Решение № 14416 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6007/2018 г.

Решение № 14416 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6007/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община (ДОСК на СО), чрез процесуалния му представител, срещу решение № 2322 от 05.04.2018 г. по адм. дело № 6496/2017 г. на Административен съд София - град, 59 състав, с което е отменена Заповед № РА – 30 – 105 от 13.04.2017 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община (ДОСК при СО), с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено на Б. З. да премахне незаконен строеж "Масивна постройка", находящ се в ПИ идентификатор № 14831.6506.410, м. "Терасите", с. Герман, СО – район Панчарево. С жалбата жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че спорният обект е търпим строеж, като твърди, че не са налице условията да се приеме, че същият е допустим по действалите както по времето на извършването му, така и сега правила и норми п устройство на територията, тъй като е построен в земеделска земя и не са изпълнени условията да е налице подробен устройствен план и виза за проектиране на същия, каквито се изискват по Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им, сега действащата уредба. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Б. Златков с представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Б. З. против Заповед № РА – 30 – 105 от 13.04.2017 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община (ДОСК при СО), с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено на Б. З. да премахне незаконен строеж "Масивна постройка", находящ се в ПИ идентификатор № 14831.6506.410, м. "Терасите", с. Герман, СО – район Панчарево, като изграден без строителни книжа. Жалбата е уважена и оспорената пред АССГ заповед е отменена, като за да достигне до този резултат съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че спорната сграда е построена в територия по § 4 от ЗСПЗЗ. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощие, без допуснати нарушения на административно производствените правила и е приел, че от доказателствата безспорно е установено, че същата е изградена без строителни книжа и в тази връзка представлява незаконен строеж. Приел е обаче, че да подлежи на премахване същият следва да не е търпим, като в тази връзка е приел, че спорният строеж като започнат пред 1986 г. и завършен през 1988 г. отговаря на времевия критерии по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Приел е, че спорният строеж като търпим – отговарящ на правилата и нормите по устройство на територията, действали както към момента на извършването му, така и на сега действащите норми, не подлежи на премахване. Поради и това е отменил оспорената пред него заповед. Решението е правилно. По делото е установено безспорно, че процесната сграда е построена в периода 1986-1988 г. от З. в земеделска земя по § 4 от ПР на ЗСПЗЗ, с предоставено право на ползване. Липсват данни за изпълнена процедура по § 4а, ал. 1, макар и да е налице отбелязване в констативния акт, че такава е започнала, и за придобиване от него на право на собственост върху земята след заплащането й на собственика чрез общината по цени, определени от МС, както и данни за придобиване от възстановените собственици на земята на собствеността върху сградата чрез заплащането й на ползвателя, построил сградата по реда на § 4а, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Правилен е извода на АССГ, че спорният строеж е търпим такъв и съответно неподлежащ на премахване. Съгласно Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.); постройките, които могат да се изграждат в земите с право на ползване може да имат застроена площ до 35 кв. м, в която не се включват открити тераси, външни клозети, малки водоеми и др., чието изграждане е допустимо. Постройките са едноетажни и може да имат най-голяма височина 2, 80 м. от готов под до пресечната линия на фасадната плоскост с външната покривна плоскост и най-много 4, 50 м до най-високата част на билото - чл. 177, ал. 1 и ал. 2. Според констативния акт и оспорената заповед застроената площ е 50 кв. м. Застроената площ следва да се определя по правилата на § 5, т. 15 ДР на ЗУТ - площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж. В застроената площ не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и др. елементи с височина до 1, 2 м. от средното ниво на прилежащия терен. Определената от вещото лице и от административния съд площ на сградата надвишава тези правила само досежно определената в наредбата кота било, а в останалите параметри съответства на тези правила. В частта до застроена площ от 35 кв. м., с каквато площ се установява, че е от 0, 46 кв. м. от СТЕ, процесната сграда е търпим строеж по смисъла на ПЗР на ЗУТ. За останалата част от застроената площ, която е от 0, 46 кв. м. е налице противоречие по правилата и нормативите, действали по време на извършването й. Тези правила обаче са отменени през 1995 г. и съгласно ЗУТ няма ограничение за допустимата застроена площ. В този смисъл сградата се явява търпим строеж. Аргумент за това е и нормата на § 4а, ал. 2 ПР на ЗСПЗЗ според която, когато сградата е със застроена площ над 35 кв. м. или е по-висока от един етаж (в случая усвоеното подпокривно пространство, повишаващо кота било), гражданинът, който придобива правото на собственост по силата на този закон, заплаща в полза на държавата и прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата застроена част от сградата в размер, определен от МС. Тази такса не се заплаща, ако построената сграда към 1 януари 1992 г. е единствено жилище на семейството на собственика, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца. Следователно се допуска развиване на процедурите по § 4а ПР на ЗСПЗЗ и по отношение на сгради, които са в отклонение от правилата и нормите по Наредба № 5/1977 г. (отм.); , като законът приема същите за допустими и съответно търпими. Земеделската земя, в която е построена сградата, придобива статут на УПИ с плана на новообразуваните имоти по § 4к ПР на ЗСПЗЗ. Не се развива процедура за промяна предназначението на земята, т. е. това не е предпоставка за допустимостта на спорния строеж и в тази връзка е неоснователно възражението на касатора в тази връзка. Най–накрая е неприложима в настоящия случай Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строежите в земеделски земи без промяна на предназначението им по изложените малко по–горе аргументи от една страна, а от друга поради това, че съгласно чл. 3 от Наредбата, тя не се прилага за земеделски земи в строителните граници на населените места, а спорния имот, в който е сградата е в строителните граници съобразно ОУП. По изложеното оспорената заповед за премахване на строежа, за който се установява, че е търпим е материално правно незаконосъобразна и подлежи на отмяна, както правилно е приел АССГ. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка е основателно и следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,