Решение № 10715 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3050/2012 г.

Решение № 10715 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3050/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството по делото е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Христо Илиев Атанасов, от гр. Ботевград, за отмяна на решение № 15568/25.11.2011 г. по административно дело № 6277/2011 г. на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 642 от 14.02.2011 г. по административно дело № 4604/2009 г. по описа на Административен съд София град. Като основание за молбата за отмяна са посочени разпоредбите на чл. 231, ал. 1, б. "а", "б", "в", "г", "д", "е" ГПК. Ответниците по молбата за отмяна - НЕЛК и РУ "Социално осигуряване" на НОИ - София област не вземат становище по молбата. Молбата е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящата инстанция взе предвид следното: С решение № 15568/25.11.2011 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 6277/2011 г., чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение № 642 от 14.02.2011 г. по административно дело № 4604/2009 г. по описа на Административен съд София град. В искането за отмяна като основание е посочена разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "а", "б", "в", "г", "д", "е" ГПК, но предвид направените фактически твърдения се визират касационни оплаквания. Тъй като производство е по реда на АПК, настоящата инстанция приема, че молбата за отмяна е подадена на всички основания по чл. 239, ал. 1, т. 1 - 6 АПК. Липсата на конкретни фактически твърдения, отнасящи се до основанията по чл. 239, т. 1 - 6 АПК налагат молбата да бъде разгледана на всички основания, визирани в разпоредбата на чл. 239 АПК. Наведените в молбата оплаквания са неправилност на решението на ВАС поради нарушение на материалния закон, както и за незаконосъобразност на решението на НЕЛК, което е било предмет на първоинстанционното съдебно производство пред АССГ. Същите обаче не могат да бъдат предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство, което е извънредно извънинстанционно производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В молбата не се сочат никакви обстоятелства или документи, които да имат значение за друг изход на делото. Фактически твърдения по т. 2, 3 и 4, 5 и 6 на чл. 239 АПК също не се сочат. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. В процесната молба за отмяна такива доводи не се съдържат. Липсват твърдения и по чл. 239, т. 3 АПК, според която актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Не се сочат и доказателства в очертаната от закона насока за отмяна. По силата на чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. По принцип, за да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесния съдебен акт. Липсват и доказателства за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 239, т. 4 АПК. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба, е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове, а в случая не се сочи друго съдебно решение. Хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК изисква решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По настоящето дело няма представено решение на Европейския съд за правата на човека, от което се установява права на молителя, нарушени от държавата и защитени от Конвенцията за основните и права и свободи на гражданите. Предвид изложените по-горе съображения по отношение на всички хипотези, посочени като основание за отмяна на решението по чл. 239 АПК, не са изложени твърдения и фактически основания за наличието им, както и не се установяват в материалните по делото, поради което същите не са налице. Водим от горното, настоящата инстанция приема, че искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е неоснователно и следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,