Решение № 7532 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11262/2011 г.

Решение № 7532 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11262/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Еко гипс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стамболийски, ул. "Търговска" № 30, представлявано от Иван Любчов Пройкин, чрез адв. Ерик Борисов, против Решение № 874 от 19.05.2011 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1419 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 161000481/20.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 423/16.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 05-08.2008 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на общо на 28 185 лв. и са начислени лихви в размер на 6 262,72 лв. по доставки на "Рамона инженеринг" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон поради игнориране на неоспорено заключение на експертиза, което е установило спорните факти относно реалността на процесните доставки. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Д. Василева, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на "пясък, варовик, транспортни услуги, изработка и монтаж на силоз, винтов транспортьор" на посочения по-горе пряк доставчик. В ревизионното производство, представителят на доставчика е дал писмени обяснения, че фирмата не е издавала на РЛ процесните фактури, предметът на дейност на фирмата-доставчик не е свързан с предмета на доставките и през 2005 г. е откраднат автомобил на фирмата-доставчик, в който са се намирали касов апарат, фактури и печат, за което са уведомени органите на МВР и данъчна служба "Лозенец". След проверка е установено, че представените фискални бонове са издадени от нерегистрирано фискално устройство. Представителят на ревизираното лице, на получено искане за представяне на доказателства, е дал обяснения, че доставките са реално осъществени като договореностите между страните са били по устно предложение на представителя на фирмата-доставчик, транспортът е осъществен с товарни автомобили негова собственост, стоките са получени от РЛ, осчетоводени са и са вложени в дейността на фирмата. След проверка е установено, че фирмата доставчик няма регистрирани собствени товарни автомобили, а посочените номера от РЛ са на регистрирани на физически лица леки автомобили. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че приетата по делото експертиза потвърждава констатациите на органите по приходите, направени при ревизията и жалбоподателят не е доказал реалността на процесните доставки. Единственото касационно оплакване за несъобразяване на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е неоправдано. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че това заключение не само, че не е годна опора за фактически изводи в полза на жалбоподателя, но и потвърждава тезата на органите по приходите. Експертизата е потвърдила, че предметът на дейност на фирмата - доставчик е производство и монтаж на алуминиева дограма, фактурите не са отразени от доставчика в дневници за продажби и справки - декларации за периодите, няма данни за предходни доставчици поради изявлението на представляващия фирмата- доставчик, че фактурите не са издадени от него. Ревизираното лице е имало други доставчици на пясък и варовик, изброени подробно в експертизата. Съдът с право е приел, че само данъчни фактури и то оспорени относно издателя им, без никакви съпътстващи доставките документи, не доказват реалността на процесните доставки. Обоснован на събраните доказателства е изводът за недоказаност на транспорта и плащането на данъчната основа и ДДС по процесните фактури. Решението следва да остане в сила. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение на ответника е неоснователна поради липса на процесуално представителство за него в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение