Решение № 8896 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16081/2010 г.

Решение № 8896 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16081/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по по касационна жалба на началника на Митница - Югозападна срещу решение № 528/22.10.2010 г., постановено по адм. дело № 164/2010 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта с която е отменено решение Решение № 1000-0129/23.11.2009 г. на Началника на Митница - Кулата (сега Митница - Югозападна) за определен размер на дължимите държавни вземания - ДДС в размер над 97,95 лв. до 5 485,55 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение, по внос на стоки по ЕАД 07BG005400H0035597/H-3559/20071008 и по касационна жалба на "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София срещу същото съдебно решение в частта, с която е която е отхвърлена жалбата срещу митническия акт в останалата обжалвана част. Наведени са доводи за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационните жалби, в които се иска отмяна на обжалваното съдебно решение в съответната обжалвана част. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби, за правилност на съдебното решение, което счита, че следва да бъде оставено в сила. Касационните жалби, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК са процесуално допустими, но разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: Пред първоинстанционният съд е оспорено решение на митническия орган, с което по ЕАД 07BG005400H0035597/H-3559/20071008 на "Сенсо мода" ЕООД за осъществен внос от Македония на дамски блузи от синтетика - 4033 бр. и дамски ризи от памук - 2181 бр. под режим допускане за свободно обращение и крайна употреба (код 4200) с предмет на доставка за друга държава - членка на ЕС - Германия, е определено задължение по ЗДДС в размер на 5 485,55 лв., ведно със законната лихва. Констатацията в оспорения административен акт са въз основа на проверка в рамките на последващ контрол на "Сенсо Мода" ЕООД относно законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба за периода от 01.06.2007 г. до 28.05.2008 г. При проверката е установено, че за внесените по т. 1.1.1 и по т. 1.1.3 стоки на режим едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка /код 4200/, не са налице документите по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС, във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, като не е издаден протокол съгласно разпоредбите на чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС, във вр. с чл. 57, ал. 4 от ЗДДС. Като доказателство за продажбата към крайния потребител са посочени фактури за продажби в приложената международна товарителница към ЕАД, за част от които митническият орган е установил, че липсват, а с последващо издаване на кредитни известия за част от стоките, е отпаднало основанието за освобождаване на стоката от облагане с ДДС. Издаването на кредитните известия е определено като предпоставка за начисляване на ДДС при липсата на основания по чл. 58, ал. 1, т. 6, б."в" от ЗДДС, вр. чл. 45 и чл. 46 от ППЗДДС. С митническия акт на основание чл. 204, ал. 1б от Митническия кодекс на Европейския съюз /Регламент на Съвета № 2913/1992 г./ и чл. 58, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, е определен нов размер на дължимите държавни вземания за стоките по процесния ЕАД в размер на 13 725,68 лв., от които мито - 8 240,13 лв. и ДДС 5 485,55 лв. Определено е търговското дружество да внесе сумата от 5 485.55 лв. представляваща дължимия ДДС по вноса, ведно със законната лихва. Оспорващото дружество е представило Кредитни известия № 53/07.11.2007 г., № 56/07.11.2007 г., № 60/07.11.2007 г., № 72/27.11.2007 г., № 74/27.11.2007 г., № 75/27.11.2007 г. и № 60/30.11.2007 г., както и 28 бр. фактури, издадени по проформа фактурите № 202, 206 и 208, както и копие от дневниците за продажби за месеците 11.12.2007 г. и 01.04.2008 г. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. По съдебно-икономическата експертиза вещото лице е установило, че са налице митнически формалности за допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държавна членка /код 4200/, регистрирани по процесния ЕАД. Декларирани са дамски блузи от синтетика 4033бр. и дамски ризи от памук 2181 бр. или общо 6214бр., колкото са посочени във фактура № 54/06.10.2007 г. и ЧМР. Стоките за предназначени за крайна употреба от клиенти в Германия, като за същите са издадени 5 броя фактури, 3 броя проформа фактури и международна товарителница /ЧМР/. Вещото лице е посочило, че стоката е получена по местоназначението, съгласно ЧМР /с подпис в кл. 24/ на дата 10.10.2007 г. Вещото лице е посочило, че поради липса на посочен номер на търговската фактура в съответните кредитни известия не може да прецени дали са относими към процесните фактури. По допълнителната съдебно-икономическа експертиза вещото лице е посочило, че с фактура № 54/06.10.2007 г. са доставени 6214 бр., като с приложените 5 бр. фактури и 3 бр. проформа-фактури са продадени 6185бр. и впоследствие с КИ № 53/07.11.2007 г., № 60/07.11.2007 г. и № 72/27.11.2007Г. са намалени количествата на продадените стоки с 4 бр. Експерта е направил рекапитулация и е установил, че доставените количества са общо 6214бр., продадените са общо 6181 бр., непродадени 33 бр., от които намалени с КИ 4бр. и по проформа - фактура № 208/05.10.2007 г. няма съставена фактура за продажба на 29 бр. В допълнителното заключение по поставена задача от жалбоподателя, експертът е установил при съпоставка на данните по фактурите с данните по кредитните известия, че стоките стойностно са относими към стоките в представените фактури. Експерта е уточнил, че КИ, свързани с намаление на данъчната основа са КИ № 56/07.11.2007 г., КИ № 60/07.11.2007 г., КИ № 75/27.11.2007 г. и КИ № 74/27.11.2007 г., а останалите КИ са свързани с частично разваляне на доставката. Вещото лице е установила, че въз основа на проформа-фактурите № 202/04.10.2007 г., № 206/04.10.2007 г. и № 208/05.10.2007 г. са издадени впоследствие общо 28 бр. фактури, които са осчетоводени в счетоводството на "Сенсо Мода" ЕООД. И двете експертизи са оспорени от страните, поради което съдът е приел, че същите следва да бъдат обсъдени ведно с другите доказателства по делото. Съгласно чл. 123, ал. 1 и 2 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице е длъжно да води подробна счетоводна отчетност и регистър на стоките, за нуждите на контрола, която е достатъчна за установяване на задълженията му по ЗДДС. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС освободен от данък е вносът на стоки, когато са налице едновременно следните условия: а) вносителят е регистрирано по този закон лице; б) в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка; в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. По делото се установява, че за внесените от Р Македония дамски блузи от синтетика и памук, дружеството е издало 5 бр. фактури за последваща продажба към крайни потребители в Германия, при което доставката е декларирана като освободена от ДДС, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Издадени са и 3 проформа -фактури, като в хода на съдебното производство са представени и издадени фактури по проформа фактурите. По делото е представена и (ЧМР) с изпращач "Сенсо мода" ЕООД - гр. София и получател в Германия, в които е налице заверка в клетка 24, че стоките са получени. Въз основа на тези документи, е прието, че са изпълнени изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС вносът да бъде освободен от заплащане ДДС. Митническият орган при оформянето на процесния ЕАД е приел, че за част от внесената стока липсват документи за последваща продажба в друга държава членка, а с последващото издаване на кредитни известия за част от стоките е отпаднало основанието за освобождаване на стоката от заплащане на ДДС. Спорът по делото се свежда до това, дали проформа-фактурата е документ по смисъла на чл. 45 от ППЗДДС и дали с издаване на кредитните известия се разваля част от описаната по-горе доставка и не се дължи ДДС. Първият документ, удостоверяваш извършването на вътреобщностна доставка е фактура за доставката, в която е посочен издаденият от друга държава членка идентификационния номер по ДДС на получателя (чл. 45, т. 1, б "а"от ППЗДДС). Реквизитите, които следва да съдържа фактурата са изчерпателно изброени в чл. 114 от ЗДДС. Установено е, че за част от стоките, предмет на вносната фактура № 54/06.10.2007 г. липсва фактура за продажба към клиент в друга държава-членка. Представените по делото три броя проформа-фактури не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 2, т. 5, т. 8 и т. 12 от ЗДДС. Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че по издадените проформа-фактури, впоследствие са издадени продажни фактури, с изключение на 29бр., които не са фактурирани. Тези фактури съдът кредитира като имащи значение за делото, предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Видно от същите фактури е, че са издадени в периода 2007-2008 г., т. е. преди издаването на оспореното решение, били са осчетоводени от дружеството, поради което административния орган е следвало да се съобрази с тях при произнасянето си. Следователно, единствено за стоките, включени в проформа-фактурите, за които в последствие не са издаден фактури към купувачи в друга държава - членка, посочените 29 бр., не е налице първия изискуем се от чл. 45 от ППЗДДС документ. По отношение на представените по делото кредитни известия, съдът е кредитирал заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Действително в тези кредитни известия не е посочено към коя фактура са издадени, както е установило и вещото лице, но след прецизен анализ на вида на стоките описани в КИ, количествата и контрагентите по тях, се установява, че същите могат да се обвържат с процесния ВОД. Обстоятелството, че част от артикулите, посочени в КИ са предмет и на друга сделка, по която са издадени отделни фактури не оборва извода на вещото лице Захова, че издадените КИ могат да се обвържат частично с процесната ВОД. Решението е обосновано с приетите по делото доказателства и данните съдържащи се в тях и изводите на съда са в съответствие с установените по делото данни, включително и приета ССЕ. Представените документи удостоверяват изпълнението на изискванията от хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, съгласно която вносът на стоки се освобождава от ДДС, когато вносителят е регистрирано по този закон лице, в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка, и вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. По първата от кумулативните предпоставки на т. 6, ал. 1, чл. 58 на ЗДДС, органът не спори, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, като по изпълнението на втората е видно, че при оформяна не документите за вноса, е декларирал, че стоките са предназначени за крайна употреба в Германия. Относно третата от предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6, б."в" от ЗДДС, вносителят е осъществил последваща вътреобщностна доставка, за което e представил документите по чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В случая не е спорно за митническите власти, че получателите на стоките са регистрирани за целите на ДДС в Германия. Стоката е транспортирана от територията на страната до територията на Германия, видно от представените и заверени в клетка 24 международни товарителници /ЧМР/. Самият орган е признал условията на режим 4200, но с оглед последващото анулиране на продажбите за част от стоките с издадените кредитни известия, е отпаднало и основанието за освобождаване на доставката по тях от данък. Основанието за освобождаване на вноса от ДДС при условията на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС е реално осъществена доставка на стоките на територията на Общността. С издаването на кредитни известия, с което се намалява количеството по доставката, т. е. се анулира продажбата на тези стоки към краен потребител в Германия, ДДС е дължимо от вносителя. Това е така, доколкото облагането с ДДС при вътреобщностните сделки е в страната на потребление на стоката Ч чл. 84 от ЗДДС, но при последващо анулиране на сделката с издаване на кредитно известие, ДДС е дължимо от вносителя на необщностните стоки на територията на страната - чл. 16, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, в случая от "Сенсо Мода" ЕООД. Съдът правилно е обвързал издадените кредитни известия с процесните фактури, съобразно количеството и веда на артикулите и е отменил частично митническия акт като незаконосъобразен. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от първоинстанционния съд и намира решение за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК. Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение,