Решение № 13552 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6007/2013 г.

Решение № 13552 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6007/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Хисаря, срещу решение № 704 от 22.03.2013 г. по адм. д. № 87/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, второ отделение, ХVII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата Иванка Атанасова Кировска, от с. Житница, Пловдивска област, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 704 от 22.03.2013 г. по адм. д. № 87/2013 г., Административен съд - гр. Пловдив, второ отделение, ХVII състав, е отменил Заповед № К - 997 от 27.11.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Хисаря, потвърдена с Решение № 353 от 20.12.2012 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Пловдив и е върнал административната преписка на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Хисаря, за ново произнасяне при съблюдаване на дадените в мотивите към съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че когато вземането по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е възникнало от записването на майката за студентка в редовна форма на обучение, шестмесечният погасителен срок по чл. 12, т. 7 ЗСПД започва да тече от края на месеца, през който е извършено записването в съответното учебно заведение. Направен е извода, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена. Решението, предмет на контрол пред настоящата касационна инстанция, не е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Иванка Атанасова Кировска е подала молба - декларация вх. № К-997 от 13.11.2012 г. за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка- студентка, по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД. Детето й - Кристина Иванова Кировска, е родено на 06.03.2012 г. Датата на записване на кандидатката за еднократна помощ за редовна студентка във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, гр. Пловдив, за учебната 2012/2013 г. също е безспорно установена - 12.11.2012 г. В тази връзка е уверение № 001-МО от 02.01.2013 г., издадено от цитираното учебно заведение, посочено в мотивите към обжалваното решение и лицевата страница на студентската книжка. В тази връзка твърденията на касатора, че по делото няма доказателства за това обстоятелство, не кореспондира с цитираните писмени доказателства. Към датата на подаване на молбата - декларация - 13.11.2012 г., както и към датата на издаване на Заповед № К-997 от 27.11.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Хисаря, е била в сила разпоредбата на чл. 16 а, ал. 6 ППЗСПД, ред. изм. ДВ, бр. 27/2010 г., в сила от 09.04.2010 г., съгласно която правото на получаване на еднократната парична помощ за отглеждане на дете до една година от майка (осиновителка) студентка, учеща в редовна форма на обучение възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД. Изменението на този текст, обн. ДВ, бр. 95 от 2012 г., което е в смисъл, че началото на срока се свързва само с датата на раждане (осиновяване) на детето, е в сила от 04.12.2012 г., т. е. след възникване и упражняване на правото, както и след постановяване на отказа, обективиран в Заповед № К - 997 от 27.11.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Хисаря. Цитираната норма е от материалноправен характер и изменението на текста й е приложимо за административни производства, образувани и развили се след 04.12.2012 г., каквото не е процесното. С разпоредбата на чл. 12, т. 7 ЗСПД е уреден погасителният давностен срок за вземанията по чл. 8в, ал. 1 от същия закон, възникнали от раждането на детето. За вземанията, възникнали в хипотезата на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД от записване на майката в редовна форма на обучение, не е предвиден изричен давностен срок. На основание чл. 46, ал. 2, предложение 1 от ЗНА, при непълнота на нормативния акт за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. В разгледания случай намира приложение чл. 12, т. 7 ЗСПД, която предвижда шестмесечен погасителен срок. Но до 04.12.2012 г. той ще започне да тече при условията на чл. 16 а, ал. 6 ППЗСПД, ред. изм. ДВ, бр. 27/2010 г., в сила от 09.04.2010 г. Следователно, когато правото е възникнало от записването на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването, както правилно е приел и първоинстанционния съд. С молбата - декларация вх. № К-997 от 13.11.2012 г. Кировска е упражнила правото си на еднократна помощ преди изтичане на шестмесечния срок, считан от 31.11.2012 г. Оспорената заповед, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, е незаконосъобразна и като я е отменил, Административен съд - гр. Пловдив е постановил правилно решение. Посоченото касационно основание за отмяна не е налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Що се касае до касационната жалба, в частта й за присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на жалбоподателката, то тя е процесуално недопустима. Ответникът не е сезирал решаващия състав на Административен съд - гр. Пловдив с искане за изменение на решението, в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, в срока за обжалване, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение, в частта му за разноските. Едва постановеното по този ред определение подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението - чл. 248, ал. 3 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК и чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,