Решение № 5249 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 436/2009 г.

Решение № 5249 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 436/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на адвокат Димитър Терзиев-пълномощник на Търговско дружество "Рекламна мрежа 5" ООД със седалище в гр. София, срещу решение № 581 от 7.11.2008 г., постановено по адм. д. № 687 по описа за 2008 г. на Административен съд-Плевен. С него жалбата на дружеството срещу заповед № РД-10-666 от 3.06.2008 г. на кмета на община Плевен е отхвърлена, а дружеството е осъдено да заплати на община Плевен разноски от 80 лв., представляващи юристконсултско възнаграждение. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, без да се сочат конкретни касационни основания за отмяна, но от изложеното в обстоятелствената част на жалбата може да се направи извод, че евентуално се навеждат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в жалбата се моли, обжалваното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отмени обжалваната заповед на кмета. От процесуалния представител на кмета на община Плевен е постъпило писмено становище, в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и законосъобразно. По изложените съображения, представляващи възражения срещу оплакванията в жалбата се моли, решението на съда да бъде оставено в сила, като за касационната инстанция се присъдят и разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Заинтересованата страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с фактите и приложимото материално право от ЗОС и Наредба № 7 от 2005 г., съответно изменяна, за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Плевен е бил сезиран с жалба от ТД "Рекламна мрежа 5" ООД срещу заповед № РД-10-666 от 5.06.2008 г. на кмета на община Плевен. С обжалваната заповед кметът на общината, при описаните фактически и правни основания, е отстранил дружеството жалбоподател от участие в конкурса, класирал е на първо място "Сън Аут-Ъф-Хоум Медия" ООД, гр. София, и го е определил за участник, спечелил конкурса, за отдаване под наем за срок от 5 години на част от имот-публична общинска собственост, за поставяне на рекламно-информационен носител (билборд) - тип "Ракета" с размери 1.20/1.80 м, представляващ част от тротоар с площ 2 кв. м на ул. "Данаил Попов", съгласно скица № 510 от 19.02.2008 г., обозначен като № 15 от негова заповед № РД-10-490 от 7.05.2008 г., с която е наредено провеждането на конкурса. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно решение № 139 от 24.04.2008 г. на общинския съвет за отдаване под наем на части от имоти-публична общинска собственост, заповедта на кмета на общината за обявяването на конкурса, утвърдените от него конкурсни правила, съставът на назначената комисия, докладът й, в който са отразени всички извършени от нея действия относно приетите предложения за участие, съответствието им с предварително поставените в конкурсните правила изисквания за участие, отстраняването на дружеството-жалбоподател, оценяване предложението на заинтересованата страна, която е обявена за участник, спечелил конкурса както и обявяването на заповедта на кмета на общината, предмет на жалбата. Така установените факти съдът е съпоставил с нормите на чл. 14, ал. 7 ЗОС, чл. 76, чл. 79, чл. 98 и 101-104 от Наредба № 7 от 2005 г., като е приел, че при провеждането на конкурса не са допуснати нарушения на правилата на Наредба № 7 от 2005 г. и изискванията, въведени в конкурсните условия, утвърдени от кмета. В изпълнение на изискването на чл. 168 АПК съдът е извършил и служебно контрол върху изцяло проведената процедура и завършващата я заповед, въз основа на критериите за законосъобразност в чл. 146 АПК, като е приел, че заповедта е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Съдът е изложил мотиви по всеки един наведен довод в първоначалната жалба относно твърденията за липсата на мотиви в обжалваната заповед, опорочаване на процедурата при участието само на едно дружество, поставеният финансов праг за участие, като последният довод е аргументиран и с нормите на чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия. Всички инвокирани доводи на жалбоподателя са приети като неоснователни, поради което и жалбата му е била отхвърлена. Постановеното решение е правилно. Първият довод наведен в жалбата е за неправилност на решението, поради възприетото от съда законосъобразно провеждане на конкурсната процедура, при липсата на конкурс, поради останалият само един участник, след отстраняването на дружеството-жалбоподател. Доводът е неоснователен, защото чл. 105 от Наредба № 7 от 2005 г. препраща към условията и реда за провеждане на търгове, в които е уредено провеждането на търг само при явяването на един участник или оставянето само на един, при отстраняване на останалите. В чл. 102 от наредбата също е предвидена възможност за провеждането на конкурс само при участието на един кандидат. Направената аналогия с норми от ЗОП не може да обоснове тезата на касатора за незаконосъобразно проведен конкурс. От данните по делото безспорно е установено, че жалбоподателят не отговаря на критерия в конкурсните условия - т. 6.2 - да има среден годишен оборот от предходните три години не по-нисък от 5 000 000 лв., факт, който не се оспорва и в касационната жалба. След като жалбоподателят не отговаря на изискването на кмета, заложено в конкурсните условия, той правилно е бил отстранен от по-нататъшно участие. Следващият довод в касационната жалба е за липсата на мотиви в обжалваната заповед. Доводът също е неоснователен. Той е бил наведен и при първоинстанционното разглеждане на жалбата и съдът му е дал изчерпателен отговор. В мотивите на издадената заповед кметът на общината се е позовал на протокола на назначената от него комисия, като е възприел решението й за отстраняване от участие на жалбоподателя, по изложените вече съображения. Настоящата инстанция споделя мотивите на административния съд, който правилно е възприел, че мотивите на заповедта може да са дадени отделно от самата заповед, да се съдържат в протокола на комисията, провела конкурса, като не е необходимо тяхното повтаряне, след като се възприемат изцяло от административния орган. Позоваването на Тълкувателно решение № 4 от 2002 г. на ВАС е некоректно, защото в частта му на т. 2, относно мотивите на издадения административен акт е прието, че когато действа в условията на оперативна самостоятелност, административният орган следва да изложи мотиви. Конкретният случай не е такъв, защото фактическите обстоятелства, от които кметът на общината черпи правото си да упражни правомощието си по издаването на заповедта са тези, посочени в протокола на комисията, на който има изрично позоваване в заповедта. Неправилно е позоваването и на решението по адм. д. № 929/2008 г. на Върховния административен съд. По това дело в хипотезата, предмет на проверка от касационната инстанция е установено, че по единия от показателите за оценка на предложенията не е имало математически израз, за обективното му оценяване. Никой от членовете на комисията, в това число и административният орган не е изложил мотиви, които да обосноват по какъвто и да е начин дадената оценка по този показател. Конкретният казус няма нищо общо с цитираното решение в касационната жалба. По изложените съображения решението на съда е обосновано и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски за юристконсултско възнаграждение е основателно. То ще следва да се уважи според чл. 143, ал. 4 АПК. На основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община Плевен разноски от 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение