Решение № 7907 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14354/2017 г.

Решение № 7907 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14354/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез юрк. Т. Ч., срещу Решение № 1847 от 08.11.2017 г., постановено по адм. дело № 745/2017 г. по описа на Административен съд Б. в осъдителната му част. В жалбата се мотивират доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт в оспорената му част и да бъде отхвърлена исковата претенция. Моли да бъде потвърдено решението в останалата му отхвърлителна част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – Д. Л. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Производството пред Административен съд Б. се е развило по исковата молба на Д. Л. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), гр. С., с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода от 20.05.2016 г. до 19.08.2016 г. в размер на 10 000 лева, по време на престоя му в Затвора [населено място] при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", при крайно унизителни и нечовешки условия, като системно са били нарушавани правата му поради неправомерни действия и бездействия от специализираната администрация на ГДИН. Претърпените неимуществени вреди е основавал на неосигуряване на нормална обитаема площ; постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; възможност за проветряване и вентилация на килията; достатъчно естествена светлина и чист въздух в помещението; условия за поддържане на лична хигиена; препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения, дезинсекция на килията, хигиенизиране на тоалетната и банята. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Лазов против ГДИН иск за сума в размер на 270 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 10 000 лева, като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в процесния период, ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГДИН по отношение на конкретно установените факти по делото, а именно пренаселеност на затворническите помещения, затруднен достъп на дневна светлина и проветривост, както и поради липсата на течаща вода и санитарен възел в спалните помещения, като е направил извод, че неблагоприятни материални условия в Затвора [населено място] за посочения период съставляват нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. За приетото, въз основа на този анализ, фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" от ищеца в периода от 20.05.2016 г. до 19.08.2016 г. в Затвора – [населено място]. Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, поради това, че доказателства оборващи твърденията на задържаното лице не са представени. Тежестта на доказване е на административния орган. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани твърдени в исковата молба факти. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. На следващо място, законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – осигуряване на нормална обитаема площ; постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; възможност за проветряване и вентилация на килията; достатъчно естествена светлина и чист въздух в помещението; условия за поддържане на лична хигиена; препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения, дезинсекция на килията, хигиенизиране на тоалетната и банята, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора – [населено място], където е изтърпявал наказанието. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. При тази фактическа установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание е законосъобразен. По отношение размера на дължимото обезщетение настоящият състав намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС, отчитайки възраженията и оплакванията на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и вредните последици, обичайни за лицата, поставени в условията на затвора, въз основа на което и след приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД е определил размер на обезщетението. Настоящата инстанция споделя разбирането, че посочените обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въпреки това счита, че съдът е определил обезщетението в завишен размер, в сравнение с други случаи в сходни хипотези, определени по дела на лишени от свобода. Съобразно практиката на българските съдилища при подобни правни спорове, и предвид срока, в който е претърпял неимуществените вреди, настоящият състав на ВАС намира, че обезщетение в размер от 120 (сто и двадесет) лева отговаря на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът следва да се счита за основателен и доказан, поради което в тази част решението следва да се измени. При това положение решението, в частта му за разноските, също следва да се измени. Съгласно чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/07.02.2017 г. в сила от същата дата) когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Разпоредбата урежда правило, при което ищецът се ползва от допълнителна защита спрямо ответника в производство по обезщетяване на причинени му вреди при частично уважен иск. Тази защита се изразява в поемането от ответника в цялост на всички направени от него разноски, вкл. разходите за правна защита, съразмерно на уважената част от иска. Неоснователно е и възражението на ГДИН за неправилност на съдебния акт в частта, с която е отказано присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съответстващо на отхвърлената част на иска. В тази връзка искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение