Решение № 7476 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15035/2010 г.

Решение № 7476 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15035/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 3140 от 15.10.2010 г., постановено по адм. д. № 4930/2010 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Димка Радкова Иванова от гр. София срещу решение № 239/24.06.2010 г. на гл. директор на Столично управление"Социално осигуряване", с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 5311073138/2 от 11.06.2010 г. на ръководителя на "ПО". Срещу това решение е подадена касационна жалба от Димка Иванова с оплакване, че е неправилно - незаконосъобразно, противоречащо на Конституцията на РБ и на международното право. Счита, че е била незаконно репресирана. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се явява лично и с процесуален представител - съпруга си Боян Иванов. Поддържа касационната жалба и излага пространни доводи по твърдението си за наличие на репресия. Ответникът по делото - директорът на СУСО, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, които са релевантни за правния спор и е направил обоснован извод за законосъобразност на отказа за отпускане на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ. По делото безспорно е установено, че за периода от 24.02.1973 г. до 31.08.1977 г. Димка Иванова е била изселена последователно от гр. Ловеч в с. Дебнево, с. "Милчина лъка", Видинско и ДЗС "Ножарево". Правното основание за прилагане на тази принудителна административна мярка е чл. 14 от УНМ - за "неморални деяния" и "неупражняване на обществено-полезен труд". Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон и обосновано е приел, че по отношение на касаторката не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ за получаване на добавка към инвалидната пенсия. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ - лицата по чл. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 13, както и осъдените за приготовление за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по чл. 1, т. 11, ЗПГРРЛ получават към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии месечна добавка. Следователно, за да може едно лице да се ползва от възможността за получаване на добавка към пенсията, следва да отговаря на условията, изрично упоменати в нормата. Според чл. 1, ал. 1 от закона - обявява се политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са: ... т. 4 - интернирани, изселвани и заселвани по административен ред. Няма спор, че Димка Иванова е била изселена в различни населени места без визирания от закона период. Но това не е достатъчно, за да се приеме за репресирано лица. От данните по делото не се установява, осъществената спрямо нея репресия да е поради произход, политически убеждения или религиозни вярвания, а е наложена при наличие на предвидените в указа предпоставки. Настоящата инстанция счита изводите на АС-София-град за правилни, тъй като лицето не попада в кръга на "интернираните, изселвани и заселвани по административен ред", определен от § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г., в сила от 28.04.2006 г.). Оспореният административен акт, с които е отказано отпускане на добавка към пенсията, е издаден при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 9, ал. 1, т. 22 във вр. с чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ и правилно съдът е приел оспорената заповед за законосъобразна. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,