Решение № 7176 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1480/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Т. Д., чрез адв. В. Милушева, против решение 9564 от 06.11.2024 г., постановено по адм. дело 2898/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС Пловдив), с което е отхвърлена жалбата му против Заповед РД-09-228 от 28.02.2020 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за Кампания 2019 г. са останали: 1.) 2,42 ха от парцел с идентификатор 57769-14-4-2; 2.) 0,16 ха от парцел с идентификатор 57769-14-5-1; 3.) 0,24 ха от парцел с идентификатор 57769-104-1-2; 4.) 0,46 ха от парцел с идентификатор 57769-26-1-1; 5.) 0,46 ха от парцел с идентификатор 57769-13-3-1; 6.) 0,17 ха от парцел с идентификатор 57769-125-1-3; 7.) 0,10 ха от парцел с идентификатор 57769-225-2-4; 8.) 0,03 ха от парцел с идентификатор 55628-1-7-1; 9.) 0,06 ха от парцел с идентификатор 57769-15-4-1 и 10.) 0,03 ха от парцел с идентификатор 57769-47-6-1. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и да се постанови друго по същество, с което да отмени заповедта в обжалваните ѝ части. Претендира разноски. Ответната страна министърът на земеделието и храните, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито заседание. Иска съдебното решение да се потвърди от касационната инстанция като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на представените разноски от касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед РД-09-228 от 28.02.2020 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за Кампания 2019 г. са останали: 2,42 ха от парцел с идентификатор 57769-14-4-2; 0,16 ха от парцел с идентификатор 57769-14-5-1; 0,24 ха от парцел с идентификатор 57769-104-1-2; 0,46 ха от парцел с идентификатор 57769-26-1-1; 0,46 ха от парцел с идентификатор 57769-13-3-1; 0,17 ха от парцел с идентификатор 57769-125-1-3; 0,10 ха от парцел с идентификатор 57769-225-2-4; 0,03 ха от парцел с идентификатор 55628-1-7-1; 0,06 ха от парцел с идентификатор 57769-15-4-1 и 0,03 ха от парцел с идентификатор 57769-47-6-1. Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226 АПК, след като с решение 9954/08.11.2022 г. на ВАС по адм. дело 3020/2022 г. е обезсилено решение 1330/25.06.2021 г. на АС Пловдив, постановено по адм. дело 1037/2020 г. в частта, с която отменена Заповед РД-09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустима за подпомагане за Кампания 2019 са останали 0,23 ха от парцел с идентификатор 06817-49-2-4, като недопустимо и производството в тази част е прекратено, както и е отменено решение 1330/25.06.2021 г. на АС Пловдив, постановено по адм. дело 1037/2020 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. Т. Д. против Заповед РД-09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за Кампания 2019 г. са останали: 2,42 ха от парцел с идентификатор 57769-14-4-2; 0,16 ха от парцел с идентификатор 57769-14-5-1; 0,24 ха от парцел с идентификатор 57769-104-1-2; 0,46 ха от парцел с идентификатор 57769-26-1-1; 0,46 ха от парцел с идентификатор 57769-13-3-1; 0,17 ха от парцел с идентификатор 57769-125-1-3; 0,10 ха от парцел с идентификатор 57769-225-2-4; 0,03 ха от парцел с идентификатор 55628-1-7-1; 0,06 ха от парцел с идентификатор 57769-15-4-1 и 0,03 ха от парцел с идентификатор 57769-47-6-1 и делото е върнато за ново разглеждане в тази му част от друг състав на АС Пловдив. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че И. Д. е земеделски производител с УРН 650005 и е подал заявление за подпомагане с УИН 16/070619/00655 за Кампания 2019 г. със заявена култура Постоянни или временни пасища за паша на животни /пасища и мери за паша/, предназначение на физическите блокове, в които са разположени заявените парцели са с начин на трайно ползване Пасища, мери, ливади. Жалбоподателят е подал възражение срещу Заповед РД46-485/27.11.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която одобрен проект на специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за Кампания 2019 г. Във възражения са посочени 18 парцела (сред които и процесните 10 парцела) с информация относно допустимата и недопустима площ. Възражението е разгледано от административния орган и е прието за неоснователно. По делото са приобщени събраните доказателства по адм. дело 1037/2020 г. на АС - Пловдив, в т. ч. представената от органа административна преписка, ведно с протоколите от извършените теренни проверки, както и заключението по назначената комплексно съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещи лица геодезист и агроном. При новото разглеждане са допуснати и назначени съдебно-агрономическа експертиза, както и комплексна съдебно-агрономическа експертиза. За да постанови оспореното съдебно решение АС Пловдив се е позовал на заключението на КСАЕ и е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без да са налице съществени процесуални нарушения, като по отношение на изключените площи от процесните парцели, които са останали извън специализирания слой Площи, допустими за подпомагане, заповедта е в съответствие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. В резултат на което отхвърлил жалбата на И. Д. като неоснователна. Решението е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия. Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Решението е частично неправилно. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд относно направеното възражение от страна на жалбоподателя във връзка с направения отвод на вещото лице В. по назначена КСТЕ по адм. дело 1037/2020 г. на АС Пловдив. Изготвеното заключение по назначената по адм. дело 2898/2022 г. на АС - Пловдив КСАЕ с вещо лице В. не следва да се взема под внимание, тъй като производството по това административно дело е второ разглеждане на спора със същия предмет и между същите страни, след отмяна на отхвърлителната част на решение 1330/25.06.2021 г. по адм. дело 1037/2020 г. на АС Пловдив с решение 9954/08.11.2022 г. по адм. дело 3020/2022 г. на ВАС поради констатирани нарушения на материалния закон и необоснованост. Съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. При спазване на изискванията на чл. 33а, ал. 1 и 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, Министерство на земеделието и храните е създало в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой Площи, допустими за подпомагане, който включва допустимите площи, определени въз основа на критериите по Наредба 2 от 26.03.2018 г. По отношение на процесните земеделски парцели данните в системата за идентификация на земеделските парцели са преминали обновяване за Кампания 2019 г. чрез теренни проверки, тъй като площите попадат в частта от територията на страната, която е извън извършеното през годината самолетно заснемане, поради което и административния орган не е разполагал с актуална за кампанията Цифрова ортофото карта, която да се дешифрира. Съдът е достигнал обаче до погрешни правни изводи относно материална законосъобразност на административния акт в оспорената част по отношение на парцели 57769-26-1-1, 57769-13-3-1, 55628-1-7-1, 57769-15-4-1 и 57769-47-6-1. От назначената и приета комплексна съдебно-техническа експертиза по адм. дело 1037/2020 г. по описа на АС -Пловдив се установява следното: при извършена теренна проверка на физически блок (ФБ) 57769-14 с начин на трайно ползване Пасища, мери, ливади, в който попадат парцел 57769-14-4-2 недопустимите площи са заети от храсти и дървета, и парцел 57769-14-5-1 цялата площ на парцела е заета с храсти; при извършена теренна проверка на ФБ 57769-104 с начин на трайно ползване Храсти и затревени територии, в който попада заявен парцел 57769-104-1-2 изключената площ е заета от храсти и дървета; при извършена теренна проверка на ФБ 57769-26 с начин на трайно ползване Храсти и затревени територии, в който попада заявен парцел 57769-26-1-1 цялата изключена площ не е недопустима, тъй като на част от изключената площ разположението на храстите и дърветата позволяват пашуване на животни; при извършена теренна проверка на ФБ 57769-13 с начин на трайно ползване Пасища, мери, ливади, в който попада заявен парцел 57769-13-3-1 посочено е, че върху част от заявените площи, намиращи се в северната част на парцела може да се упражнява земеделска дейност; при извършена теренна проверка на ФБ 57769-125 и ФБ 57769-225 с начин на трайно ползване Пасища, мери, ливади, в които се попадат парцел 57769-125-1-3, съответно парцел 57769-225-2-4 изключените площи не са в добро земеделско състояние и не може да се използват за паша на животни. На парцели 55628-1-7-12, 57769-15-4-1 и 57769-47-6-1 не е извършвана проверка на място, а изключените части площи са погранични площи, които съгласно Указанията за извършване на теренни проверки към Заповед РД09-790/06.08.2019 г. не подлежат на проверка. Видно административният орган е изключил части от площи или цели площи от парцели 57769-14-4-2, 57769-14-5-1, 57769-104-1-2, 57769-125-1-3 и 57769-225-2-4, тъй като след извършените теренни проверки е установено, че тези части от площи или цялата площ не отговарят на изискванията на Наредба 2 от 26.03.2018 г., поради което и не са включени в окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане. По отношение на парцели 57769-26-1-1, 57769-13-3-1, 55628-1-7-1, 57769-15-4-1 и 57769-47-6-1 първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил жалбата на земеделския производител И. Д., тъй като са налице установявания, съгласно които части от изключените площи отговарят на условията са допустимост, според разпоредбите на Наредба 2 от 26.03.2018 година. Следователно в тази част оспорената заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП административен орган, в писмена форма, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон, поради което в тази част Заповед РД-09-228 от 28.02.2020 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите следва да се отмени, а преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания в настоящото решение. В останалата част решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважена. Поисканите такива са в общ размер на 3899,50 лв., съгласно представения списък на разноски в който са включени направените разноски при разглеждането на спора пред всички инстанции,в т. ч. платени държавни такси, адвокатско възнаграждение и разноски за експертиза. Съобразно уважената част на касационната жалба, Министерството на земеделието и храните следва да бъде осъдено на заплати на И. Т. Д. сумата от 1949.75 лв. (словом: хиляда деветстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) деловодни разноски. С оглед на фактическата и правна сложност на делото и осъществената процесуална защита, настоящият съдебен състав намира направеното от ответника възражение за прекомерност за неоснователно.. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ разноски следва да се присъдят и на ответника по касация, съобразно неуважената част от касационната жалба, в размер на 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение