Решение № 12133 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6686/2010 г.

Решение № 12133 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6686/2010 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Катя Николаева Арнаудова, управител на "Точева" ООД срещу решение № 430/15.03.10 г. по адм. д. № 5536/09 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, директор на Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Оспорената по делото Заповед № РД-18-245/23.07.09 г. е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и разпорежда премахването на преместваем обект " Метално съоръжение", монтирано към съществуваща кафе-сладкарница и детска площадка в УПИ-I, кв. 76 м. "Красно село - Стрелбище", собственост на "Точева" ООД. В мотивите на заповедта обектът е описан като едноетажна пристройка - метална конструкция с монтирани стъклени витрини и складово помещение с едноскатен покрив от трапецовидна ламарина. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд е установил, че процесният обект съответства на одобрената от главния архитект схема и Разрешение за поставяне № 01/20.01.05 г. издадено от район "Триадица", СО, предвид което е приел, че основанието по чл. 57а, ал. 1, т. 1 за премахването му не е налице. Оспорването е отхвърлено предвид установяването, че съществувалия между оспорващото дружество и район "Триадица" ООД договор за наем на общинския терен, върху който съоръжението е монтирано, е прекратен, въз основа на което е прието, че обектът се явява поставен в чужд имот без основание. Касационните оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Съпоставката на констативния акт от 25.05.09 г. и мотивите на обжалваната заповед, с представеното по делото разрешение за поставяне, налага извода, че обектът, чието премахване е разпоредено е достатъчно индивидуализиран, а именно - на премахване подлежи остъкляването на тераса към съществуваща в общински терен кафе-сладкарница и осъществената покривна конструкция. Сключеният между страните срочен /до 1.03.07 г./ договор за наем /л. 49/ в чл. 12 съдържа клауза за прекратяването му с изтичане на уговорения срок и възможност за продължаването му по взаимно съгласие, манифестирано с подписването на анекс. Такъв анекс е подписан на 1.03.07 г. и срокът на договора е продължен до 31.12.07 г. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 12 в двуседмичен срок след тази дата за наемателя е възникнало задължението по чл. 15 от договора за демонтиране на съоръжението и предаване на терена в състоянието на приемането му. С оглед тези клаузи от наемния договор, последният се счита прекратен след 31.12.07 г., предвид което заплащането на наемната цена след тази дата е правно ирелевантно. С оглед горното, обжалваното решение, с което оспорването по жалбата е отхвърлено с мотиви за наличие на основанието по чл. 57а, ал. 1, т. 2 ЗУТ за премахването на преместваемия обект се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,