като за този процес се използват определени количества вода, която не влиза в деривацията за питейно водоснабдяване, а се връща обратно в реката увеличавайки водата за екологични нужди. Крайният потребител на питейна вода не заплаща такса за тези водите за технологични нужди, тъй като те не се подадени към водоснабдяването. Количествата подадена за водоснабдяване вода и върната след използване са установени чрез монтирани измервателни устройства на входа и на изхода на ПСПВ Камчия. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата като съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на изискванията по отношение на неговото съдържание. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като органът е уведомил надлежно задълженото лице за основанията за издаване на акта и доказателствата за това. С оглед приложението на материалния закон, правният спор по делото е сведен до преценката дали върху установените количества отнет от жалбоподателя обем от яз. Камчия за 2019 г. - вода, използвана от ПСПВ Камчия за технологични нужди, се дължи такса за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т.1, б. а ЗВ. Не е налице спор по отношение на фактите, че за технологични нужди през периода са използвани 5 719 000 куб. м. вода и за посоченото количество размерът на дължимата такса е 114 380 лв. Според изложените правни мотиви в решението, релевантният факт, при осъществяване на който възниква задължението за заплащане на такса съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1 ЗВ е вземането на водата от водния обект. В подкрепа на този извод е посочена легалната дефиниция на § 1 т. 7 ДР ЗВ, съгласно която водовземане е всяка дейност, свързана с отнемане на води от водните обекти. Дейността на жалбоподателя по пречистване на вода чрез ПСПВ Камчия, доколкото е свързана с отнемане на води от яз. Камчия е квалифицирана като водовземане и съответно представлява основание по чл. 194, ал. 1, т.1, б. а ЗВ за възникване на задължение за заплащане на такса, чийто размер е изчислен правилно въз основа на количеството отнета вода от водния обект за тази дейност. Като неоснователни за разрешаване на спора са приети обстоятелствата, че използваната за технологични нужди вода е била върната впоследствие в друг воден обект и благоприятните екологични аспекти на тази част от дейността. Обжалваното решение на АС Бургас е валидно, допустимо и правилно. Не са налице наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. С процесния АУПДВ е установено публично задължение за такса за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ. Съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ, таксата по ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от същия закон. В същата насока е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Тарифата, приета с ПМС 383/29.12.2016 г. (в сила от 01.01.2017 г.). Отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства - чл. 194а, ал. 1 ЗВ, респективно - чл. 7, ал. 1 от Тарифата. В случая дължимата такса за 2019 г. е изчислена по формулата на чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Тарифата при единичен размер на таксата след 01.01.2019 г. от 0,02 лв./куб. м. Неоснователни са оплакванията на касатора, че в настоящия случай следва да се провежда разлика между водовземане и водоползване, последното от които стои извън предметния обхват на нормата на чл. 194б, ал. 1 ЗВ. В подкрепа на защитната си теза касаторът сочи и установеното чрез СТЕ обстоятелство, че количеството на водите, предназначени за технологични нужди, не е било пренасочвано към потребителите в региона. Заключението на СТЕ е обсъдено и възприето правилно от първоинстанционния съд в съответствие с изискванията на чл. 202 ГПК и приложимата правна уредба. Правилно съдът се е позовал на легалната дефиниция на § 1, т. 7 ДР ЗВ, според която "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. В случая по делото е установено и не е спорно, че количеството вода, използвано от дружеството за технологични нужди, е отнето от водния обект яз. Камчия. Хипотезите на отнемане на повърхностни води, при които не се дължи такса, са лимитативно изброени в закона и соченият от касатора начин на използването им или по-точно, че следва да е налице окончателно водовземане, не е сред посочените изключения в чл. 194, ал. 11 ЗВ. Развитите аргументи не намират подкрепа в ЗВ или в действащата Тарифа за таксите, приета с ПМС 383/29.12.2016 г. Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата на ВиК ЕАД, гр. Бургас, административният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,