Решение № 10555 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3774/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. Т., против решение 835/08.02.2024 г. по адм. дело 5375/2023 г. на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира същото да бъде отменено, като делото да бъде върнато за ново разглеждане, а в режим на алтерантивност да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в писмен отговор и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена, съответно да бъде оставено в сила оспореното решение. Моли да бъдат присъдени разноски и прави възражение за прекомерност на претенцията за заплащане на разноски за адвокатски хонорар на касатора.

Представителят на Върховната прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Д. А. Т. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с обективирани 5 иска за заплащане на сума в общ размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени преки неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датите на отмяна на всяка от петте незаконосъобразни заповеди до окончателното изплащане на сумата, а именно:

1. обезщетение, в размер на 1000 лева, за периода от 21.12.2018 г. до 09.04.2019 г. от заповед Л-5344/21.12.2018 г. на главния директор на ГДИН, ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лв., считано от 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;

1. обезщетение, в размер на 1000 лева, за периода от 10.07.2019 г. до 18.12.2019 г. от заповед Л-3146/10.07.2019 г. на главния директор на ГДИН, ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лв., считано от 18.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;

1. обезщетение, в размер на 1000 лева , за периода от 19.03.2021 г. до 24.06.2021 г.от заповед Л-1041/19.03.2021 г. на главния директор на ГДИН, ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лв., считано от 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

1. обезщетение, в размер на 1000 лева, за периода от 19.07.2021 г. до 21.10.2021 г.от заповед Л-2537/19.07.2021 г. на главния директор на ГДИН, ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лв., считано от 21.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

1. обезщетение, в размер на 1000 лева, за периода от 05.08.2021 г. до 06.12.2021 г.от заповед Л-2755/05.08.2021 г. на главния директор на ГДИН, ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лв., считано от 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

От фактическа страна е установено, че с всяка от заповедите издадени на ищеца (настоящ касатор) му е налагано дисциплинарно наказание порицание за определен период от време. Към момента на издаване на първите две заповеди Т. е заемал длъжност заместник-началник (режим и надзорно-охранителна дейност) в затвора в гр. София, а в периода на издаване на останалите три заповеди, касаторът е заемал длъжност началник на затвор 1-ва категория в затвора в гр. София. Всяка от посочените по-горе заповеди на главния директор на ГДИН е отменена по съдебен ред с окончателни решения на АССГ.

Първоинстанционният съд е установил и обсъдил подробно посочената фактическа обстановка въз основа на писмените доказателства и е изслушал свидетелските показания.

Съдът е счел исковете за допустими. Приел е, че е налице първата от кумулативно предвидените предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковете, а именно - издадените пет индивидуални административни акта (заповеди за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца), които са били признати за незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения. Съдът е посочил, че въз основа на събраните гласни доказателства съдът не формира извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.

За да стигне до горния извод, съдът е обсъдил, че нито един от разпитаните свидетели не свидетелства за накърнена репутация, чест и лично достойнство на ищеца или влошено здравословно състояние, възникнали в резултат от наложените му дисциплинарни наказания. Обърнал е внимание на показанията на свидетелите М. и Й., които според състава на съда са установили единствено наличието на негативни емоции на ищеца, които били нормално съпътстващи всяка такава намеса на дисциплинарните органи в процеса на налагане на дисциплинарни наказания и не се отличават с особености, които да доведат до заключение за понесени неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Според съда, свидетелите Х. и Г. са установили, че на оперативки в затвора град София, провеждани от ищеца, на които свидетелите са присъствали, не е имало случаи на лошо отношение и проявен негативизъм към него от колегите му в ГДИН. Съдът приел за недоказани и твърдените значителни и необратими последици върху кариерата на ищеца и професионалния му имидж като дългогодишен служител на ГДИН. От събраните писмени и гласни доказателства не се установявала никаква реална заплаха за кариерното израстване на ищеца. За недоказани са приети и твърденията за заболявания-високо кръвно налягане, главоболие и изпадане в депресивно състояние, в резултат на издадените незаконосъобразни заповеди за налагане на дисциплинарно наказание порицание". Намерил е, че същите не са установени с медицински документи. Не са установени според състава и твърдените вреди за влошаване на отношенията в семейството му. Така мотивиран, съдът е отхвърлил исковете в цялост като неоснователни.

Решението е валидно, допустимо и частично неправилно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е възложена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на кумулация на определените от нормотвореца предпоставки.

Касационният състав не споделя крайните изводи на АССГ за неоснователност и недоказаност на предявените искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в тяхната цялост.

Върху ищеца лежи доказателствената тежест в исковия процес. Макар свидетелските показания да са били насочени основно към описание на негативните емоции на ищеца (настоящ касатор), същите доказват, че вреди са били налице и те са извън обичайният дискомфорт, който е възможно да изпита един държавен служител в такава ситуация. Показанията на свидетелите възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления. Настъпването на неимуществени вреди може да се доказва и в случая е доказано именно чрез свидетелски показания.Съдът в настоящия ксационен състав не споделя застъпеното от първоинстанционния съд становище, че претърпените от ищеца негативни емоции по повод наложените дисциплинарни наказания били нормално съпътстващи всяка такава намеса на дисциплинарните органи в процеса на налагане на дисциплинарни наказания и не обосновават извод за понесени неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване, както и че със самата отмяна на петте заповеди за дисциплинарни наказания ищецът бил напълно обезщетен. Несъмнено е установено от показанията на свидетелите по делото, че за ищеца са настъпили твърдените вредоносни последици, а именно накърнена репутация, чест и лично достойнство, както и влошено здравословно състояние, възникнали в резултат от наложените му дисциплинарни наказания.Съдът в настоящия състав споделя изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на твърдените от ищеца неимуществени вреди вследствие на съществуваща реална заплаха за кариерното му израстване, тъй като видно от доказателствата по делото при последващите три последни заповеди за дисциплинарни наказания ищецът е заемал по висока от предишната длъжност, т.е. същият е бил повишен въпреки предходните наказания.

В този смисъл за Т. са налице неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Настоящата касационна инстанция намира, че след издаване на порочните заповеди неимуществените вреди, настъпили от незаконосъобразните порицания са налице и са в пряка причинно-следствена връзка с издадената заповед. В случая, настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди е било доказано,с оглед на което са налице кумулативно изискуемите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинените на касатора неимуществени вреди от отменените заповеди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

На обезщетение подлежат вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Въз основа на изложеното и отчитайки практиката на Върховния административен съд по подобни дела, настоящият състав счита, че размерът на обезщетението, съобразен с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, не следва да бъде претендирания от 5 000 лева общо за всички искове, а сумата от общо 2500лв., по 500 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва считано от датата на отмяна на всяка от заповедите до окончателното изплащане на дължимото. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху касатора, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти и се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Водим от гореизложеното, решението, с което са отхвърлени изцяло предявените искове на Д. Т. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да бъде частично отменено . Вместо това административният орган да бъде осъден да заплати на Т. суми от по 500 лв. за всеки от исковете.

В останалата част, за разликата над 500лева до пълния претендиран размер от 1000лева по всеки от съединените искове, решението на АССГ следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер, съобразен с уважената част от иска и своевременно направеното възражение за прекомерност, а именно 1117,50 лв. заплатени в двете съдебни инстанции. В полза на ответника по касацията в оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция след да бъде присъдена сума в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,