Решение № 9674 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3874/2017 г.

Решение № 9674 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3874/2017 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Х. Х. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. Е. Й. против решение № 7/21.02.2017 г. постановено по адм. дело № 240/2016 г. на Административен съд - Ш., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 03-270-РД/46 от 17.08.2016 г. на директора на Областна дирекция /ОД/ на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ - Ш. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С молба от 19.06.2017 г. се оспорва събраната от първоинстанционния съд държавна такса за образуване на производството, както и заплатената такса за касационното обжалване. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - директорът на ОД на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрк. М. А. изразява становище за неоснователност на касационната жаба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. Х. против заповед 03-270-РД/46 от 17.08.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ - Ш., с която на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 25, ал. 1, т. 4, предл. второ, във вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредбата/ е отказано финансиране на подаденото от него заявление за подпомагане. Направени са възражения в няколко насоки: допуснати съществени нарушения на административните правила, изразяващи се в липса на фактически основания за издаване на заповедта; липса на мотиви за изкуствено създадени условия, като основание за отказа за плащане и неправилно тълкуване на приложимите правни норми - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. В хода на образуваното производство съдът е приел като доказателство административната преписка и е указал на страните фактите и обстоятелствата, които следва да докажат при изпълнение на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Установено е, че Д. Х. е подал заявление за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" за финансиране на инвестиция "Създаване на овощни насаждения - сливи". В процеса на извършване на административни проверки по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата у органът е породено съмнение за опит за усвояване на средства, чрез създадена схема за изкуствено създадени условия, чрез участие на поставени лица за получаване на европейски средства от лица, които не отговарят на условията и критериите за подпомагане, изразяващи се в: общи арендодатели, общи пълномощници за сключване на договорите за аренда, еднаква овощна култура на съседни и близки парцели. За да постанови отказ от финансиране на подаденото заявление, административният орган е установил, че Х. е сключил договори за аренда със С. Д. за имоти № 036031 и № 036032 в землището на с. В. и с П. К. за имот № 035037 и двамата представлявани от пълномощника Р. Ч. При сключване на договорите Д. Х. е бил представляван от Р. Р. Установено е, че отдадените от С. Д. имоти са заявени от същия за подпомагане по схемите и мерките за "Директни плащания" за 2015 г., което може да доведе до двойно финансиране. Посочено е, че пълномощникът Р. Ч. е пълномощник на арендодатели, сключили договори за аренда и с други четирима кандидати по подмярка 6.1, а именно: Й. А. (син на Р. Р.); Й. Е.; Г. С. и Г. С. От проведени срещи и снети обяснения от служители на ДФЗ е установено, че Г. С. и Г. С. не са запознати с условията и целите на подмярка 6.1, както и че Д. Х. и Й. А. към момента на проверката живеят в гр. С. и се занимават с фризьорство и не са запознати с мероприятията за обработка на сливи. На база на извършените проверки административният орган е издал процесната заповед, в която е изложил мотиви за изкуствено създаване на условия, изразяващи се в целенасочени действия с цел усвояване на европейски средства чрез участие на подставени лица, които не отговарят на условията и критериите за подпомагане. За да се произнесе по жалбата Административен съд - Ш. е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон и неговата цел. Първоинстанционният съд е приел, че за да се постанови отказ от финансиране е необходимо въз основа на обективни доказателства да може да се направи извод, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане кандидатът е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на подмярката, както и че целта няма да може да бъде постигната. Съдът е цитирал решение по дело № С-434/2012 г. на Съда на ЕС, постановено по преюдициално запитване, в което е посочено, че разпоредбата на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент, като органът може да се обоснове както с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тях. От данните по преписката съдът е установил лична връзка между кандидатите, които са подробно изложени в мотивите на решението като зад подставените лица са Р. Ч., Ц. Х. (майка на Д. Х.) и Р. Р. Вследствие на тези констатации е счел, че съществуващите между кандидатите връзки и отношения, изразяващи се в сходни действия при регистрацията им като земеделски производители, при сключване на договорите за аренда, подготовката и подаването на заявленията за кандидатстване, общи арендодатели, еднаква овощна култура, отглеждана на съседни или близки парцели, общи пълномощници, свързани с лицата, изготвящи проектите за кандидатстване, разкриват наличие на съгласувани действия за постигане на определена цел, която несъответства на целите на финансирането по Наредба № 14/2015 г., поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. На първо място в касационната жалба се твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в обсъждане на неприобщени писмени доказателства. Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените доказателства да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. В оспорваната заповед са изложени фактическите обстоятелства, установени от административния орган в хода на проверката, както и правните такива като е посочено, че има изкуствено създадени условия с оглед получаване и усвояване на европейски средства от лица, които не отговарят на условията и критериите за подпомагане, както и противоречие с основната цел и изискванията на подмярка 6.1. Видно от подробно мотивираната заповед, проследяваща в детайли цялостното развитие на отношенията между Д. Х. и фонда във връзка с одобряване на заявлението за подпомагане, съображението на административния орган да откаже финансиране е констатацията, че са установени фактически отношения между петима кандидати, които се изразяват в общи арендодатели, общи пълномощници, съседни или близки парцели, еднаква овощна култура, както и наличието на географска, икономическа и правна връзка между тях с цел заобикаляне на ограниченията по чл. 5, ал. 10 от Наредба № 14/2015 г. Както административният орган, така и съдът са стигнали до извод, че има доказани изкуствено създадени условия, поради което е отказано финансовото подпомагане. Това е направено, за да може да бъде получено финансиране от лица, който не отговарят на критериите за подпомагане чрез участие на подставени лица. Наличието на това решаващо за волеизявлението на административния орган обстоятелство е обосновано с направеното съпоставяне на заявленията за подпомагане на петимата кандидати при извършените административни проверки по чл. 25, ал. 1 от Наредбата. По делото е приложена докладна записка рег. № 03-270-271/70/30.11.2015 г. от служители при ОД на ДФЗ - Ш. до директора на Областната дирекция, в която са описани всички констатирани несъответствия в подадените от петимата кандидати заявления, които са породили съмнения за опит на Р. Ч., Ц. Х. и Р. Р., чрез подставени лица да получат и усвоят европейски средства. Докладната записка е част от административната преписка, поради което неоснователно се явява твърдението на касатора, че съдът се е позовал на неприобщени към делото писмени доказателства. В нея са отразени резултатите от извършена проверка и анализ на доказателствата. В хода на извършената проверка и след констатиране на нередности по заявлението за подпомагане са подадени съответните сигнали в регистър "Сигнали за нередности" и е предприета проверка от дирекция "Противодействие на измамите". С писмо изх. № 03-270-271/70/30.03.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е изпратен сигнал до Окръжна прокуратура - гр. Ш. Издадена е заповед за спиране производството по обработка на заявлението и е изготвен доклад за нередност, в които подробно е описано нарушението, изразяващо се в съмнение за измама, изразяващо се в опит за усвояване на средства, чрез създадена схема от лица за изкуствено създадени условия, чрез участие на подставени лица, които не отговарят на критериите и условията за подпомагане. Същите основания са посочени и в процесната заповед и са описани извършените допълнителни проверки, а именно снетото на 05.02.2016 г. обяснение от Д. Х., поради което правилно съдът е приел, че съдържа фактическите и правни основания за издаването й, при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че административният орган при издаване на заповедта е следвало да приложи чл. 38 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. В настоящия случай предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № 03-270-РД/46 от 17.08.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ, която е издадена при условията и по реда на Наредба № 14/2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Цитираната наредба, съгл. § 4 от ПЗР от същата, е издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, според който министърът на земеделието и храните издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните плащания, както и наредби по прилагането на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. след предварително съгласуване със заинтересованите ведомства. Същата предвижда условия и ред за предоставяне на безвъзмездна помощ, различни от тези по ЗУСЕСИФ, т. е. предвижда "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, който освен това се отнася до съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, каквото не е образуваното пред първоинстанционния съд производство. Ето защо, в настоящия случай е налице изключението, предвидено в § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, поради което последният е изцяло неприложим. Посоченото в касационната жалба, че решението на Административен съд-Ш. е постановено в противоречие с материалния закон и че е неприложимо тълкуването на понятието "изкуствено създадени условия", дадено по дело С-424/2012 г. на СЕС е неоснователно. В постановеното по преюдициално запитване решение съдът приема, че "член 4, § 8 от Регламент № 65/2011 на Комисията трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ единствено поради това че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай". В т. 1 на диспозитива на решението се уточнява, че разпоредбата трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането й имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да се разглеждат обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент на преценка подлежат обективните доказателства, които позволяват да се направи изводът, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. Посочено е още, че изводът може да бъде обоснован не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица. В този смисъл, съдът, не изисква наличието на преки доказателства, а допуска формиране на извод и въз основа на улики за наличие на умишлена координация, с оглед установените между лицата връзки. В случая установените от административния орган и първоинстанционния съд обективни обстоятелства доказват, че целта поемането от млади хора на вече съществуващи стопанства няма да бъде постигната. В стратегията на Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за мярка 6 е посочено, че основният проблем в селските райони е високото ниво на дългосрочната безработица, както и че местната икономика в голяма степен зависи от селското стопанство. За подмярка 4.1 е записано, че целта е увеличаване на броя и дела на младите земеделски стопани, което е необходимо както за осигуряване на устойчиво развитие, така и за улесняване на структурните промени в земеделието, поради което помощта ще се предоставя на млади земеделски стопани. Идеята на подмярката е, че млад земеделски стопанин се счита този, за когото се установява за пръв път земеделско стопанство в качеството му на ръководител на това стопанство. Видно от извършените проверки, Д. Х. живее и работи в гр. С. като фризьор и не е запознат с мероприятията за обработка на насажденията. В снетите от служители на Дирекция "Противодействие на измамите" обяснения С. Д. е заявил, че като собственик на имоти № № 036033; 036019; 036018; 036031; 036032; 036011 и 037088, намиращи се в землището на гр. В. е предоставил пълномощно на Р. Ч. за сключване от негово име на договори за аренда, като последният ги е отдал под аренда на Д. Х. и Й. А. без негово знание. Установява се, че Р. Ч. е действал от името и за сметка на С. Д. и П. К. като арендодатели и е сключил договори за аренда с Й. Е., Г. С., Г. С., Д. Х. и Й. А., като последните двама са били представлявани от пълномощника им Р. Р. В същото време имотите по договора на Д. Х. са били заявени от С. Д. пред ДФЗ за подпомагане по схемите и мерките за "Директни плащания" за 2015 г., от което се явява съмнение за извършени неправомерни действия с цел двойно финансиране на едни и същи площи за една и съща стопанска година от двама различни земеделски производители. Установените родствени и лични отношения между кандидатите и техните пълномощници сочат за наличието на създадена схема за усвояване на европейски средства чрез участието на подставени лица, в основата на която са Р. Ч., Ц. Х. и Р. Р., които не отговарят на условията за млад земеделски производител и не могат да кандидатстват по тази мярка. По отношение на селскостопанската политика през новия програмен период 2014 - 2020 г. е приет Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В чл. 4 от него са заложени три глобални цели, към изпълнението на които е насочено подпомагането: насърчаване на конкурентноспособността на селското стопанство; осигуряване на устойчиво управление на природните ресурси и дейности, свързани с климата; постигане на балансирано териториално развитие на икономиките и общностите в селските райони, включително създаването и поддържането на заетост. В чл. 2 от Наредба № 14/2015 г. са определени целите на подмярката, а именно: улесняване и подпомагане процеса на създаването на жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства или поемането от млади хора на вече съществуващи стопанства и насърчаване на заетостта. Един от приоритетите на мярката е улесняване на първоначалното навлизане в сектора на селското стопанство, и по-специално смяната на поколенията в селскостопанския сектор като е поставена цел за насърчаване на заетостта и разкриване на работни места и запазване на вече съществуващите работни места. Под понятието "създаване на ръководител на земеделско стопанство" се има предвид, лице, което е на не повече от 40 години, към момента на подаване на заявлението, което притежава съответните професионални умения и компетентности и покрива условията за допустимост и определение за създаване на стопанство. Видно от представените данни лицата Р. Ч., Ц. Х. и Р. Р. не отговарят на заложените изисквания и от установените в административното и първоинстанционното производство факти, които не следва да бъдат преповтаряни на родствени връзки между някои от кандидатите, пълномощника, лицето, изготвило документите за кандидатстване, арендодателите, както и липсата на обособени самостоятелни земеделски стопанства свидетелстват за наличието на умишлена координация между горепосочените лица с цел създаване на изкуствени условия за финансиране. При разглеждане на спора административният съд е приложил практиката на Европейския съд, че наличието на координация между лицата може да се установи и на база улики за умишлено съгласувани действия. Именно въз основа на такъв анализ правилно Административен съд - Ш. е направил преценка за изкуствено създадени условия, целящи по същество получаване на европейски средства и постигане на предимство при оценка на проекта, но не и постигане на целите, за които се предвижда подпомагане. Представените с касационната жалба доказателства не опровергават установените от административния орган факти за съглашение между конкретни лица, които не отговарят на условията за подпомагане, от което следва, че целите по подмярка 6.1 няма да могат да бъдат постигнати. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С молба от 19.06.2017 г. касационният жалбоподател е оспорил събраната от първоинстанционният съд държавна такса за образуване на производство по материален интерес, прилагайки ЗУСЕСИФ и иска връщане на недължимо платената сума. В случая искането е основателно, но същото следва да бъде направено в друго производство с нарочна молба по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси. Основателно е твърдението в касационната жалба, че решението е неправилно в частта за разноските, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм., ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г./ в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. В чл. 24 от последния е посочено, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Поради това, настоящият състав приема, че Д. Х. следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата от общо 200 лв. за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение