Решение № 2990 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2914/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба с вх. 3937/30.01.2023 г. от Агенция по вписванията (АВ) с ЕИК по БУЛСТАТ 131282355, представлявана от изп. директор Д. Митева, чрез адв. Д. Калдамуков, срещу решение 183/10.01.2023 г., постановено по адм.дело 3298/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Излагат се подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на същото. Претендират се разноски. Ответникът М. П. е подала в законоустановения срок отговор на касационната жалба чрез адв. А. Узунова, с който моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) не представя отговор на касационната жалба и не претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура Красимира Филипова излага становище относно неоснователността на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. След като взе предвид доводите на страните и прецени установените факти и обстоятелства от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от лице с правен интерес, за което обжалваният съдебен акт се явява неблагоприятен. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на първоинстанционното производство е било Решение ППН-01-58/21/16.03.22 г. на КЗЛД, с което регулаторът е приел за установено, че АВ като администратор на лични данни е нарушил чл. 5, § 1 б. в от ОРЛД /принцип на свеждане на данните до минимум/, като на 15.01.21 г. е обявил в електронното досие на Йога Моментс ООД в търговския регистър, дружествен договор от 04.01.21 г. с незаличени лични данни на М. П. /ЕГН, вид на документ за самоличност, номер, дата и издател на документ за самоличност, постоянен адрес/. Освен това КЗЛД е разпоредила на касатора - АВ, на основание чл. 58, § 2 б. г от ОРЛД да обяви/публикува в електронното досие на Йога Моментс ООД в ТР представения на 15.01.21 г. дружествен договор от 04.01.21 г. със заличени лични данни, като е дала 7-дневен срок за изпълнение на решението, започващ да тече от влизането му в сила, като уведоми КЗЛД и представи доказателства за изпълнението. Отделно от горното с оспорвания пред първоинстанционния съд акт, КЗЛД е наложила на администратора - АВ имуществена санкция в размер на 15 000 лв., на основание чл. 83, § 5 б. а вр. чл. 58, § 2 б. и от ОРЛД. Първоинстанционният съд е оставил без уважение жалбата на АВ срещу горепосоченото решение на КЗЛД, като е приел, че същото е издадено от компетентен орган в изискуемата от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при съответствие на решението с материалния закон, както и при съобразяване на целта на закона. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК Върховният административен съд е обвързан от доводите на касатора в своята проверка на правилността на първоинстанционното решение, с изключение на валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, за които обстоятелства следи служебно чл. 218, ал. 2 от АПК. Доколкото в касационната жалба са наведени оплаквания само относно наличие на неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съдът дължи произнасяне само по тези пороци. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД субектът на данни има право да сезира КЗЛД в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Съответно предметът на обжалване са съответните действия и актове на администратора и на обработващия лични данни арг. от чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Следователно правнорелевантните факти, които следва да бъдат установени в рамките на производство пред КЗЛД, както и в производството пред административния съд са: налице ли е действие, респективно акт на администратора на личните данни; нарушени ли са правата на засегнатото лице при обработване на личните му данни от действието на администратора на лични данни и по какъв начин. Първоинстанционният съд правилно е аргументирал, а и това следва от приетото от него от фактическа страна, че към момента на подаване на жалбата пред КЗЛД - 15.01.2021 г. в ТР е бил публично достъпен процесния дружествен договор с незаличени лични данни на субекта на данни П., за което действие именно се спори от АВ дали представлява или не нарушение на личните данни. На първо място АВ не е оспорила този факт, а напротив признала е, че към 30.03.2022 г. не е било подавано заявление по образец Г1 за последващо обявяване на договор със заличени лични данни видно от писмо с изходящ 07-00-113/21 г./29.03.2022 г., приложено към жалбата до първоинстанционния съд. Това изявление по съществото си представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт по смисъла на чл. 175 от ГПК и съдът правилно го е счел за безспорно установен, доколкото се подкрепя от всички други доказателства по делото. Нещо повече същото обстоятелство е видно и от партидата в ТР на Йога Моментс ЕООД, по която нов вариант на дружествен договор със заличени лични на П. е обявен едва на 09.10.2024 г., а предходният вариант е именно процесният (този от 15.01.2021 г.) Доколкото в чл. 10, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е предвиден принципът на обществено доверие, всички трети добросъвестни лица (в това число и съда) могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявения акт, не съществува. Следователно този факт е бил общоизвестен, тъй като е известен на неограничен кръг лица и не е следвало изобщо да бъде доказван пред съда съгласно чл. 155 от ГПК, въпреки проведеното му доказване. За да се произнесе по същество АССГ е приел, че в настоящия случай АВ действа в две качества от една страна като получател на лични данни, които са нормативно предвидени в ЗТРРЮЛНЦ и от друга страна - като администратор на лични данни по отношение на всички други лични данни, които са извън изискуемите за целите на вписването на конкретното обстоятелство. Съгласно т. 2 от Решение от 04.10.2024 г. по С-200/23 г. на първи състав на СЕС (решението на СЕС), относимо и към настоящото производство, Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), и в частност член 4, точки 7 и 9 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както получател на тези данни, така и в частност доколкото ги обявява техен администратор по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. В допълнение към горното, Съдът на Европейския съюз е изяснил в т. 75 от мотивите на постановеното от него решение, че когато вписва и съхранява лични данни, получени във връзка със заявление за вписване на дружество в търговския регистър на държава членка, когато в съответните случаи съобщава тези данни на трети лица при поискване и когато ги публикува в държавния вестник или чрез друго равностойно средство, органът, на който е възложено воденето на този регистър, извършва действия по обработване на лични данни, във връзка с които се явява администратор по смисъла на член 4, точки 2 и 7 от ОРЗД. В т. 3 от Решение от 04.10.2024 г. по С-200/23 г. на СЕС е посочено, че Директива 2017/1132, и по-конкретно член 16 от нея, както и член 17 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизисквани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни. С оглед на гореизложените разрешения, дадени от СЕС, настоящият съдебен състав, счита, че при приетото от фактическа страна от първоинстанционния съд, правилно същият е приложил материалния закон, като е оставил без уважение жалбата срещу решението на КЗЛД, доколкото АВ в качеството си на администратор на лични данни не е изпълнил задължението си за свеждане на данните на субекта на данните М. П. до минимум съгласно чл. 5, § 1, б. в от ОРЛД вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Отделно от дотук изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че издадената от КЗЛД принудителна административна мярка в т. 2 от обжалваното пред него решение е не за заличаване на личните данни на П. /тепърва, в рамките на производство по чл. 17 от Регламента, по изрично искане за заличаване/, а ПАМ за обявяване на вече депозирания на 15.01.2021 г. със заявление обр. Ж1 дружествен договор със заличени данни. Поради тази причина вярно се явява заключението, че чрез наложената ПАМ (разпореждане за публикуване на процесния дружествен договор със заличени лични данни) се отстранява нарушението, извършено на 15.01.21 г. от страна на касатора, въпреки, че договорът съдържа лични данни и на другия съдружник/от когото няма жалба до КЗЛД и относно чийто лични данни липсва установяване на КЗЛД за извършено нарушение по отношение на него. Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на АССГ, като в допълнение към тях посочва, че в действителност наложената ПАМ от страна на КЗЛД е от категорията на възстановителните по смисъла на чл. 22 от ЗАНН и цели обезвреда на вредните последици, настъпили след незаконосъобразното действие на АВ. Що се касае до оплакването на касатора, че е налице необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав, счита, че същото се явява неоснователно. Необоснованост на съдебното решение е налице, когато има порок относно формирането на вътрешното му убеждение. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. В настоящия случай такива грешки не се откриват. С оглед на изхода на спора, съгласно чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 228 от АПК разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба М. П. в пълния поискан размер от 900 лева, доколкото същият е пропорционален на извършеното процесуално представителство и отговаря на предвидения ориентировъчен размер на адвокатско възнаграждение в чл. 8, т. 10 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,