Решение № 5626 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1098/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Згурева, срещу Решение 2281/28.11.2023 г., постановено по адм. дело 733/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22000120007906-091-001/26.07.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1637/20.10.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че транспортните документи не удостоверяват реалното предаване на стоките. Твърди, че не са представени пътни листа към голяма част от товарителниците. Счита, че разходите, отчетени по фактурите за дървен материал, не са документално обосновани. От РЛ не били представени позволителни за сеч и превозни билети. Моли за отмяна на атакуваното решение и за потвърждаване на процесния РА. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът Динамик Й ЕООД, не изразява становище. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Делото е във фаза на втора касация. С Решение 8087/25.07.2023 г., постановено по адм. дело 8767/2022 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, е отменено Решение 1216 от 06.07.2022 г., постановено по адм.дело 1132/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Благоевград е РА Р-22000120007906-091-001/26.07.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1637/20.10.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Динамик Й ЕООД са установени задължения за: 1. Корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2014 г. в размер на 3 597,19 лв., ведно с определени лихви за забава в размер на 2 308,01 лв. и за 2015 г. в размер на 7 358,50 лв., ведно с определени лихви за забава в размер на 3 972,06 лв.; 2. Допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размери и начислени лихви за забава за данъчни периоди, както следва: м.12.2014 г. - 1 500 лв., ведно с определена лихва за забава в размер на 994,12 лв.; м.03.2015 г. - 3 696,50 лв., ведно с определена лихва за забава в размер на 2 357,33 лв.; м.04.2015 г. - 6 412,40 лв., ведно с определена лихва за забава в размер на 4 035,82 лв.; м.05.2015 г. - 2 136,82 лв., ведно с определена лихва за забава в размер на 1 326,45 лв. и м.11.2015 г. - 2 700 лв., ведно с определена лихва за забава в размер на 1 537,66 лв. От фактическа страна е установено, че през ревизирания период дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 505,72 лв. по 17 на брой фактури, издадени от Ам Валя ЕООД. След проверка в информационната система на НАП е установено, че за периода от 01.12.2014 г. до 30.11.2015 г. от Ам Валя ЕООД не са декларирани наети лица по трудови правоотношения, както и че не са подавани справки по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ. Установено е, че не е подадена и ГДД по чл.92 от ЗКПО, както и че за 2014 г. - 2015 г. по данни на публикуваните годишни финансови отчети, дружеството не е имало вписани дълготрайни материални и нематериални активи. Установено е, че плащанията по фактурите са извършени на дати, различни от тези по фактурите. Това е дало основание на органите по приходите да приемат, че не са налице доказателства за реалността на доставките по издадените фактури. На основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказано на РЛ правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури в общ размер на 16 505,72 лв., като е начислена и лихва за забава. Органите по приходите на основание чл.26, т.2 от ЗКПО и чл.10 от ЗКПО, са извършили увеличение на счетоводния финансов резултат на оспорващото дружество за 2014 г. със сумата от 35 702 лв., представляваща стойността на издадените от Ам Валя ЕООД на Динамик-Й ЕООД фактури. В резултат на това е установен корпоративен данък за внасяне в размер на 10 574,34 лв., като след приспадане на декларирания и внесен от дружеството данък от 6 977,15 лв. е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 3 597,19 лв. и е начислена лихва за забава. На основание чл.26, т.2 във вр. чл.10 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2015 г. със сумата от 99 728,66 лв., представляваща стойността на фактурите, издадени от Ам Валя ЕООД, изброени на стр.12-13 от РД. В резултат на това е установен корпоративен данък за внасяне в размер на 7 358,50 лв. и е начислена лихва за забава. Според решаващия съдебен състав въпреки липсата на представени приемо-предавателни протоколи, наличието на транспортни документи товарителници и пътни листа, заедно с представените касови бонове, удостоверявало преминаването на собствеността от доставчика към РЛ. Административният съд е стигнал до извод, че наличието на реална доставка на стоките по издадените в периода 01.12.2014 г. - 31.12.2015 г. фактури с доставчик Ам Валя ЕООД, води до необоснован извод на органите по приходите по отношение и на установените задължения по ЗКПО за 2014 г. и за 2015 г. При тези мотиви съдът е отменил процесния РА. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касационната жалба е основателна. По ЗДДС: За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. Притежаването на данъчен документ и извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. Установяването на предпоставките за ползване на данъчен кредит е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно практиката на ВАС и на СЕС. В случая то не се е справило с доказателствената тежест в процеса. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В конкретния случай, въпреки представените фактури, товарителници, пътни листа и фискални бонове, не се установява реалното извършване на фактурираните доставки на стоки дървен материал. Ангажираните от страна на дружеството доказателства са частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща съда доказателствена сила. Tе не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните документи и по аргумент от чл. 180 ГПК тяхната доказателствена сила не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства. Предмет на спорните доставки от Ам Валя" ЕООД са родово определени вещи, поради което условие за настъпване на транслативния ефект е същите да бъдат индивидуализирани чрез някой от способите по чл.24, ал.2 от ЗЗД - по съгласие на страните или чрез предаване. Съществено в случая е, че не са представени приемо-предавателни протоколи. Доколкото доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, то именно фактът на предаването и приемането ѝ на първо място следва да бъде доказан, което в случая не е сторено. В случая се касае за доставки на стоки със специфичен предмет дървен материал, поради което следва да бъдат съобразени изискванията на Закон за горите и подзаконовите актове по прилагането му. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗГ, собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина. Съгласно чл. 211, ал. 3 от ЗГ, собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, или оправомощени от тях лица, издават превозни билети за дървесината, която се транспортира от обекта. Такива доказателства не са били представени. Или след като липсват по делото доказателства, които да установят в условията на пълно доказване действително осъществени доставки на стоки по начина, по който са обективирани същите в първичните счетоводни документи, то правилно е било отказано на РЛ правото на данъчен кредит. По ЗКПО: За данъчни цели признаването на разходи се основава на документалната им обоснованост. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО гласи, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Начисляването на разход не се свързва единствено с наличието на фактури, а следва да са налице реално осъществени доставки, отразяващи вярно и точно събитията в съответствие с критериите за признаването на разход. Предвид изложеното по-горе, че фактурите, издадени от посоченото дружество, не документират действително осъществени доставки, те не отговарят на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗКПО за документална обоснованост. Така издадените фактури не отразяват вярно стопанските операции. В този случай на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО правилно разходите по тях не са признати за данъчни цели и е начислен допълнително корпоративен данък. Предвид изложеното, решението на административния съд, с което е отменен РА, е неправилно и необосновано и като такова следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. По разноските: Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора и навременна претенция, в полза на данъчната администрация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за три инстанции в размер 12 493,89 лв. (3 x 4 164,63 лв.) и за държавна такса в размер 351,46 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Общо за всички инстанции Динамик Й ЕООД дължи на НАП разноски в размер на 12 845,35 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение