Решение № 2618 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2008 г.

Решение № 2618 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "В и К Кресна" ЕООД против Решение № 628/10.07.08 г., постановено по адм. д. 1122/07 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 2/ 21.11.2007 г. на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район-Благоевград". В касационната жалба са изложени твърдения, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и нарушаване на съществени съдопроизводствени правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение по подробни съображения. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Директор на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район-Благоевград", оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното Решение № 628/10.07.08 г., постановено по адм. д. 1122/07 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград е отхвърлена жалбата на "В и К Кресна" ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 2/ 21.11.2007 г. на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район-Благоевград", с който му е определено задължение за такси по разрешено право за водоползване за периода 2001г- - 2006 г. в общ размер на 114687, 99 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, на когото законодателят е възложил установяването на публични държавни вземания за неплатени такси по смисъла на чл. 195б от Закона за водите (ЗВ). Актът е издаден в предвидената от закона форма - писмена, с посочените в чл. 59, ал. 1 АПК реквизити, въз основа на писмени доказателства - Разрешително за водоползване № 0315/28.05.01 г., Разрешително за водоползване № 0316 /28.05.01 г., Разрешително за водоползване № 0317/28.05.01 г., Разрешително за водовземане № 400543/31.08.06 г., Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 0714/1.11.02 г., Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 400536/11.08.06 г., Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 0715/4.11.02 г. и Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 400537/11.08.06 г., данни за заплатени такси за периода и действителния размер, изчислен според Тарифа за таксите за право на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.00 г. Съдът е приел също, че действителната категория на водата, от която е водоползването, е първа категория, така както е посочено в разрешителните. По отношение размера на таксата за водоползване е посочил, че размерът е определен законосъобразно съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗВ, като е взето предвид обстоятелството, че водовземните съоръжения не са монтирани разходомерни устройства, и съгласно чл. 194а, ал. 2 от ЗВ и чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване се приема за база разрешеният годишен обем до монтирането на измервателни устройства. Извършена е преценка и относно размера на внесените през периода суми като частично изпълнение на задължението за такси. Така постановеното решение е правилно. По делото е безспорно установено издаването на разрешителни за водоползване от министъра на околната среда и водите, на разрешително за водовземане от Директор на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград", на разрешителни за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти от Директор на Басейнова дирекция " Западнобеломорски район - Благоевград", с адресат "В и К Кресна" ЕООД. Въз основа на тези разрешителни е възникнало задължение на ползвателя да заплаща такса за разрешено водоползване и / или ползване на воден обект по реда на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.00 г., обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.00 г., в сила от 1.01.01 г., за ползваното количество за питейно-битови цели, за първа категория повърхностни води. От представените по делото констативни протоколи се установява, че за водовземането не са монтирани измервателни устройства за отчитане на ползваното количество вода. Предвид тези обстоятелства и на основание чл. 6 от цитираната тарифа размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество от първа категория повърхностни води. Установено е с обжалвания акт № 2/21.11.2007 г., че неплатените паричните задължения по издадените разрешителни възлизат общо в размер на 114 687, 99лв. ( изчислени след приспадане на внесени суми за погасяване на задължението). При така установената фактическа обстановка изводът на съда, че обжалваният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалноправните и процесуалните предпоставки по издаването му е правилен и се споделя напълно от настоящата инстанция. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.) се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. В случая не се спори, че на основание тази нормативна база и Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., е определен размерът на дължимата такса за ползване на първа категория повърхностни води. Жалбоподателят е направил искане за установяване нищожността на издадените в негова полза разрешителни като е изложил подробни мотиви относно компетентността на органа, които ги е издал. Административният съд е приел, че е недопустимо в това съдебно производство да бъде извършвана исканата преценка. Касационната инстанция намира, че правните изводи на решаващия съд относно пределите на спорния предмет са правилни и в съответствие с принципите на АПК. Съгласно чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка е законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК като съдът проверява действителността на този оспорен акт, дори и да липсва искане за това. Съдебният контрол в административния процес се осъществява за съответствието на административния акт с материалния закон, действащ към момента на издаването му ( чл. 142, ал. 1 от АПК). От цитираните две изрични правни норми следва, че предмет на спора в производството пред АС-Благоевград е само действителността и законосъобразността ( по всички основания на чл. 146 от АПК) на Акта за установяване на публично държавно вземане и е процесуално недопустимо извършването на "косвен" съдебен контрол и върху други административни актове, които не са оспорени от заинтересовано лица по съответния ред, предвиден в АПК (ЗАП(отм.). Прилагането на чл. 17 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е процесуално недопустимо, защото противоречи на основни принципи на административния процес относно предмета на съдебния спор, който е различен от този в гражданския процес. Прилагането на "косвен" съдебен контрол в административния процес е в противоречие и с изрични правни норми на АПК - чл. 129 от АПК, уреждащ съединяването на жалби като единствена хипотеза, чл. 132 и чл. 133 от АПК, уреждащи подсъдността. Възможността за контрол относно действителността на административни актове, от които се пораждат права или задължения от значение за законосъобразността на административния акт, предмет на съдебен контрол в конкретно висящо производство, е допустима само по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК и то само от съдебен орган. С оглед обстоятелството, че в производството пред АС-Благоевград съдът е проверявал законосъобразността на акт на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, който не притежава правомощие да извърши проверка относно действителността, респективно нищожността, на влезлите в сила разрешителни, то и административният съд в това производство е длъжен да затече тяхната сила на влезли в сила административни актове до евентуалното им прогласяване за нищожни в отделен процес ( за какъвто няма данни, че е образуван). По изложените съображения касационната инстанция намира правните изводи за недопустимост на направеното възражение и необсъждането на твърденията за нищожност на разрешителните за водоползване. Другият спорен въпрос е по отношение на категорията на водата, определена като първа, която според него не отговаря на тази категория и поради това счита, че таксата е определена неправилно. Възражението в тази част е неоснователно. Първоинстанционният съд е разгледал това възражения и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото е достигнал до обоснования извод, че правилно административният орган е определил таксата за ползване на вода от първа категория. Не са събрани доказателства за влошеното качество на водата, като назначената по делото съдебно-техническа експертиза не е достигнала до заключение относно вида на водата в периода 2001 г. - 2006 г. За първа категория вода са издадените разрешителни за ползване и няма данни жалбоподателят да е предприел действия в съответствие със Закона за водите за тяхното изменение относно категорията на водата. Жалбоподателят не е изпълнил и задължението си в края на всяка година да извършва анализ на ползваната вода от водоизточника, преди третирането й, съгласно приложение № 2 на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, както и да изпраща на контролния орган РИОСВ - София, в края на всяка година информация за извършените наблюдения и протоколите от извършените изследвания. Тези протоколи биха били основание при дадени условия и показатели за изменение на категорията на водата, но след като в случая това не е сторено и не е налице изменение на разрешителните, то следва таксата за водоползване да се изчисли за такава категория вода, каквато е посочена в самите разрешителни. При изчисляването на таксата е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Предвид безспорно установеното в съдебното производство, че такива устройства не са монтирани, съдът правилно е приел, че трябва да бъде използван този механизъм за изчисляване на таксите за водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, какъвто е в оспорения Акт за установяване на държавно вземане. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, за което обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 1 от АПК. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане касаторът му дължи 40лв. юрисконсултско възнаграждение. . По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо - А отделение,