Решение № 347 от 12.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4137/2023 г.

ВАСШесто отделение12.01.2024 г.докладчик Весела Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1582 от 10.03.2023 г., постановено по административно дело 11792/2022 г. по описа на Административен съд София град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири със седалище в гр.София, чрез юриск. Кръстева, срещу Решение 1582 от 10.03.2023 г., постановено по административно дело 11792/2022 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се съдържат твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Инспектор по ЗН в група "Превантивен контрол и превантивна дейност" при сектор Превантивна и контролна дейност към Регионалната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" Благоевград, в писмен отговор сочи съображения за неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С Решение 1582 от 10.03.2023 г. по адм. дело 11792/2022 г. Административен съд София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири срещу Констативен акт КА-ПБЗН-БЛ-0-6-14/29.11.2022 г., издаден от инспектор по Защита на населението в Регионалната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" Благоевград, с който на основание чл.89 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/ на предприятието е дадено предписание в аварийния план на язовир Мосомище 66, община Гоце Делчев, да се приложат карти на уязвимите от заливане територии, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира, в аварийни условия, съгласно чл.35 ал.2 от ЗЗБ във връзка с т.4.8 от Приложение 2 към чл.57 ал.2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/. За да постанови този резултат съдът е приел, че именно касаторът в качеството си на собственик /стопанисващ и управляващ язовир Мосомище 66, община Гоце Делчев е субект на задължението за прилагане към аварийния план на язовира карта на уязвимите от заливане зони. При наличието на данни, че посоченият язовир е класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност, държавното предприятие е задължено да разработи и одобри авариен план за язовира с всички негови съставни части, вкл. и карти на уязвимите от заливане зони. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. При правилно изяснена фактическа обстановка, след преценка и анализ на доказателствата и съобразяване становищата на страните, съдът е извел правилни и обосновани изводи за неоснователност на оспорването. В съответствие с приложимите материалноправни норми, АССГ е достигнал до верния извод, че съгласно чл.7 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от ЗВ, собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и 2 от Закона за водите. Специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с тази наредба. Съгласно т.4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал.2 от наредбата, аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност, съобразно нормата на чл. 141б от Закона за водите. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Картите на уязвимите от заливане зони са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Картите на уязвимите от заливане зони на язовирите от първа висока степен на потенциална опасност включват засегнатите територии и зони, определени в приложение 1 към чл. 10, ал. 2. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение 1 от наредбата, като в конкретния случай за язовир Гребенаря /Мосомище 66/, община Гоце Делчев е констатирано, че е от първа висока степен на потенциална опасност, по смисъла на чл. 141б ал.1 т.1 от Закона за водите. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за необоснованост на извода, че именно собственикът /респективно стопанисващият правен субект следва да изготвя такива карти, въпреки че негово е задължението за изготвяне на аварийния план, от който те са неразделна, задължителна част. Не се споделя виждането, че такива карти на районите под заплаха от наводнения са вменени като задължение за изготвяне от директорите на съответните Басейнови Дирекции, което определяло и задължението им за изготвяне на тези карти, с цел прилагането им към аварийните планове на всеки язовир. Не се възприема и доводът, че компетентните държавни органи не са изпълнили задълженията си да картографират риска от наводнения, както и че не са определили конкретни територии и зони, които да се включат в тези карти. Правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че смисълът и целта на създаване на картите на уязвимите от заливане зони е за да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Те са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Несподелима е тезата на касатора за идентичност между картите по чл. 146з от Закона за водите и картите по т.4.8. от Приложение 2 към чл.57, ал.2 на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Обосновано и правилно първоинстанционния съд е изложил в мотивите си, че картите по чл.146з от ЗВ касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, а картите по ЗЗБ уязвими от заливане зони при разрушаване на язовирна стена или от изпускане на водни обеми от язовир в аварийни условия. Първите карти служат като основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район, а вторите са част от аварийния план на язовира. Първите се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите - от собственика/оператора на язовира. След изготвяне на аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект се изработват планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. Изводът, до който е достигнал съдът е, че при констатации за язовир Гребенаря /Мосомище 66/, община Гоце Делчев, че е от първа висока степен на потенциална опасност, задължение за стопанисващото предприятие е да изготви авариен план за него, като включи в съдържанието му и карта на уязвимите от заливане зони. Настоящият касационен състав приема, че за спора са ирелевантни обстоятелствата относно неизпълнение на други задължения на държавни органи, вкл. и свързаните с липсата на единна Методика за изработването на тези карти, още повече, че последната касае етапа на класифициране на язовирите по степен на потенциална опасност, който етап в конкретния случай е приключил. От друга страна, липсата на такава методика не може да обоснове извод за отпадане или освобождаване от задължение на собственика /стопанисващия язовира субект изработването на тези карти. Касае се за нормативно вменени му задължения за изискване от съответните държавни органи на необходимата му информация с цел постигане на съответствие на аварийния план с всички законови изисквания, вкл. и това по т.4.8. от Приложение 2, към чл. 57, ал. 2 от наредбата. Първоинстанционният съд прецизно е събрал, преценил и анализирал всички относими за правилното решаване на спора доказателства, установил е всички факти от значение за спорното право и е обосновал правилни изводи, които касационната инстанция изцяло споделя. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,