Решение № 1721 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11714/2016 г.

Решение № 1721 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11714/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Б. М. Б., депозирана чрез адв. Георгиев, против решение № 108 от 25.07.2016 г., постановено по адм. дело № 114/2016 г. по описа на Административен съд - В.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът не взел предвид тълкувателно решение, според което закона не позволява търсенето на вреди в хода на производството по ЗАНН. Имало представени достатъчно доказателства за направените по делото за оспорване на НП разноски. От съда се иска да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт и да уважи иска, като основателен и доказан. Претендира се присъждане на разноски пред двете инстанции. Ответната по жалбата страна депозира отговор, в който твърди, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, а изтъкнатите в жалбата твърдения са необосновани и почиват на неправилно прилагане на материалния закон. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима. По същество, счита същата за основателна. Касационната жалба е допустима, като подадена от страна имаща интерес от оспорване на неблагоприятен за нея акт, в описаните в закона срокове. Разгледана по същество е основателна. С оспореното пред настоящата инстанция решение, състав на Административен съд - В. е отхвърлил предявения от Б. против ОД на МВР В. иск за сумата 325 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалване на НП № 15-0953-000828 от 10.08.2015 г. на началник отдел ОП към ОДМВР В. /неправилно описано в решението на първоинстанционния съд с № 15-0953-000318, какъвто номер има Заповедтта за налагане на ПАМ на същото лице/ . Приел е за установено, че срещу ищеца е било издадено наказателно постановление, което в последствие е отменено по установения в закона ред. Разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ищеца във връзка с обжалване на наказателното постановление пред съда са приети като непряка и не непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Направените от ищеца разноски не можели да се определят като направени по повод административна дейност, а се явявали разноски, направени пред съд по повод правораздавателна дейност. Така постановеното решение е неправилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е формулирал неправилни изводи от правно естество, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че срещу ищеца Б. е издадено наказателно постановление с № 15-0953-000828 от 10.08.2015 г. на началник отдел ОП към ОДМВР В., с което му е била наложена глоба в размер на 400 лв. По жалба на лицето срещу НП, пред Районен съд В. е образувано АНД № 1264/2015 г. С Решение № 437 от 14.12.2015 г. НП е отменено. Решението е влязло в сила. За защитата си по образуваното и водено дело за обжалване на наказателното постановление, Борисов е ангажирал адвокат, като са представени доказателства за сключен договор с № 0064899 от 30.10.2015 г. за правна защита и съдействие. Според него, уговорения хонорар в размер на 300 лева е заплатен изцяло Настоящата инстанция не споделя извода на Административен съд - В., свързан с липсата на основания за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В хода на съдебното производство пред Районен съд В. е било недопустимо предявяване на претенция за присъждане на направените от жалбоподателя по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е заплатил изцяло договорения хонорар в размер на 300 лева. За производството по ЗОДОВ е необходимо да се докаже, че за ищеца е настъпила реална вреда по повод издадения незаконосъобразен акт, в случая наказателно постановление. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за което са посочени и подробни мотиви. Предвид описаното настоящата инстанция намира, че са налице всички предвидени в закона основания за ангажиране на отговорността на административния орган за репариране на настъпили във връзка с издадения от него незаконосъобразен и отменен по съответния ред акт имуществени вреди, представляващи заплатени от адресата му суми за адвокатска защита в процедурата по оспорването му. Доказателства, обосноваващи размера на претендираните суми за транспортни разходи не са представени, поради което и иска в тази част е недоказан и не следва да се уважи. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което ОД на МВР В. да бъде осъдено да заплати на Б. М. Б. сумата 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 15-0953-000828 от 10.08.21015 г. на началник отдел ОП към ОД МВР В., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на АД за присъждане на направените разноски в хода на адм. д. № 114/2016 г. на Административен съд - В., се явява основателна. ОД на МВР В. следва да бъде осъдена да заплати на Борисов сумата от 500 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 14 лева представляваща заплатена от лицето държавна такса и такса за банков превод на сумата. Жалбоподателят в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски, като е представил доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 5 лева, както и 4 лева такса за превод на сумата. Предвид изхода от спора, ОД на МВР В. следва да бъде осъдена да заплати на Б. и съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 509 лв. Искането за присъждане на разноски за гориво съда намира за неоснователни. Липсват доказателства, че направените такива са в пряка и непосредствена връзка с водените съдебни производства. Липсват каквито и да е доказателства, обосноваващи размера в който се претендират. В този смисъл претенцията в тази си част е недоказана и не следва да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение