Решение № 1188 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4717/2019 г.

Решение № 1188 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4717/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Националната агенция за приходите гр. София, чрез пълномощник, срещу Решение № 895 от 15.02.2019 г., постановено по адм. дело № 5842/2018 г. от Административен съд София-град. В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалвания акт, поради допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените в производството разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – "Хайпро България" ООД, чрез пълномощника си адв. Ц. Иванова, в писмени бележки и в о. с. з., възразява срещу основателността на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения. Моли решението на първостепенния съд да бъда оставено в сила и претендира разноски за настоящата инстанция, обосновани с приложен списък и писмени доказателства.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред Административен съд София-град е депозирана искова молба и допълнение от 8.08.2018 г. с подател "Хайпро България" ООД, с които е предявен иск срещу Национална агенция за приходите (НАП) – София, с искане да бъде осъдена да заплати на търговското дружество обезщетение за понесена имуществена вреда в размер на 4 409. 84 лева, равняваща се на заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалване и защита срещу Ревизионен акт № 04251100002 от 3.05.2011 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, пред горестоящия административен орган – директора на дирекция "ОУИ" – Велико Търново, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на изплащане на възнаграждението (9.06.2011 г.) до датата на предявяване на исковата молба (5.06.2018 г.) в размер на 3 143. 93 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил НАП да заплати на "Хайпро България" ООД, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, сумата от 4 297. 48 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ревизионен акт № 04251100002 от 3.05.2011 г., отменен частично с решение № 422/29.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" Велико Търново, със съдебно решение № 513/12.10.2012 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 513/2011 г. и решение № 7821/6.06.2013 г. на ВАС на РБ по адм. дело № 14331/2012 г., ведно с мораторна лихва в размер на 1 310. 31 лева за периода от 5.06.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба и законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Със същото решение искът е отхвърлен за сумата над уважения размер главница от 4297. 48 лева и над уважения размер от 1 310. 31 лева мораторна лихва до пълните предявени размер от 4 409. 84 лева главница и 3 143. 93 лева мораторна лихва като погасени по давност и НАП е осъдена да заплати на търговското дружество разноски за съдебното производство в размер на 604 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 1.04.2011 г. между "Хайпро България" ООД и Адвокатско дружество "Райчинова и съдружници" е сключен договор за правна помощ и представителство, по силата на който адвокатското дружество е поело ангажимент да извърши обжалване, процесуално представителство и защита срещу издадения от органите по приходите ревизионен доклад № 1100002/17.02.2011 г., срещу възнаграждение в размер на 3 900 лева без ДДС (4 680 лева с ДДС). На дружеството е възложено да извърши проучване и анализ на ревизионния доклад и приложенията към него; да изготви възражение, проучване и анализ на ревизионния акт и приложенията към него и да изготви жалба срещу издадения ревизионен акт до директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. Отделно е договорено различно дължимо възнаграждение за съдебното обжалване за всяка отделна инстанция.

Приел е още, че по делото са представени доказателства за изпълнение на възложената работа и въз основа на подадената жалба е образувано производство пред горестоящия административен орган по оспорване на издадения ревизионен акт, приключило с решение № 422/29.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" Велико Търново. С това решение оспорваният РА е частично отменен (относно мълчалив отказ да се начислят лихви за периода от 13.10.2010 г. до 3.05.2011 г. върху невъзстановен ДДС за данъчен период месец август 2010 г. в размер на 66 578. 06 лева - материален интерес 3822 лева) и е потвърден в частта, в която са определени задължения за внасяне на ДДС в размер на 84 896. 51 лева и лихви в размер на 11 718. 27 лева.

Издадена е фактура № 0... 2120/8.06.2011 г. с предмет на услугата "изготвяне на възражение срещу ревизионния доклад, обжалване и защита срещу издадения ревизионен акт съгласно договора от 1.04.2011 г." за сумата от 4 680 лева с ДДС. Представено е платежно нареждане за сумата от 4 680 лева от 9.06.2011 г.

Установено е още, че при обжалване по съдебен ред РА е отменен в по-голямата си част с Решение № 513/12.10.2012 г. постановено по адм. дело № 513/2011 г. от Административен съд Велико Търново и Решение № 7821/6.06.2013 г. по адм. дело № 14331/2012 г. на ВАС на РБ и е потвърден в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 948 лева за доставки от ЕТ "Глари Ко–Н. Начев". За двете съдебни инстанции са присъдени разноски, включително адвокатско възнаграждение в размер на 5 728. 45 лева за първата инстанция и 3 692. 41 лева за касационното обжалване. В хода на съдебното обжалване не са били присъдени разноски за оспорването на ревизионния акт по административен ред.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод за основателност на претенцията за обезщетение в размера, посочен в исковата молба. В мотивите си е посочил, че:

1. В конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, каквото възражение е посочено от ответната страна, тъй като в разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК законодателят е предвидил на жалбоподателя да се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. В глава осемнадесета "Обжалване на ревизионния акт по административен ред" въпросът с разноските не е уреден. Единственият път за защита на оспорващите, понесли ненужни разноски в административното производство, е исковото производство по ЗОДОВ. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗНАП, съгласно която агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна.

1. Налице е първата от комулативно изискуемите предпоставки на специалната норма – незаконосъобразен ревизионен акт, издаден от ответника при изпълнение на административната му дейност, изцяло отменен при административното и съдебно оспорване.

1. Платеното адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на РА представлява "вреди" по смисъла на чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ. Обжалването е инициирано от ищеца във връзка със защитата му срещу незаконосъобразен акт, издаден от служители на ответника, пред решаващ орган в администрацията му, което е задължително, а не алтернативно. Правото на защита и правна помощ е основно конституционно право не само на гражданите, но и на юридическите лица, и упражняването му не може да се тълкува само и единствено като акт на свободната воля за договаряне на ищеца. Противното означава да се ограничи правото на защита посредством липса на възможност да се възстановяват разноските за защитата. За да са ефикасни средствата за защита, те не трябва да бъдат ограничавани по никакъв начин и в нито един момент – нито в административната фаза на обжалване, нито в съдебната. Адвокатска защита, разноските за която не се поемат от губещата страна в процеса – било той в съдебна фаза, или в задължителната административна фаза, не може да се приеме за ефикасно вътрешноправно средство за защита. Това е така, тъй като заплахата, че разноските за адвокатска защита не подлежат на възстановяване, може да мотивира лицето, чиито права са засегнати от държавния орган, да се откаже от защита и съдействие в административната фаза на процеса по обжалване на ревизионния акт.

Отделно от това, ревизионният акт и договорът за правни услуги се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ако не бе издаден ревизионният акт, нямаше да бъде ангажирана и правна защита. Ето защо, въпреки че адвокатската защита черпи своето правно основание от договора за правни услуги, който по съществото си е договор за поръчка, той не прекъсва причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт на държавния орган и претърпяната увреда. Ревизионният акт е предпоставка и служи като единствено фактическо основание за извършване на разходите за правни услуги (ерго, налице е втората от комулативно изискуемите предпоставки).

1. По отношение на вредата съдът е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано съразмерно с размера на отменените и потвърдени задължения по РА и правилата за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК и е приел, че искът е основателен и доказан в размер на 4 409. 84 лв., като в останалата част, до претендираните 4 680 лв. го е отхвърлил, като неоснователен.

Претенцията за лихви е приел за частично основателна, като е посочил, че такива се дължат от датата на отмяната на незаконосъобразния акт, с влязло в сила решение на ВАС по адм. дело № 14331/2012 г., т. е. от 6.06.2013 г., а за сумата, пропорционална на материалния интерес от 3 822 лева от 29.08.2011 г. (датата на решението на директора на ОУИ).

1. Приел е, че началният момент на погасителната давност, по силата на т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, е 6.06.2013 г. - датата на влизане в сила на решението по съдебното оспорване.

1. Съдът не е уважил изцяло възражението на ответника за изтекла погасителна давност, която за главницата е 5 годишна с начален момент 6.06.2013 г. Тъй като искът е предявен на 5.06.2018 г., давността не е изтекла за дължимото обезщетение за обжалването по административен ред на ревизионния акт в частта за 4 297. 48 лева, като в останалата част за материалния интерес от 3 822 лева, обезщетението в размер на 112. 36 лева е погасено по давност (същата е започнала да тече на 29.08.2011 г. и към датата на предявяване на иска на 5.06.2018 г. е изтекла).

Относно лихвите, давността е тригодишна, мораторна лихва в размер на 1 310. 31 лева върху сумата от 4 297. 48 лева се дължи от 5.06.2015 г., като в останалата част претенцията е погасена по давност.

По така изложените мотиви съдът е постановил своя съдебен акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон.

В глава осемнадесета на ДОПК – "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", чл. 152 - чл. 155, законодателят не е разрешил въпроса с разноските в това производство. В глава шеста на общия процесуален кодекс - АПК "Оспорване на административните актове по административен ред" – също. В същото време фазата на административно оспорване на ревизионния акт е задължителен стадий от защитата срещу засягащите субекта констатации в него, тъй като чл. 156, ал. 2 ДОПК установява забраната да се оспорва по съдебен ред ревизионен акт, който не е обжалван по административен ред.

За да организира и осигури провеждане на защита си пред горестоящия административен орган търговското дружество е направило имуществен разход, представляващ цената на иска, който разход е доказан с допустими по АПК и ГПК доказателства и този факт не се оспорва. Тълкуването на касатора досежно възникналите в случая правоотношения и приложимата материалноправна норма не могат да бъдат споделени, тъй като противоречат на тълкувателни решения на ВАС и ВКС, които по силата на чл. 130 ЗСВ са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по ТД № 2/2016 г. на ВАС, е изяснен въпросът за съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – "пряка" и "непосредствена" последица от увреждането, тъй като законодателят не е дал легална дефиниция на тези понятия. Според правната доктрина, възприета в установената съдебна практика, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите.

Въз основа на това тълкуване се налага изводът, че разходите по ангажирането на адвокатска защита в производството по оспорване на административните актове по административен ред представляват непосредствена имуществена вреда от неправомерно издадения ревизионен акт, като прякото следствие от това е дължимостта на хонорара, който търговското дружество е заплатило за правната защита, гарантирана му от чл. 56 от Конституцията и Закона за адвокатурата. Ищецът не би понесъл посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразен ревизионен акт.

Следователно изводите на съда, че в настоящия случай са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 на специалния закон – ЗОДОВ и безвиновната отговорност на държавата следва да бъде реализирана са обосновани и законосъобразни.

След като е налице законодателна празнота в ДОПК и АПК досежно разходите на лицата в производството по обжалване на административните актове по административен ред, то няма друга законова възможност за репариране на понесените в тази връзка имуществени вреди, включващи и адвокатски хонорар по защитата, освен предвидения в специалния закон ред.

Предвид изложеното възраженията на касатора, изложени в касационната му жалба се явяват неоснователни. Макар и отношенията между клиент и адвокат да са облигационни, в смисъл, че произтичат от сключения между тях договор, тези отношения не биха възникнали и този договор не би се сключил, ако административният орган незаконосъобразно не бе засегнал права и законни интереси на ищеца, принуждавайки го да потърси професионална правна помощ поради това, че няма правни знания. Отделно от това не става въпрос за отношенията между адвокат и клиент, а за правоотношение, възникнало между административен орган и "нарушител" от неправомерна административна дейност. Съгласно чл. 4, ал. 3 АПК, в който е установен принципа на законност, субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят... на правата, свободите и законните интереси на други лица. Затова държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са произтекли от незаконосъобразната им административна дейност и са нейна пряка и непосредствена последица, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

По отношение на възражението за давност съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят (чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК).

При тези мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена. Възражението за прекомерност е неоснователно. Адвокат Ц. Иванова е изготвила подробни писмени бележки, представила ги е в съдебно заседание, на което се е явила лично в изпълнение на поетите договорни задължения. Представените писмени доказателства за заплатения хонорар съответстват на минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба № 1/2004 г. Ето защо касаторът ще следва да заплати изцяло направения от ответната страна разход в настоящото производство в размер на 780 лв., съгласно списъкът, приложен на осн. чл. 80 ГПК.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение