Решение № 10316 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2957/2011 г.

Решение № 10316 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2957/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Илийка Тодорова Рачева, Снежка Антонова Белова и Тони Антонов Рачев, срещу решението от 10.06.2010 г., постановено по адм. дело № 487/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отменена заповед № РД-09-261/04.10.2005 г. на кмета на район "Нови Искър", с която е одобрена поправка на кадастралния план, с допълване на имот пл. № 700, кв. 12, по съществуващи имотни граници, съгласно приложена скица-проект към констативен акт № 0103-171/07.01.2005 г. Съдебният акт се счита неправилен по касационните основания на чл. 209, т. 3 АПК, настоява се за отмяната му, с алтернативни претенции за връщане на делото за ново разглеждане, или потвърждаване на оспорената заповед. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Ковачева, по съображенията, изложени в нея. Ответникът - Ангел Стоянов Иванов, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Иванов, който оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде оставено в сила. Кметът на СО, район "Нови Искър", не изпраща представител, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежни по делото страни, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно и следва да се остави в сила. При постановяването му са спазени съдопроизводствените правила и не са налице противоречия с материалния закон. Редът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е разписан в чл. 51 и сл. ЗКИР. Процедурата изисква да бъде съставен акт, целта на който е да се установят на място границите на имота и обстоятелството, че по отношение на статута му не е налице спор за материално право с други лица. Съгласно чл. 53, ал. 3, вр. чл. 49, ал. 3 ЗКИР, задължително условие за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е съгласието на заинтересуваните носители на вещни права, удостоверено с подписа им върху акта за непълноти и грешки, освен ако спрямо тях правата са установени с влязло в сила съдебно решение. В случая такова позоваване няма, обосновано първоинстанционният съд е приел, че неподписването на акта поради неявяване или поради отказ, от който и да е от заинтересованите собственици, обуславя отказ за уважаване на искането за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят - допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Непълнотите и грешките се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. За да е налице непълнота в кадастъра, следва поземления имот да е нанесен неправилно в кадастъра. В случая имотите са с очертани кадастрални граници по действащия кадастрален план, като с одобрената поправка се измества кадастралната граница на запад към имота на жалбоподателя. И след като актът от 07.01.2005 г. не е подписан от заинтересованите лица (Ангел Иванов изрично е изразил несъгласие за изменение), законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че е налице спор за материално право, като наличието му е пречка за издаване на заповед за отстраняване на непълнотите или грешките в кадастъра. Твърдението, че кадастралната граница неправилно е била заснета още с КП от 1991 г. следва да бъде доказано в исков процес, след което да се измени плана. В това производство съдът подробно и в точния им смисъл е изследвал доказателствата по делото, включително и изготвената експертиза, като въз основа на това и приложимата правна уредба е извел обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание за отмяна, а твърдението за нарушено право на защита е несъстоятелно - исканията за допълнителни доказателства с основание са били отклонени, тъй като спорът за материално право не може да бъде решен по административен ред, а те са насочени, видно от протокола, именно към това. Вярно е, че решението не е подписано от един от членове на съдебния състав, но е налице отметка на председателя по чл. 189, ал. 3 от ГПК (отм.), за участие на съдия Георгиева в тайното съвещание, но към момента на изготвянето на съдебния акт същата не го е подписала, поради заболяване и продължаващ отпуск по болест. При тези данни, решението е валидно, формирана е действителната моля на състава, съществено процесуално нарушение не е налице. С оглед изложените съображения настоящата инстанция не констатира пороци, които да съставляват касационни основания за отмяната на решението и като правилно, същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,