Решение № 4834 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15538/2009 г.

Решение № 4834 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15538/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Валентин Иванов Михов срещу решение № 11582/07.10.09 г. по адм. д. № 10920/09 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуален представител, юрк. Илиева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на VII-мо отделение на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Михов срещу решение на Висшия съдебен съвет, по т. 4 от Протокол № 31/22.07.09 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че решението е процесуално законосъобразно на основание чл. 320, ал. 4 ЗСВ, че дисциплинарното производство е проведено в съответствие със законовите изисквания - привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е изслушано, направените от него възражения са обсъдени в съвкупност с доказателствата по преписката, постановеното от дисциплинарния състав решение № 10-00-055/21.07.09 г. с предложение за налагане дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ е мотивирано. Изложени са мотиви и по същество във връзка с установяванията по дисциплинарната преписка относно просрочени спрени наказателни производства с изтекли давностни срокове, произнесени извън срока по чл. 242, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ 89 броя преписки и 33 броя досъдебни производства, безпричинно неявяване в съдебно заседание по конкретни дела, неявяване на работа при липсата на разрешение на административния ръководител за ползване на отпуск. Решението е правилно, постановено е при липсата на релевираните с касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Касационният довод, въведен и в първоинстанционното производство, относно липсата на мотиви към обжалваното решение на ВСС е неоснователен. Във връзка с това оплакване решението на тричленния състав съдържа мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция. Следва да се има предвид, че решението на дисциплинарния състав съдържа преглед на доказателствата по административната преписка, съвкупна преценка на същите заедно със становището на касационния жалбоподател по всеки отделен пункт и правни изводи относно квалификацията на усвоеното от последния професионално и лично поведение като поредица от дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 - 5 ЗСВ /ред. ДВ, бр. 64/07 г/. Противно на становището на касатора това решение е обосновано, постановено при съвкупна преценка на данните по преписката и в съответствие с материалния закон. Мотивите на това решение на основание чл. 320, ал. 4 ЗСВ / ред. ДВ бр. 64/07 г./ представляват мотиви към решението на Висшия съдебен съвет, още повече, че в заседанието, в което това решение е взето са налице изказвания и мнения на част от членовете на съвета. В касационната жалба се поддържа необоснованост при преценката на нарушението от 23.09.08 г. Изложените съображения не следва да бъдат обсъждани, тъй като принципно не се оспорва обстоятелството, че неявяването на работа е предхождало разрешаването на платен отпуск по изрична молба на касатора, която не е уважена. Оплакването за изтекла давност по чл. 310, ал. 1 ЗСВ /ред. ДВ, бр. 64/07 г./ е неоснователно. Съгласно разпоредбата в приложимата й редакция дисциплинарното производство се образува в срок от три месеца от откриване, но не по-късно от две години от извършване на нарушението. Нарушението се счита открито от момента на узнаване /получаване информация за извършването му/ от страна на компетентния да инициира образуване на дисциплинарно производство орган на съдебната власт. В случая тримесечният срок следва да бъде изчисляван от датата на изготвяне предложението на административния ръководител на РП-Разлог по чл. 312, ал. 1, т. 1 ЗСВ, а именно, 25.11.08 г. Това предложение е разгледано в заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 17.12.08 г. и с решение по т. 23,1 по Протокол № 52 е образувано дисциплинарното производство, от което следва, че тримесечният срок за образуване на дисциплинарното производство е спазен. Във връзка с довода за наличие на обективни причини за забавяне на установените по дисциплинарната преписка бройка просрочени преписки и досъдебни производство следва да се има предвид, че данните по преписката сочат на равномерна натовареност на състава на РП-Разлог, предвид което явно, просрочието се дължи на лоша организация на работата на магистрата. Ирелевантен при преценката е конкретния предмет на забавените и с изтекъл давностен срок производствата, тъй като изискванията за процесуална дисциплина се отнасят за всички висящи производства, независимо от правната квалификация и проявен или не обществен интерес към тях. Пред настоящата инстанция е представен формуляр с дата 14.05.08 г., попълнен по повод кандидатстване на касатора за длъжност "съдия" в районен съд. Становището на административния ръководител, изложено в част II няма отношение към установените по делото дисциплинарни нарушения, още повече, че и тук се сочи наличие нерешени в срок преписки и дела. С оглед изложеното Върховният административен съд, петчленен състав, намира обжалваното решение правилно, постановено при липсата на касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на ответника по касационната жалба, своевременно заявена, следва да бъде уважена с присъждане в полза на Висшия съдебен съвет юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на основание чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,