Решение № 13521 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7991/2016 г.

Решение № 13521 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7991/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - С. област срещу решение № 533 от 26.05.2016 г., постановено по административно дело № 24/2016 г. по описа на Административен съд С. област. Излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - А. Д. А. от с. М. И., общ. Е., С. област - не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд С. област е отменил решение № 1012-22-80#1 от 20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. област и потвърденото с него разпореждане № МП-03-31127#4 от 17.06.2015 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при същото ТП на НОИ и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат, след като е обсъдил доказателствата по преписката, събраните по делото такива (приетото по делото заключение на вещото лице по назначената експертиза, събраните гласни доказателства) е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния за това административен орган, в изискуемата от закона форма, но при издаването му са допуснати нарушения на административно производствените правила и материалния закон. Административният орган, според разпоредбата на чл. 35 АПК, не е спазил задължението си да изясни пълно и точно фактите и обстоятелствата във връзка с акта. В случая, след като е обсъдил приложимата правна уредба съдът е приел, че в процесния казус от пенсионния орган не са извършени всички необходими и предвидени в чл. 40 НПОС действия, не са изчерпани всички възможни начини за установяване на трудовия стаж, положен от жалбоподателя в спорния период, за който административният орган не е зачел трудовия му стаж. Не е изискано от лицето да представи трудова книжка, заповеди за назначаване и уволнение или други документи, както е предвидено по чл. 40 НПОС за установяване на трудовия му стаж. Прието е от съда, че на Ангелинов не е било съобщено за пропуските в подадената към заявлението му документация, не е изискано и не му е дадена възможност да представи допълнителни документи, трудова книжка и др., за да удостовери надлежно трудовия си стаж. В резултат на което в решението на директора на ТП на НОИ С. област и потвърденото с него разпореждане не се съдържат мотиви относно съобразяването или несъобразяването на данните за трудовия стаж на лицето от трудовата му книжка, нито е споменато дали тя е била изискана и представена в хода на производството. Съдът е приел, че това е съществено нарушение на административно производствените правила, накърняващо правото на защита на жалбоподателя и осуетяващо възможността му своевременно да го реализира като направи възражения и даде пояснения, и представи доказателства по пенсионната преписка. Нарушението на административно производствените правила е довело до неправилно прилагане на материалния закон към фактите и обстоятелствата по случая. Изложил е още, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като пенсионният орган неправилно не е зачел стажът на А. А. за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1996 г. на длъжността "ел. монтьор по ремонт на машини в леярен цех" в ДФ "Строймашинженеринг" гр. С. С. е обосновал извода, че в случая сборът от осигурителен стаж и възраст на лицето ще бъде 100 години, 7 месеца и 10 дни и е налице право за отпускане на пенсия. Този извод е обоснован със заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, както и събраните по делото доказателства. Върховният административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. От данните по делото се установява, че със заявление вх. № МП-03-31127 от 16.12.2014 г. А. А. е поискал отпускане на пенсия за ОСВ при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. С разпореждане № МП-03-31127#4 от 17.06.2015 г., на основание чл. 68, ал. 1 - 2 КСО и § 4, ал. 1 ПЗР КСО, му е отказано отпускане на ЛПОСВ, тъй като към датата на подаване на заявлението същият е на 62 г., 09 месеца и 08 дни и няма навършена изискуемата възраст - 63 г. 08 мес. П. орган е приел, че на Ангелинов не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд и съгласно § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като макар да има възрастта., същият няма 15 години осигурителен стаж, положен по условията на втора категория труд, няма и сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете, а има 94 години, 09 месеца и 17 дни. В разпореждането е посочено, че осигурителният стаж на Ангелинов от втора категория труд е 06 г., 07 м. и 23 дни, а общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е 32 години, 00 месеца и 09 дни. Пенсионният орган е счел за нередовни представените от лицето документи и не е зачел стажът, удостоверен с тях, а именно периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1996 г. на длъжността "ел. монтьор по ремонт на машини в леярен цех" в ДФ "Строймашинженеринг" гр. С. и заверка, че трудът е първа категория съгласно чл. 4 "н" ПКТП. При осъществения административен контрол, директорът на ТП на НОИ С. област, е потвърдил посоченото разпореждане по същите съображения, обективирани и в процесното решение № 1012-22-80#1 от 20.11.2015 г. В назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза констатациите са, че осигурителният стаж от първа категория е 12 г., 04 м. и 22 дни, осигурителният стаж от втора категория е 02 г. 06 м. и 15 дни, а от трета - 15 г. 00 м. и 17 дни. Общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 38 г., 10 м. и 18 дни. Съгласно заключението на вещото лице, към датата на заявлението 16.12.2014 г., лицето ще даде сбор от осигурителен стаж и възраст 100 г., 7 месеца и 10 дни, тоест, ще има право на отпускане на пенсия. Съдът е възприел изцяло експертизата в нейната констативна част, като съответстваща на събраните писмени доказателства. От показанията на разпитания свидетел Щ. Щ. - изпълнителен директор на "Булевропроджект" АД, работил в ДФ "Строймашинженеринг" гр. С. от 1988 до 2012 г. се установява, че А. А. е бил работник към ж. п. завода, леярния цех, от 1992 до 1996 г. без прекъсване. От правна страна, в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. Първоинстанционният съд правилно е приел, че пенсионните органи са формирали своите изводи в противоречие с правилото на чл. 35 АПК, като са постановили оспорения административен акт без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. В случая липсва фактическо и правно изложение защо не е бил зачетен за осигурителен стаж труда положен в периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1996 г. на длъжността "ел. монтьор по ремонт на машини в леярен цех" в ДФ "Строймашинженеринг" гр. С., въпреки че за тях Ангелинов е представил удостоверения обр. УП 3 с № 495-3 от 02.05.2003 г. и заверка, че трудът е първа категория съгласно чл. 4"н" ПКТП и образец УП2 № 495-2/02.05.2003 г., издаден от ДФ "Строймашинженеринг" гр. С. за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г., които според административния орган не са автентични. Досежно спорния период в нарушение на чл. 40 НПОС пенсионният орган, без да изчерпа всички възможни начини за установяване на положения от Ангелинов трудов стаж, не го е зачел и е направил извод, че лицето не отговаря на изискванията съгласно § 4, ал. 1 и чл. 68 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилен е извода на съда, че административния орган е следвало да изиска в хода на административното производство трудовата книжка на Ангелинов, тъй като същата и записите в нея, са годно доказателство, според чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. При всички данни по делото и с оглед изслушаната експертиза, съдът обосновано и правилно е приел, че оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 и чл. 68 КСО поради незачитане на цитирания по-горе период за осигурителен стаж от първа категория, са незаконосъобразни и като ги е отменил и е изпратил делото като преписка на пенсионния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, Административният съд С.-област е постановил правилно решение. С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,