Решение № 15396 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2010 г.

Решение № 15396 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието срещу решение № 118 от 03.12.2009 г., постановено по адм. дело № 3441 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град - I отделение, 9-и състав, с доводи за неправилност. Ответникът - Милен Атанасов Попов от гр. Разлог, прави искане за оставяне на решението в сила като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, защото не са налице твърдените в касационната жалба нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. С посоченото по-горе решение АССГ в производство по реда на чл. 223 ЗМВР във връзка с чл. 145 АПК по жалба на Милен Попов от гр. Разлог е отменил като незаконосъобразна заповед № ЧР-70 от 29.04.2009 г. на главния директор на ГД "Охрана" при МП. С последната на жалбоподателя е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" в качеството му на сътрудник по охраната II степен в Областно звено "Охрана - Благоевград" към ГД "Охрана" при МП и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е било прекратено служебното му правоотношение. Съображенията за това са били, че заповедта е издадена от компетентен орган в установената за това форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалноправни разпоредби - чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Съдът е развил довод, че по делото не е било доказано изпълнението на изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, предвиждащ, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Не е доказано също така, че пропускът се дължи на отказ от страна на служителя да упражни гарантираното му по закон право на защита. Така приетото е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. По делото липсват доказателства това да е било сторено. Не е доказано също така, че пропускът се дължи на отказ от страна на служителя да упражни гарантираното му по закон право на защита. Неизслушването на държавния служител, необсъждането на неговите обяснения и липсата на доказателства за разисквания на тези обяснения и за събиране на доказателства по тях от страна на дисциплинарно наказващия орган водят като последица до прилагане разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с § 1а от ДР на ЗМВР - отмяна на заповедта, без спорът да бъде разглеждан по същество, т. е. относно съставомерността на извършеното деяние и правилното прилагане на материалния закон. От приложените към делото доказателства се установява, че от Милен Попов са били дадени 5 писмени обяснения с посочени дати 23 и 24.04.2009 г. и едно допълнително обяснение също от 24.04.2009 г., т. е. в хода на дисциплинарното производство. Видно обаче от съдържанието им, в тях са изложени обясненията на Милен Попов по повод жалбите, подадени срещу него от физическите лица Асен Татарски, Даниела Версанова и Иван Пачеджиев. Следователно, въпреки адресирането им до главния директор на ГД "Охрана", настоящият тричленен състав приема, че тези обяснения не могат да бъдат приети като такива по чл. 229, ал. 1 ЗМВР. Това е така, защото целта на изслушването и на приемането на обясненията от дисциплинарно наказващия орган по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е да се даде последна възможност на служителя и да му се осигури такава да изрази своето отношение към установените в хода на разследването/проверката обстоятелства и направените изводи за съставомерност на нарушенията. Посочените по-горе "обяснения" не може и не следва да бъдат приети за писмено обяснение по смисъла на чл. 229, чл. 1 от ЗМВР, тъй като съставянето им е сторено във фазата на разследването. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд - трето отделение,