Решение № 9772 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15642/2011 г.

Решение № 9772 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15642/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Алис Татеосян-Астеда-Емил Татеосян" моли да бъде отменено решение № 2424/24.10.2011 г. по адм. д. № 3634/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 251002324/13.08.2010 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Алис Татеосян-Астеда-Емил Татеосян" против РА № 251002324/13.08.2010 г. на ТД на НАП-Варна, с който са определени задължения за ДДС за данъчни периоди 15.04.2007 г. - 30.09.2009 г. в общ размер 56 231 лв. с 13693 лв. лихви и задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., 6899,18 лв., и по ЗДДФЛ за 2007 г. - 12245,78 лв., а за 2008 г. - 10 396 лв. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Съдът направил извода за липса на пороци на РА, влечащи неговата нищожност. По отношение на материалната законосъобразност на РА съдът е приел, че с обжалваният РА не са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ извън тези декларирани от жалбоподателя в подаваните от него годишни данъчни декларации. Обосновано съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя, че в подадените от него ГДД по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ е посочил грешни данни, тъй като е декларирал в повече приходи от наеми. Според съда установените при ревизията данъчни задължения са съобразени с данните на подадените по реда на чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) ГДД за 2006 г. и по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. Позовал се е на разпоредбата на чл. 104 ДОПК, даваща възможност за внасянето на промени в подадените декларации, като в случая жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност. Относно установените задължения за ДДС за данъчни периоди между 04.2007 г. -09.2009 г., съдът е приел от фактическа страна, че с акт за регистрация по ЗДДС № 180420900024106/22.10.2009 г. ЕТ "Алис Татеосян-Астеда-Емил Татеосян" е регистриран на основание чл. 96 от ЗДДС, поради достигнат оборот в размер на 148 647,89 лв. към 22.10.2009 г. Актът за регистрация не е обжалван и е влязъл в законна сила. Съдът е отхвърлил твърдението на жалбоподателя, че е налице освободена доставка по ЗДДС във връзка с продажба на недвижим имот. Позовал се е на чл. 9, ал. 2, т. 2 ЗДДС, според който за доставка на услуга се смята и поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права. Приел е, че в процесния случай са налице сключени предварителни договори за покупко-продажба, в които е уговорено, че наемната цена по договорите за наем ще представлява плащане по бъдещата сделка за продажба на сграда. Според съда тези предварителни договори не променят условията на договора за наем, тъй като не се установява воля на страните по наемните договори. Промяна по договора ще бъде налице, когато договарят всички страни по този договор. За да е налице промяна в плащането на наемната цена на договорите, е било необходимо да се вземе съгласие от всички наематели. Правилен е изводът на съда за валидност на оспорения ревизионен акт. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в жалбата, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като в него е цитирана заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № 1001659/11.06.2010 г., докато по делото е приложена заповед за определяне на компетентен орган К1002324/18.06.2010 г. Налице е очевидна фактическа грешка в ревизионния акт, тъй като видно от приложената в административната преписка ЗОКО К1002324/18.06.2010 г., връчена на ревизираното лице заедно с РА на 19.08.2010 г., за компетентен орган по издаването на РА е определена Геновева Койчева Атанасова на длъжност главен инспектор по приходите, като същото лице е издало и обжалвания ревизионен акт. Грешното посочване на номера и датата на заповедта за определяне на компетентен орган в ревизионния акт не води до извод за неговата нищожност. По отношение на размера на задълженията по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ правилно съдът е приел, че законосъобразно органът по приходите се е съобразил с данните на подадените ГДД. Правилно съдът е приел, че за касатора е съществувала възможност да извърши промени в подадените ГДД по реда на чл. 104 от ДОПК при несъответствие с декларираните данни и обстоятелства. Такава процедура не е предприета от негова страна, поради което съдържанието на декларациите е прието за вярно. При издаването на РА органът по приходите е възприел декларираните данни от ДЗЛ и не е предприел изменение на декларираните от самото лице данъчни задължения. Правилно по тези причини съдът не е кредитирал назначената по делото основна и допълнителна ССЕ. Неоснователни е оспорването от касатора на определените задължения по ЗДДС. По делото не съществува спор по установената и възприета от органите по приходите фактическа обстановка. ЕТ "Алис Татеосян-Астеда-Емил Татеосян" е регистриран с акт за регистрация по ЗДДС № 180420900024106/22.10.2009 г. по инициатива на орган по приходите на основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 96 от ЗДДС, поради достигнат оборот в размер на 148 647,89 лв. към 22.10.2009 г. Регистрация по инициатива на органа по приходите е извършена поради констатиране от органите по приходите на неизпълнение на задължението на данъчния субект за регистрация по ДДС. Съдът е приел, че извършената служебна регистрация по ЗДДС е с отделен акт на органа по приходите, който е влязъл в сила, без да е обжалван от касатора. Регистрацията по ДДС, извършена от органа по приходите не е елемент и част от ревизионното производство, в което е издаден РА, предмет на оспорване, поради което възраженията за нарушения в процедурата по издаване на акта за служебна регистрация по ДДС не могат да бъдат обсъждани в производството по оспорване на РА, още по-малко - да бъдат пренасяни като нарушения и в ревизионното производство. По съществото на спора, относно дължимостта и размера на допълнително начисления ДДС в ревизираните периоди, съдът споделя напълно изводите в обжалваното решение, като в тази връзка в касационната жалба не са посочени конкретни оплаквания. При определяне размера на данъка правилно съдът е приел, че са налице възмездни облагаеми доставки на услуги по сключени договори за наем. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,