Решение № 128 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 817/2010 г.

Решение № 128 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 817/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК. Постъпили са касационни жалби от [фирма], [населено място] и от [фирма], гр. С. срещу решение от 18.05.2010 г. по гр. д. № 2743/2008 г. на Софийския градски съд, ГО, II "д" въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 4.06.2008 г. по гр. д. № 19047/2006 г. на Софийския районен съд, ГК, 25 състав, с което е уважен предявеният от ЕТ "Форд-И. Г., [населено място] срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, отм., като е прието за установено, че ищецът не дължи сумата 7 333.51 лв., представляваща стойността на корекцията в сметката му, извършена служебно с констативен протокол № 1000574/2.05.2007 г., поради констатирана при проверката, извършена на същата дата, грешка в отчитане на преминалата през електромера енергия- минус 78.60%. Корекцията е за периода 4.12.2006 г. - 2.05.2007 г. Първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел, че ответникът [фирма] не е доказал периода, през който следва да се коригира сметката на ищеца. По повод въззивна жалба от [фирма] Софийският градски съд е споделил крайния извод на районния съд, но по съображения, че ответникът не е ангажирал метрологична експертиза, която да установи твърдяното от електропреносното предприятие погрешно отчитане от електромера на ищеца на консумираната електроенергия. Във въззивното производство служебно на основание чл. 263и, т. 5 ТЗ е конституиран като жалбоподател и ответник по иска и настоящият касатор [фирма]. Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване- чл. 281, т. 3 ГПК. Навежда и довод за неговото неправилно конституиране служебно като страна по делото едва във въззивното производство, след като с решение № 18 от 3.01.2007 г. по ф. д. № 6358//2000 г. на СГС е вписано преобразуването на първоначалния ответник [фирма] чрез отделяне на част от имуществото му и преминаване към касатора [фирма] още преди завеждането на иска - 27.08.2007 г. Касаторът [фирма] също подържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване- чл. 281, т. 3 ГПК, защото съдът неправилно е приел, че грешката в измерването не е установена. Навежда довод, че проверката е извършена точно, защото е използван калибриран еталон. Ответникът по касационните жалби оспорва основанията за достъп до касация, а по същество тяхната основателност, претендира разноски. С определение 238 от 7.04.2011 г. на основание чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по повод направеното възражение от касатора [фирма] за ненадлежното конституиране на ответниците в процеса и с оглед служебното задължение на съда да се произнесе по валидността и допустимостта на обжалваното решение/вж. т. 1 на ТР 1-2010 -ОСГКТК/. Първоинстанционното решение е постановено срещу неправоспособна страна- [фирма]. Исковата молба е заведен в съда на 27.08.2008 г., към който момент с Решение № 18 от 3.01.2007 г. по ф. д. № 6358/2000 г. на СГС- фирмено отделениие е вписано преобразуване на [фирма] чрез отделяне на част от имуществото му и преминаване към приемащото дружество- [фирма]. Това дружество не е било конституирано като страна по делото. Въззивникът [фирма], също не е бил конституиран в първоинстанционното производство, въпреки че с решение № 21 от 29.01.2008 г. по същото дело на СГС, фирмено отделение е бил вписан в търговския регистър, преди заседанието на районния съд от 6.03.2008 г., когато делото е обявено за решаване по същество. Решението на Софийския районен съд е постановено срещу ненадлежно конституирана страна, т. е при наличие на абсолютна отрицателна предпоставка, за която съдът е бил длъжен да следи служебно- арг. от чл. 101, ал. 1 ГПК, р. п. чл. 25, ал. 1 ГПК, отм. Този пропуск на съда не е бил констатиран от въззивния съд, който с обжалваното решение е потвърдил един недопустим съдебен акт. Допуснатия порок от Софийския районен съд се е отразил на допустимостта и на въззивното решение, още повече делото пред Софийския градски съд е било образувано по жалба на [фирма] с вх. № 32874 от 1.07.2008 г., който не е бил конституиран като страна в първоинстанционното производство. Съобразно изложеното дотук ВКС, I Т. О. намира, че на основание чл. 293, ал. 4 във вр. чл. 270, ал. 3 ГПК решенията и на двете съдебни инстанции ще следва да бъдат обезсилени, а делото върнато на Софийския районен съд за ново разглеждане след правилното конституиране на страните по делото. Разноски в полза на касаторите не следва да се присъждат в настоящето производство, а едва при окончателното решаване на спора/арг. от чл. 294, ал. 2 ГПК/. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд