Решение № 8844 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2013 г.

Решение № 8844 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на община Варна, представлявана от кмета на общината, действащ чрез юрк. Кискинов, с която се обжалва правилността на решение № 824/03.04.2013 г. по адм. дело № 4262/2011 г. на Административен съд - Варна, в частта му, с която община Варна е осъдена да заплати на Лъчезар Емилов Стефанов 1800 лева обезщетение за причинени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2011 г. Поддържа се, че съдът противно на събраните по делото доказателства е приел за доказан предявеният против община Варна иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Оспорват се съдебните констатации за наличие както на пряка и непосредствена връзка между заповед № 1855/2005 г. на кмета на община Варна и твърдените вреди, така и за настъпването въобще на вреди във вид на пропуснати ползи от неизпълнен наемен договор. Решението е оспорвано изцяло. Ответната страна - Лъчезар Стефанов, в писмени бележки, лично в съдено заседание и чрез подаденото от адв. Нинова възражение, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Поддържа се, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Посочено е, че заповед № 1189/2009 г. на кмета на община Варна е индивидуален, а не нормативен акт, породи което е недопустима защита по реда на чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 256 от АПК против начина на изпълнение на служебните задължения на лицата, изпълняващи посочената заповед. Позоваването от съда на чл. 63, ал. 2 и чл. 68 от ЗУТ, прокурора намира за неоснователно. Върховният административен съд намира, че касационната жалба като редовно подадена от надлежна страна в срок против подлежащ на касационен контрол акт е допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови сега обжалваното решение, съдът е приел за допустим и основателен искът, предявен от Лъчезар Емилов Стефанов против община Варна, за присъждане на обезщетение в размер на 1800 лева, представляващи причинените му вреди в периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011, изразяващи се в пропусната възможност да увеличи имуществото си чрез получаването на месечна наемна цена в размер на 150 лева от отдаването под наем на имот, представляващ гараж № 2 с кадастрален идентификатор 10135.1501.1166.1.22, намиращ се на ул. "Хан Маламир" № 10, община Варна, които вреди са пряка и непосредствена последица от действия и бездействия на длъжностни лица при община Варна, които при одобряване на проектите, въз основа на които е издадено разрешението за строеж на сградата, в която се намира гаража, и въвеждането й в експлоатация, не са съобразили разположението на съществуващо дърво, чието отстояние от сградата и в частност от гаража, прави обективно невъзможно обичайното му ползването, съобразното функционалното му предназначение. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, като е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ съединен с оспорване на фактически действия и бездействия, чието установяване като незаконосъобразни е поставено в преюдициалност по отношение на искът за обезвреда. В тази връзка, административният съд, осъществявайки съдебен контрол върху действията и бездействията на администрацията, въведени като причина за настъпилите вреди, е приел, че длъжностни лица в структурата на ответника не са изпълнили нормативните си задължения да осъществят фактическа проверка и контрол върху проектите за строежи с гаражи и да не одобряват тези от тях, в които до гаражите не може да стигне с автомобил без премахване на съществуваща на улиците картотекирана дървесна растителност. Тези "действия" съдът е приел, че са извършени в нарушение на т. 7 от Заповед № 1855/2005 г. на кмета на община Варна и в нарушение на задълженията посочени в ЗУТ и подзаконовите актове, като са довели до резултат, при който до гараж № 2 не е възможно да се достигне с автомобил и той не може да се използва по предназначението, за което е построен и въведен в експлоатация. Направените изводи, съдът е обосновал, приемайки за установено по делото, че сградата с КИ 10135.1501.1166.1 и гараж № 2 в нея са новопостроени въз основа на Разрешение за строеж № 197 от 20.09.2007 г. /л. 79/ и съгласуван и одобрен на 13.07.2007 г. инвестиционен проект, както и че са същите са въведени в експлоатация съобразно одобрените строителни документи. Също така, съдът е установил, че процесния имот е придобит в условията на съсобственост между Лъчезар Емилов Христов и Емилия Василева Гошева считано от 21.12.2010 г. чрез покупка на същия по силата на нотариален акт № 90, т. III, д. 404/2010 г., вписан под № 176/2010 г. на СВ - Варна. Съдът е приел, че на ищеца са причинени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от отказа на наемателя от уговорения договор за наем на гаража за срок от 1 г. при месечен наем от 150 лв. Приете за доказан размера на претърпените вследствие на бездействието и действието на длъжностните лица в структурата на ответника имуществени вреди, представляващи сумата от 1800 лв., която ищецът е договорил и е щял да получи, ако закупеният от него гараж можеше да се ползва по предназначение и до него можеше да достигне и паркира автомобил. Решението е неправилно. Проверката, контрола и одобряването на инвестиционните проекти по ЗУТ са част от административното производството по допускане на строителството. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени, съгласно този закон. В чл. 148, ал. 4 ЗУТ е предвидено, че разрешението за строеж се издава въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква, а в чл. 148, ал. 12 ЗУТ е регламентирано, че разрешението за строеж се издава след разрешение за премахване на засегнатата от строителството дървесна растителност, при условия и по ред, отразени с Наредба по чл. 62, ал. 10 ЗУТ. С оглед на изложеното и предвид съдебно-техническата експертиза /л. 54, л. 62/, в което се сочи какво е следвало да бъде отразено в разрешението за строеж относно процесното дърво и пр. е видно, че процесният строеж е изпълнен, съобразно посоченото по-горе разрешения за строителство и съгласуван и одобрен инвестиционен проект, които не са били обжалвани и настоящото фактическо положение, е резултат от постановен индивидуален административен акт, а не от действия и бездействия по смисъла на чл. 256 и 257 АПК. Това е така тъй като, одобряването на инвестиционният проект, в случая чрез изрично властническо волеизявление на главния архитект на община Варна, не може да бъде възприето по никакъв начин като фактическо действие по смисъла на чл. 250, ал. 1 във вр. с 21, ал. 4 от АПК, предизвикващо и насочено към непосредствена материална промяна в заобикалящата среда. Одобряването е акт на волята, формирана в резултат на умозаключение, направено въз основа на знание за съществуването и значението на определени факти, данни или условия, изразено чрез определена форма. Цитираните в решението - Разпоредби на чл. 63, ал. 2 (регламентиращи условията за премахване на дървета) и чл. 68 ЗУТ, регламентиращи конкретни изисквания към инвестиционните проекти, нямат пряко отношение към причините за осъщественото строителство на процесния гараж. От друга страна, проверката и контрола на представените за одобрение инвестиционни проекти (като две наименования на един и същ процес) нямат самостоятелно правно значение, доколкото същите са част от производството по издаване на крайния акт - волеизявлението на органа, одобряващ или неодобряващ инвестиционния проект. Изводът на административния съд, че длъжностни лица в структурата на ответника (община Варна), в нарушение на т. 7 от Заповед № 1855/2005 г. на кмета на община Варна, не са изпълнили от една страна задълженията си да осъществят фактическа проверка и контрол върху проектите за строежи с гаражи, а от друга - да не одобряват тези от тях, в които до гаражите не може да стигне с автомобил без премахване на съществуваща на улиците картотекирана дървесна растителност, на практика има за резултат осъществен инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на влязъл в сила и изпълнен административен акт, какъвто е одобреният на 13.09.2007 г. от главния архитект на община Варна инвестиционен проект, въз основа на който е издадено и впоследствие и влязлото в сила Разрешение за строеж № 197/20.09.2007 г. Съдът е следвало да зачете правното действие на посочените административни актове и при условие, че същите не се оспорват да приеме за установено, че както одобрения инвестиционен проект, така и изградената въз основа на него сграда отговарят и са в съответствие с нормативните правила. Отстоянието на процесното дърво спрямо сградата и конкретно на гараж № 2 е въпрос разрешен в административното производство по допускане на строителството на сградата, респ. въвеждането й в експлоатация. Страна в това производство е бил Димитър Коларов, който наред с другите инвеститори в строителния процес, очевидно приемайки съществуващото отстояние като приемливо за самия него, не се е възползвал от правото си да търси промяна на фактическото положение, чрез изменение на инвестиционния проект, параметрите на строителството или да оспори одобрението на главния архитект по отношение на проекта. Ищецът Лъчезар Емилов Христов, като един от купувачите на процесния гараж от Димитър Коларов на 21.12.2010 г., е правоприемник както на собсвеността, така и на административните правоотношения възникнали при и по повод изграждането на имота, в които е участвал неговия праводател, доколкото не са свързани с оглед на личността му. В тази връзка, следва да се посочи, че ищецът е субективно обвързан от пределите на действие на постановените актове в хода на строителния процес, поради което същия не може да търси редовен съдебен контрол по отношение на тяхната законосъобразност. От друга страна липсват каквито и да е доказателства, че ищецът е поискал извършване на действия от страна на общината по премахване на дървото за което липсват доказателства дали то е картотекирано, като декоративно видно от техническата експертиза ( която в раздел четвърти т. 2 е установила, че липсва картотека противно на приетото в решението ) за да се приеме, че длъжностни лица са бездействали. Такива доводи и твърдения в исковата молба липсват. По делото както се посочи са представени доказателства за направено искане за промяна на предназначението на обекта, но не и доказателства за искане за премахване на дървото, възможно ли е това или не и имали бездействия от страна на ответника в тази насока. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за обжалване, респективно за отмяна на отказа за извършване на промяна на предназначението на процесния строеж от гараж в офис магазин /л. 9/. Същите се явяват индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежат на обжалване, съгласно чл. 149 и следващите, чл. 216 ЗУТ. Безпорно общината дължи решение на този казус дали чрез премахване на дървото или чрез промяна на предназначанието и оспорване евентуално на отказ, едва тогава на бездействието или отказа за промяната на предназначението, и защита ищеца би получил, но не и чрез твърдяните такива в исковата молба. По принцип разликата на действията и бездействията с административните актове е, че при действията и бездействията липсва изявление на воля, изискваща подчинение. Тук въздействието върху правата и законните интереси е пряко, а не оспоредено от пидчиняване на властническо предписание на държавен или общински административен орган. За да са незаконосъобразни фактическите действия и бездействия трябва да са извършени в нарушение на материалните и процесуалните норми или да няма законова регламентация за такива действия и бездействия. Освен това основателни се явяват възраженията на касатора за липсата на причинна вързка между вредите и административния акт, фактическото действие и бездействие. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава непосредствено, директно въздействие върху правната сфера на увредения. Никакви вреди нямаше да претърпи ищецът, ако бе действал съобразно обичайната практика при покупко-продажба на недвижими имоти, извършвайки непосредствен оглед на имота на място, преди поемането на каквито и да било облигационни отношения по отношение на същия. Защитата на правата на ищеца, който търси парично обезщетение въз основа на пропуск на трети лица да "видят" процесното дърво, при условие, че той самият не си е направил труда и не е положил елементарни усилия да огледа веща за недостатъци преди закупуването й би могла да бъде осъществена по друг ред (чрез евентуално разваляне на сделката ) но не и по реда на ЗОДОВ. С оглед на изложеното, неправилно административния съд е приел, че в производството ищецът е доказал незаконосъобразни действия и бездействия на служители на общината, които да са в пряка причинна връзка с причиняване на имуществени вреди и е осъдил община Варна да заплати 1 800 лв. Неупражняване на права от ищеца по АПК, ЗУТ за оспорване на индивидуалния административен акт, за които се твърди, че са незаконосъобразни и го засягат неблагоприятно, ресективно по ГПК и др., с оглед сключения договор за придобиване на процесния гараж, пред които се намира дървото, не дават основания да се приемат за основателни претенциите му по реда на чл. 204, ал. 4 АПК предвид чл. 1, ал. 1 и 2, чл. 4 ЗОДОВ. С оглед на изложеното се налага извода, че по отношение на иска за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е налице предпоставката незаконосъобразни действия и бездействия така както се твърди в исковата молба. Обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на правните изводи. Същото следва да бъде отменено, а въпросът по делото решен по същество като предявеният иск бъде отхвърлен като недоказан. Предвид изхода на делото, искането на община Варна за присъждане на разноски, което не е придружено със списък на същите, следва да бъде отхвърлено като недоказано по размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,