Решение № 5141 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11359/2017 г.

Решение № 5141 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11359/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-С. моли да бъде отменено решение № 5210/11.08.2017 г. по адм. дело № 12249/2015 г. на Административен съд - С. град, с което е обявен за нищожен ревизионен акт № 2061205733/22.04.2013 г. на ТД на НАП - С.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато на същия съд за произнасяне по съществото на спора като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "М.-Г." ООД моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № 2061205733/22.04.2013 г. на ТД на НАП - С. като издаден от некомпетентен орган. Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия № 1205733/30.07.2012 г. на Ц. Н. - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-С., като ревизията е възложена на Е. Н. и М. П.. Ц. Н. е оправомощен със заповед № РД-01-06/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП-С. да издава заповеди за възлагане на ревизии. Издаден е РД № 1205733/21.11.2012 г. Със заповед № 1010.1/30.10.2012 г. на директора на ТД на НАП-С. Ц. Н. е преназначен от длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" на длъжност главен инспектор по приходите в сектор "Ревизии" в същата дирекция на ТД на НАП-С.. Със заповед № РД-01-1358/01.11.2012 г. на заместник на директора на ТД на НАП-С. на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП във връзка с извършвани структурни промени в ТД на НАП-С. от 1.11.2012 г. Т. Г. - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-С. е овластен да издава заповеди по чл. 113, ал. 3 от ДОПК и заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК по изброените неприключили ревизионни производства, сред които под № 72 фигурира ревизионното производство на "М.-Г." ООД. Със заповед за определяне на компетентен орган № К 1205733/29.03.2013 г. на Т. Г. е овластен Е. Н. да издаде РА по приключилото ревизионно производство на "М.-Г." ООД. Издаден е процесния РА от Е. Н.. Съдът е приел, че РА е нищожен, тъй като заповедта от 1.11.2012 г., с която Т. Г. е овластен да издава заповеди за изменение на заповеди за възлагане на ревизии и заповеди за определяне на компетентен орган е издадена в нарушение на чл. 7, ал. 3 от ДОПК - без да е посочено коя от хипотезите на изземване на преписка, допустими по ДОПК, е налична. Според съда не е доказано да е отпаднала компетентността на Ц. Н. да издаде ЗОКО за овластяване на орган по приходите да издаде ревизионния акт, тъй като не са доказани изчерпателно изброените в чл. 7, ал. 3 от ДОПК хипотези, при които е допустимо изземване на преписка от компетентен орган по приходите. В касационната жалба се поддържа, че е издадена заповед № РД-01-1354/01.11.2012 г. за повишаване ефективността на работа в отдел "Ревизии", като за всички посочени в нея служители са издадени заповеди за компетентността им да издават ЗВР по чл. 113, ал. 3 и ЗОКО по чл. 119, ал. 2 от ДОПК като заповед № РД-01-1358/01.11.2012 г. на заместник на директора на ТД на НАП-С. за овластяване Т. Г. - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол". Поддържа, че структурните промени в отдел "Ревизии" са довели до преразпределение на висящите ревизии между по-голям числен състав. В подкрепа на тези твърдения не са представени цитираната издадена заповед № РД-01-1354/01.11.2012 г. за повишаване ефективността на работа в отдел "Ревизии". Правилен е изводът на съда, че не е отпаднала компетентността на Н. да издаде ЗОКО и не е доказано наличие на хипотезата трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения за Н. по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, поради което заповедта за овластяване на Т. Г. е издадена в нарушение на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Издадената от Г. ЗОКО № К 1205733/29.03.2013 г. за овластяване на Е. Н. да издаде РА е издадена от некомпетентен орган и води до нищожност на РА, издаден от Е. Н., както правилно е приел съдът. Дадени са указания на касатора да представи доказателства за причините за изземване на компетентност със заповед № РД-01-1358/01.11.2012 г., които не са изпълнени. Обосновано съдът е приел, че не е доказано наличие на хипотезата "трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения". Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,