Решение № 2818 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2598/2018 г.

Решение № 2818 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2598/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД гр. София, чрез процесуалния представител юрск. Димова, срещу решение № 49/09.01.2018 г., постановено по адм. Дело № 2795/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. Наведени са и развити оплаквания за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното решение, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение като неправилно. Не е заявена претенция за присъждане на разноски. Ответникът по делото – директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, чрез процесуалния представител юрск. Гавраилова, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Не е заявена претенция за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С решението си, в обжалваната му част, Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД гр. София срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 77/21.09.2017 г., издаден от директора на БД ИБР. С АУПДВ са установени за плащане за "Напоителни системи" ЕАД дължими такси за водовземане по разрешително за периоди 01.01.2012 г. -31.112.2015 г. – главница 281 500 лева и 85 286, 04 лв. лихви за забава. С решението на АС Пловдив установената с АУПДВ главница за период 2013 г. в размер на 72 000 лв. е намалена на 70 000 лева, ведно със съответното изменение в лихвите, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Таксата за водовземане е от повърхностен воден обект – язовир "Кричим", последно стъпало на каскада "Доспат-Въча", изграден на р. Въча, в землището на гр. Кричим, място на водовземането – изтичало на ВЕЦ Кричим, цел на водоползването – напояване. АУПДВ е издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ вр. с чл. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 6, ал. 3 и чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. Таксата е годишна и е изчислена съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /нар. Тарифата/ - с единичен размер на таксата от 0, 01 лв. /куб. м. за периода. Размерът на таксата е определен по формулата в чл. 10 от Тарифата, на база разрешен месечен график, воден обем, заявен от "Напоителни системи" ЕАД за напояване в рамките на напоителния сезон. Възраженията на адресата на акта са били за недължимост поради липса на засичане на водомерите за реално изразходвано количество водни маси, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта, вкл. за нищожност на същия поради некомпетентност на органа, издател на акт. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процедурата, актът е издаден при нарочна компетентност за това и е действителен и валиден акт. Тази изводи на съда са обосновани и законосъобразни. Конкретни нарушения на процедурата не са сочат и при анализ на събраните данни по преписката касационният съд не констатира такива. Оплакването на незаконосъобразност поради некомпетентност на издателя на акта се прави и в касационната жалба. Същото е неоснователно. Касаторът се позовава на разпоредба от ЗВ – чл. 195 б, в която е предвидена компетентността на издателя на акта, в който се определят вземанията за неплатени такси – публични държавни вземания. Видно е, че тази разпоредба, считано от изм. в ДВ бр. 61/2010 г. предвижда актовете да се издават единствено и само от директорите на басейновите дирекции, или за процесните периоди /2012 г. и сл. / не е предвидена вече компетентност за това на министъра на околната среда и водите, както се твърди от касатора. По делото са налице и доказателства за назначаване на лицето, издател, както и за териториалната компетентност предвид структурата и На следващо по съществото на акта, са обосновани и законосъобразни изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Както е отбелязал административният съд, не е проведено производство по оспорване на съставените в хода на проверките протоколи и установената липса на за процесния период на монтирани устройства за измерване на ползваните водни обеми, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Правилно е прието, че тогава таксата се определя на база годишен разрешен лимит, както е процедирано в процесния случай. Наведените в касационната жалба доводи за големи загуби по съоръженията на напоителните системи са недоказани и освен това ирелевантни за спора, тъй като таксата се определя не на база използван воден обем от крайните потребители, а на база отнет воден обем от водния обект, за който е дадено разрешителното. По изложените съображения касационният съд намира за неоснователни наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението и след извършена служебна проверка на решението за валидността, допустимостта му и материалната му законосъобразност, настоящата инстанция счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не се присъждат разноски по делото в полза на касатора, нито в полза на ответника, който не е заявил искане в този смисъл. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – осмо отделение,