Решение № 7476 от 27.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисия за финансов надзор /КФН/ - гр. София чрез процесуалния й представител гл. юрк. С. Любенова срещу Решение 7675 от 17.12.2021 г., постановено по адм. дело 1695/2021 г. по описа на Административен съд София град В ЧАСТТА МУ, в която съдът в производство по чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е осъдил КФН да заплати на Л. Евстатиев от гр.София сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за причиненине му неимуществени вреди, изразяващи се в понесени душевни болки и страдания вследствие издаването и огласяването на отмененото впоследствие по съдебен ред като незаконосъобразно Решение 525-ИП/02.04.2019 г. на Комисията за финансов надзор, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА, с която КФН е осъдена да заплати сума в размер на 1.94 лева, представляваща мораторна лихва за периода 24.07.2020 г. до 18.02.2021 г. върху главницата от 7000 лева. Касаторът твърди неправилност на решението в атакуваните части като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в осъдителните му части да бъде отменено, като, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковите претенции на Евстатиев като неоснователни. Срещу същото съдебно решение, но в частта му, в която предявените от Л. Евстатиев срещу Комисия за финансов надзор обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ , а именно : за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 39 000 лева - пропуснати ползи от неполучено месечно възнаграждение в размер на 2 600 лв по Договор за възлагане на управление от 20.12.2018 г. за период от 15 месеца от датата на постановяване на Решение на КФН от 02.04.2019 г. до окончателната му отмяна на 24.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази суми и мораторната лихва за периода 24.07.2020 г. до 18.02.2021 г., както и искът му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 7000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за претенцията за мораторна лихва върху главницата от 40 000 лв за сумата над 1.94 лева до пълния предявен размер от 2 300 лева, е предявена и втора касационна жалба от Л. Евстатиев. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в атакуваните от него части да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковите му претенции в пълните им предявени размери. Касационният жалбоподател, Комисия за финансов надзор, редовно призован, се представлява от юриск. Гьорчев, който оспорва касационната жалба на Евстатиев, поддържа касационната жалба на доверителя си, а по същество твърди правилност на решението в отхвърлителната му част и неправилност на същото в осъдителната му част. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Л. Евстатиев се явява лично и с адв. Йорданова, която поддържа касационната жалба на доверителя си и излага съображения за неоснователност на касационната жалба на КФН. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на Л. Евстатиев и основателност на жалбата на Комисия за финансов надзор. Върховният административен съд, трето отделение намира двете касационни жалби, предявени срещу различни части на съдебното решение, за подадени в срок, от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт в атакуваните от тях части е неблагоприятен, поради което същите са допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на Комисия за финансов надзор е частично основателна, а касационната жалба на Л. Евстатиев е изцяло неоснователна. С обжалваното решение АССГ е уважил частично един от обективно съединените искове , предявени от Л. Евстатиев срещу Комисия за финансов надзор /ГДГП/-София за присъждане на обезщетение за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000 лева обезщетение за неимуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сума в размер на 1.94 лева, представляваща мораторна лихва върху присъдената главница от 7 000 лв за периода 24.07.2020 г. до 18.02.2021 г. /датата на подаване на исковата молба /, като е отхвърлил претенцията му над тези суми до пълния им предявен размер от 40 000 лв главница и 2300 лв мораторна лихва върху главницата . Със същото съдебно решение АССГ е отхвърлил изцяло предявения от Л. Евстатиев срещу КФН иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 39 000 лева - пропуснати ползи (неполучено месечно възнаграждение в размер на 2 600 лева съгласно Договор за възлагане на управление от 20.12.2018 г. за период от 15 месеца от датата на постановяване на Решение на КФН от 02.04.2019 г. до окончателната му отмяна на 24.07.2020 г.), ведно със законната лихва върху тази суми от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и мораторната лихва върху главницата в размер на 2 242, 50 лв за периода 24.07.2020 г. до 18.02.2021 г. Имуществените и неимуществените вреди се претендират от ищеца като настъпили в резултат на отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт Решение 525-ИП от 02.04.2019 г., издадено от КФН, с което на основание чл.15, ал.7, предл. първо от ЗПФИ и чл.13, ал.1, т.6 от ЗКФН на Л. Евстатиев е отказано да бъде одобрен за член на Съвета на директорите на Булброкърс ЕАД. За да постанови този резултат, съдът е приел,че претенцията на Евстатиев за претърпени от него имуществени вреди в размер на 39 000 лева пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено месечно възнаграждение в размер на 2 600 лева по Договор за възлагане на управление от 20.12.2018 г. за период от 15 месеца от датата на постановяване на Решение на КФН от 02.04.2019 г. до окончателната му отмяна на 24.07.2020 г, ведно с претендираните мораторни и законни лихви върху тази сума, е неоснователна, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните имуществени вреди. Според АССГ за да е налице доказана и реално настъпила вреда във вид на пропусната полза като реална и сигурна последица от отмененото като незаконосъобразно решение на КФН, от което същата се претендира, е необходимо за претендирания период ищецът да не е получавал други доходи като възнаграждение за упражняваната от него дейност , което самият ищец не твърди, а напротив твърди, че за исковия период е работил по други договори в същото си професионално качество. Съдът е направил извод, че, макар решението на КФН да е имало безспорно негативно отражение върху психическото състояние на ищеца, то не се е отразило върху възможността му да започне и продължи добре платената си работа, от която да реализира доход в размер на 3000 лева месечно, който се явява по-висок от претендирания като пропуснат. АССГ е заключил, че претенцията на Евстатиев за заплащане на обезщетение за претърпени от отмененото като незаконосъобразно решение на КФН неимуществени вреди уронване на авторитета и доброто му име, преживян страх, несигурност за бъдещето, безпокойство и други негативни изживявания, които в съчетание с личностните му характеристики могат да предизвикат психически стрес, високо кръвно налягане, трайно безсъние и тревожност от издаденото незаконосъобразно решение на КФН е основателна, но завишена по размер. Съдът е намерил за основателна и доказана претенцията за неимуществени вреди, изразяващи се в негативното отражение върху ищеца на издаденото решение на КФН и претърпените от него притеснения, психически натоварвания, емоционален дискомфорт и страх, като , в същото време е съобразил и обстоятелството, че в част от процесния период спрямо ищеца е водено наказателно производство от общ характер, завършило с оправдателна присъда. Недоказани според АССГ остават претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и имиджа на ищеца в областта на финансовите пазари, както и увреждане на по-нататъшната му кариера. Отделно от това, съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза не се установява наличие на причинно-следствена връзка между негативните изживявания на ищеца и регистрираните негови здравословни проблеми- [заличен текст], които са по-скоро възрастово обусловени. С оглед вида на неимуществени вреди, които съдът намира за доказани и намиращи се в пряка причинно следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно решение на КФН, техният интензитет и времетраене, съдът е определил по справедливост размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД 7 000 лева, поради което е присъдил тази сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С оглед частичната основателност на главния иск, съдът е уважил частично и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху присъдената главница, която , с помощта на електронен лихвен калкулатор, е изчислил в размер на 1.94 лева. Съдебното решение е частично неправилно. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АССГ доводи за пълна неоснователност на претенцията за имуществени вреди ,ведно с акцесорните претенции за мораторна и законна лихва, макар и по частично различни от развитите от АССГ мотиви. По делото не се доказва както наличието на вреди от вида на твърдените, така и наличие на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт, но не поради обстоятелството, че ищецът за исковия период е получавал и други възнаграждения в качеството си на борсов посредник, а поради обстоятелството, че в самият Договор за възлагане на управление от 20.12.2018г., на база който ищецът определя основанието и размера на твърдените от него имуществени вреди ,е сключен под условие възнаграждението се дължи на Л. Евстатиев само , доколкото и когато на същия бъде издадено съответното одобрение да бъде член на съвета на директорите на инвестиционния посредник Булброкърс ЕАД. Неоснователни са оплакванията на касатора Л. Евстатиев за неправилност на съдебното решение в частта му, в която искът за имуществени вреди е отхвърлен изцяло. Имуществените вреди в исковата молба се претендират под формата на пропуснати ползи, а именно неполучени финансови доходи в размер на 2 600 лева месечно възнаграждение съгласно договор за възлагане на управление, поради издадено Решение 525-ИП от 02.04.2019 г. на КФН, с което е отказано Л. Евстатиев да бъде одобрен за член на Съвета на директорите на Булброкърс ЕАД, отменено впоследствие с влязло в сила решение като незаконосъобразно. Съдът правилно е приел, че по отношение на тази част от исковата претенция не са налице всички елементи на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност. В конкретния случай претендираните от ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати ползи не са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с издаденото решение от КФН. Не е налице неосъществено сигурно увеличаване на имуществото на Евстатиев, тъй като сключеният договор за възлагане на управление с определено месечно възнаграждение е под условие, съгласно което заплащането на възнаграждение започва от месеца, в който изпълнителят е получил одобрение от Комисията за финансов надзор за член на Съвета на директорите на възложителя по реда на чл. 15 от Закона за пазарите и финансовите инструменти . Това условие се явява бъдещо несигурно събитие, от което не е ясно дали и кога ищецът ще бъде одобрен от КФН за тази длъжност . Отделно от гореизложеното , доколкото ищецът е подписал този договор, той сам се е съгласил с това условие. Правилно АССГ, базирайки се на заключенията на изготвените по делото експертизи и събраните свидетелските показания, е приел, че претенцията на Евстатиев за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на отмененото като незаконосъобразно решение на КФН, се явява основателна. Видно от събраните по делото доказателства, Л. Евстатиев действително е претърпял в исковия период притеснения, психически натоварвания, емоционален дискомфорт и страх. Предвид гореизложеното правилно АССГ е заключил, че същият е претърпял вреди, подлежащи на обезщетяване. Макар и основателно, присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено като размер. Неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди , присъждайки на ищеца сумата от 7 000 лв. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, включително периода, през който те са търпени, както и наличието на други факти и обстоятелства, повлияли на негативните изживявания на ищеца в същия исков период. Изхождайки от характера на претърпените вреди, времевата рамка на търпенето им, както и обстоятелството, че това емоционално състояние се дължи както на отмененото като незаконосъобразно решение на КФН, така и на воденото в този период срещу Евстатиев наказателно производство от общ характер, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 2 000 лева, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Решението е неправилно и в частта, с която е уважена акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди. За периода 24.07.2020 г. до 18.02.2021 г. върху присъдената сума от 7 000 лева размерът на мораторната лихва е следвало да бъде 408.34 лева. Като последица от намаляването на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, следва да бъде намалена и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва, която, след изчисление с помощта на електронен лихвен калкулатор, възлиза на 116.66 лева. При този изход на спора на касационния жалбоподател, Комисия за финансов надзор, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение