Решение № 14558 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11096/2018 г.

Решение № 14558 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11096/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК . Образувано е по жалба на началника на 08 Районно управление /РУ/ - Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуалния му представител юрк. В. Пашунов срещу решение № 4842/16.07.2018 г. постановено по административно дело № 3613/2018 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсва яснота за правната квалификация на нарушението. Твърди, че е допусната техническа /очевидна/ грешка при изписване на нормата валидна за определяне на наложеното наказание, което не било отчетено от съда. Сочи, че описаното в заповедта съответства на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗМВР, която разпоредба е валидната в случая. Нормата е посочена в обобщената справка и е описана в уводната част на заповедта, като най – пълно прилягаща към дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Счита, че неправилно съдът е приел, че предприетата мярка при установените в случая обстоятелства е несъразмерна. Твърди, че при определяне на наказанието е спазена нормата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като срокът на наказанието е на минимума определен в закона. Иска решението да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация – М. Марков, чрез процесуалния си представител адв. Р. Николов, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмена защита. Иска оспорваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменена Заповед № 3383 з-207/15.03.2018 г. на директора на началника на 08 РУ-СДВР, с която на М. Марков на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото, от посоченото в докладна записка № 3383 р-6737/23.02.2018 г. до началника на 08 РУ-СДВР, е установено, че служебната карта на служител на Министерство на вътрешните работи липсва, предвид обаждане на М. Марков на 22.02.2018 г. в 22:56 часа на личния телефон на докладващия. Служителят посочил, че прибирайки се на домашния си адрес в [населено място], установил липсата на служебната си карта от джоба на анцуга си, която била закачена с безопасна игла и конец към същия. Около 23: 05 същия ден инспектор Марков съобщил, че е уведомен от дежурен служител на 04 РУ – СДВР, че служебната карта се намира при него, като е подготвил разписка за връщането и. В 00: 20 часа на 23.02.2018 г. съставителят на докладната записка е уведомен от инспектор Марков, че служебната му карта му е върната. Установено е, че на 22.02.2018 г. около 21: 47 е получен сигнал от ЕЕН 112, че гражданин е намерил служебна карта на служител на МВР, като е съставен протокол за предаването й на посочената дата в 22: 05 ч. Изготвена е покана за даване на писмени обяснения № 3383 р-6788/26.02.2018 г., като такива са депозирани на 28.02.2018 г. Установено е, че Марков в качеството му на служител – инспектор разузнавач пета степен в 03 група "Дружба", сектор "ПКП" при 08 РУ-СДВР няма наложени дисциплинарни наказания, а през 2017 г. е награждаван два пъти. Правилно съдът е посочил, че липсва яснота по въпроса вмененото на Марков деяние какво именно нарушение представлява от изчерпателно изброените такива в ЗМВР. В процесната заповед са посочени разпоредбите на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, за което се следва наказание по чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗМВР, но е наложено наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо ЗМВР. Изложените в касационната жалба съображения за допусната техническа грешка са неоснователни. Не са представени доказателства, че органът се е възползвал от възможността по чл. 62, ал. 2 АПК. Правилно съдът е посочил, че в заповедта са цитирани няколко хипотези, което усложнява преценката, какво нарушение е вменено на служителя. С оглед препращащата разпоредба на чл. 151, ал. 2 ЗМВР е приета Инструкция № 8121 з-282 от 15.03.2018 г. за определяне вида, условията и реда за издаване и ползване на служебните карти в Министерството на вътрешните работи. В процесната заповед липсва каквото и да е позоваване на посочената инструкция, поради което правилни са изводите на съда, че не е посочено кое задължение и от къде произтича то и коя конкретно заповед не е изпълнена в случая. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не е нарушено правото на участие, респ. на защита на лицето. Правилни са и изводите, че предприетата мярка при установените в случая обстоятелства е несъразмерима, което е изискване за нейната законосъобразност.