Решение № 5852 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2665/2010 г.

Решение № 5852 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2665/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Фирдес Селяйтин Иризова, гр. Хасково, против Решение № 537/28.12.2009 г., постановено по адм. д. № 722/2009 г. по описа на Административен съд Хасково. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Фирдес Селяйтин Иризова против Заповед № ДК-02-Х-24/5.10.2009 г. на Началника на РДНСК Хасково, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Преустройство на тераса в кухня", намиращ се в поземлен имот 77195.738.34 по кадастралната карта на гр. Хасково. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че строежът е изграден през 2000 г. по стопански начин и без одобрен проект и разрешение за строеж. Заповедта е издадена при наличието на законоустановените предпоставки за това. Съществуваща тераса е преустроена в кухня като е налице заграждане с тухлена зидария, изграждане на ВиК инсталация като канализационната е включена към общата канализация на жилищната сграда. В тази връзка ирелевантно към спора е твърдението от касационната жалба, че е обособено само помощно помещение към кухнята. Спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ включващ и преустройствата с и без промяна предназначението. Не се спори, че за изпълнението на строежа няма строителни книжа, същият подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, както и че не е налице възможност за узаконяването му. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,