Решение № 9823 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4794/2017 г.

ВАСVI отделение17.07.2018 г.докладчик т Милка Панчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4/10.02.2017 г., постановено по адм. д. № 182/2016 г. по описа на Административен съд - Т.. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9823 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4794/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4 от 10.02.2017 г., постановено по адм. д. № 182/2016 г. Административен съд - Т. е отхвърлил жалбите на С. Д. С. против заповед № ЧР-Тщ - 7/08.11.2016 г. на председателя на УС на АПИ, с която е прекратено служебното правоотношение на длъжността "главен експерт" в отдел "Административно обслужване" в Областно пътно управление - Т., с ранг IV младши, считано от 8.11.2016 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и заповед № ЧР-Тщ - 8/9.11.2016 г. (неразделна от първата) на председателя на УС на АПИ, с която е изменена първоначалната заповед, като неоснователни. Срещу това решение е подадена касационна жалба от С. Д. С., чрез пълномощниците й адв. В. В., адв. Д. П. и адв. Р. В., която счита същото за неправилно. Твърди, че служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността и административният орган е следвало на основание чл. 82 от ЗДСл да анализира дали жалбоподателката отговаря на условията за преназначаване или за временно преместване на друга служба в рамките на същата администрация. Счита съкращението за незаконно и заради това, че в друг "ИРД" е била налице свободна щатна бройка за длъжността "главен експерт", на която е можело да бъде преназначена. Моли да бъде отменено обжалваното решение и заповедите на председателя на УС на АПИ, като неправилни и незаконосъобразни да бъдат отменени. Претендира и присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателката С. С., не се явява, представлява се от адв. Варчев, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът по делото - Председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (УС на АПИ), се представлява от юрисконсулт Стаменова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, представя и писмен отговор по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е издадена в изпълнение на ПМС № 279/2.11.2016 г. за изменение и допълнение на Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура", решение на УС на АПИ от 8.11.2016 г., заповед № РД-11-1017/08.11.2016 г. на председателя на УС на АПИ и създаденото ново длъжностно и поименно щатно разписание на ОПУ-Т., в сила от 8.11.2016 г., поради което правилно жалбата срещу нея е отхвърлена от първоинстанционния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. По делото е установено и не е спорно, че жалбоподателката С. Д. С. преди датата на издаване на оспорената заповед е заемала по служебно правоотношение длъжността "главен експерт" в отдел "Административно обслужване" при Областно пътно управление - Т., при Агенция "Пътна инфраструктура". Въз основа на приетия с ПМС № 279/2016 г. изменен Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ, решение на УС на АПИ от 8.11.2016 г., протокол № 15116/2016 г., председателят на УС на АПИ е издал заповед № РД-11-1017/08.11.2017 г., с която са отменени всички длъжностни щатни разписания на АПИ - централна администрация и някои ОПУ, като е утвърдена нова щатна численост. В същата заповед е наредено в срок до 8.11.2016 г. да се утвърдят нови длъжностни и поименни щатни разписания в съответните ОПУ, които да са в сила от същата дата. Видно от протокол № 15116/16 г. от заседанието на УС на АПИ, е взето решение в ОПУ - Т. щатната численост от 33 бройки, да бъде намалена на 32 бройки, като бъде съкратена длъжността "главен експерт" в отдел "Административно обслужване", заемана от С. Д. С.. Изготвени са нови длъжностно и поименно разписание, в които в отдел "Административно обслужване" при ОПУ - Т. не фигурира длъжност "главен експерт", а в поименно разписание липса името на С. С.. С оглед извършената промяна е издадена и процесната заповед № ЧР-Тщ - 7/8.11.2016 г. на председателя на УС на АПИ, с която е прекратено служебното правоотношение със С. С. на длъжността "главен експерт" в отдел "Административно обслужване" в ОПУ - Т. с ранг IV младши, считано от 8.11.2016 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В заповедта е посочено, че причината за прекратяване на служебното правоотношение е поради съкращаване на длъжността "главен експерт" в отдел "Инвестиционно-ремонтни дейности" в ОПУ - Т., съгласно утвърдено длъжностно щатно разписание на ОПУ - Т., в сила от 8.11.2016 г. Издадена е и заповед № ЧР-Тщ - 8/9.11.2016 г. на председателя на УС на АПИ, с която е изменена първоначалната заповед като длъжността в отдел "Инвестиционно-ремонтни дейности", да се чете в отдел "Административно обслужване" в раздел причини за прекратяване на правоотношението. Легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, който гласи, че длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б., на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Съкращаването на длъжността като нормативно определената позиция от щатното разписание на администрацията означава, тя да не фигурира като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл органът по назначаването утвърждава длъжностното разписание, което означава, че той разполага с възможността да внася промени в административната структура на централно и регионално ниво. В съответствие с така очертаните граници на правомощията му, решението на административния орган за промяна в числеността, установена за даденото ОПУ и конкретно за длъжността на касаторката е въпрос на целесъобразност при изпълнение на задълженията му по ръководство и организация на съответната администрация, като това решение не подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай е съкратена експертна длъжност и не е създадена друга такава, с която да е запазена общата численост на ОПУ - Т., а напротив - щатната численост е намалена с една бройка. Определените експертни функции са разпределени на други длъжности, което е видно от заповед № РД-09-63/21.11.2016 г. на директора на ОПУ - Т., с която е наредено задълженията по длъжностната характеристика на освободеното лице С. Д. С. да се разпределят като задължения на началник отдел "АО", главен специалист в отдел "АО", главен специалист отдел "ИРД" и на техническия изпълнител. Видно от тази заповед, макар и издаден след постановяване на процесните административни актове, определените експертни функции не са прехвърлени на отделна длъжност, която да изпълнява само тях, поради което са извадени от длъжността и комбинирани с други с оглед задълженията, които биха могли да се изпълняват и от други служители на длъжностите началник отдел "АО", главен специалист в отдел "АО", главен специалист отдел "ИРД" и технически изпълнител. Това обстоятелство се потвърждава и от приложените по делото длъжностни характеристики на посочените по-горе длъжности в ОПУ - Т., които поемат част от функциите на длъжността "главен експерт", изпълнявана преди изменението на структурата на АПИ от С. С.. Освен изпълняваните досега задължения, служителите са натоварени и с конкретно изброени в заповед № РД-09-63/21.11.2016 г. на директора на ОПУ - Т. служебни задължения, които са разписани в длъжностните им характеристики от 6.01.2017 г. В резултат на извършеното изменение на щатното разписание и съобразно действащото поименно разписание, заеманата от жалбоподателката длъжност е премахната като нормативно установена позиция. Не е налице и запазване на функциите и задачите й, присъщи на длъжността й, както се твърди в жалбата. Прехвърлянето на част от задълженията й на други длъжности, не може да води до идентична длъжност, тъй като в длъжностните характеристики на началник отдел "АО", главен специалист в отдел "АО", главен специалист отдел "ИРД" и на техническия изпълнител са предвидени и други функции и задължения, които са характерни само за конкретната длъжност, а не за "главен експерт". След като няма запазване на функциите, правата и задачите в тяхната съвкупност, присъщи за заеманата от служителката длъжност и последната не фигурира в действащото към момента на уволнението й длъжностно разписание, се налага извод, че са изпълнени кумулативните предпоставки, визирани в чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, при наличието на които органът по назначаването разполага с възможност да прекрати служебното правоотношение. Разпределението на отделни функции и задачи, изпълнявани от жалбоподателката и възлагането им на служители в ОПУ - Т. не дава основание да се счете, че длъжността е запазена, тъй като от значение е съществува ли длъжност в този обем на права, задължения и задачи, предвиден в длъжностната характеристика. Налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от служителката, поради което законосъобразно с оспорената заповед № ЧР-Тщ - 7/8.11.2016 г. на председателя на УС на АПИ е прекратено служебното правоотношение на С. С. по реда и на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Административният акт, с който служебното правоотношение на Стоянова е прекратено, е постановен в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същият е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Допуснатата неточност при формулирането на причините за прекратяване на правоотношението в случая не опорочава заповедта, тъй като не води до неяснота на волеизявлението. Освен това този недостатък е отстранен със заповед № ЧР-Тщ-8/9.11.2016 г. на председателя на УС на АПИ по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Съгласно цитирания текст очевидна фактическа грешка, допусната в административния акт, може да се поправи от органа - издател и след изтичане на срока за обжалване, т. е. безсрочно. Това тълкуване съответства на смисъла на разпоредбата, чиято цел е да се отстранят грешки, които не се отразяват на характера на направеното волеизявлението. Ето защо възражението, че последната заповед е незаконосъобразна е неоснователно. При прекратяване на служебното правоотношение по реда на ЗДСл липсва нормативно установеното задължение за подбор, както и изискването на служителя да бъде предложено заемането на друга, по-ниска длъжност или на същото ниво, като съкратената. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на касаторката за нарушение на чл. 82 от ЗДСл, както и на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 6 от АПК, тъй като същата не е назначена на мястото на ползващата отпуск по майчинства служителка на длъжността "финансов контрольор" в ОПУ - Т. или на свободна бройка на длъжността "главен експерт" в ИРД. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд счита, че оспорените заповеди № ЧР-Тщ-7/8.11.2016 г. и № ЧР-Тщ - 8/9.11.2016 г. на председателя на УС на АПИ, са издадени от компетентен орган - органът по назначаването, в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, съдържа изброените в текста реквизити и е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение приема, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2