Решение № 4570 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11255/2017 г.

Решение № 4570 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11255/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на ЕТ "Д. Г. С. - АИПСАГП" (неправилно посочен като ЕТ "Г. С. - АИПСАГП") със седалище и адрес на управление в гр. П. срещу решение № 1457 от 11.08.2017 г., постановено по адм. дело № 2055/2016 г. по описа на Административен съд - П., второ отделение, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът - Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. П., не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1457 от 11.08.2017 г., постановено по адм. дело № 2055/2016 г., Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на ЕТ "Д. Г. С. - АИПСАГП" със седалище и адрес на управление в гр. П. против писмена покана изх. № 16-1024 от 20.06.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. П.. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че решението е постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба, поради което е валидно и допустимо. Изводите на първоинстанционния съд относно фактическата обстановка и приложимия закон изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Ето защо и на основание чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението. Стойността/броя на първоначално определените и допълнително отпуснатите от РЗОК гр. П. направления за медико-диагностична дейност (бл. МЗ-НЗОК № 4), направления за високоспециализирани дейности (бл. МЗ-НЗОК № 3А) и направления за консултация или провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ-НЗОК № 3) за I, II, III и IV тримесечия на 2010 г., техните превишения от ЕТ "Д. Г. С. - АИПСАГП", стойността на тези превишения, както и заплащането им от ответника, са установени чрез съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните, включително и от процесуалния представител на жалбоподателя по първоинстанционното дело. В случай, че последният е имал възражения, той е следвало да оспори заключението на вещото лице Д. в съдебното заседание, в което то е било изслушано и прието, съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК. Цитираната страна не е представила и доказателства, от които да бъде установено, че първоначално определените и допълнително отпуснатите от РЗОК гр. П. направления са различен брой, респ. на различна стойност, независимо от предоставената й от съда възможност. Касаторът не съобразява също така, че съгласно чл. 171, ал. 1 АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Ето защо се приема, че изводите на съда относно фактическата обстановка кореспондират със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. По изложените съображения не се споделя оплакването, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тезата на касатора, че Директорът на РЗОК гр. П. без правно основание е възложил проверка по индивидуален договор от 29.01.2010 г. и административното производство е проведено след изтичане на срока му - 31.12.2010 г., когато този договор е прекратен, не кореспондира с действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 72, ал. 2 ЗЗО (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК - финансови инспектори, лекари - контрольори, и лекари по дентална медицина - контрольори, въз основа на заповед на директора на РЗОК. От цитираната норма, която е била в сила за процесния период, се налага изводът, че липсва времево ограничение за възлагане и извършване на проверките по изпълнение на договорите с НЗОК, а по въпроса за ненастъпила на погасителна давност относно вземанията на Касата по процесната писмена покана, първоинстанционният съд е изложил мотиви, които се споделят от касационната инстанция. В конкретния случай, видно от договор № 161024 от 17.02.2015 г. и допълнително споразумение № 2 от 17.05.2016 г. ЕТ "Д. Г. С. - АИПСАГП" е продължил да бъде изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ и в хода на проведеното административно производство. По делото е представен и договор № 161024 от 29.01.2010 г. Касаторът не съобразява спецификата на договорите, сключени между Касата и изпълнителите на медицинска помощ, при които възложителят е административен орган, който осъществява също така контролни и фискални функции по силата на ЗЗО, поради което общите правила, важими за гражданскоправните договори, не са относими. Не отговарят на съдържанието на констативен протокол от 26.11.2015 г., на протокол за неоснователно получени суми от същата дата и на писмена покана изх. № 16-10-24 от 20.06.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. П. твърденията на касатора, че спрямо спорните правоотношения е приложена нормативна уредба, която не е била в сила през 2010 г., както и че констативния протокол не съдържа точно описание на фактите и обстоятелствата, установени при проверката. Относно процедурата следва да бъде съобразено, че видно от заповед № РД-13-3048 от 10.11.2015 г., от констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми, и двата от 26.11.2015 г., извършената проверка е финансова и административното производство протича по реда на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗЗО. (изм. ДВ. бр. 101 от 18.12. 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.). Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗО. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 27.06. 2015 г.) се отнася до случаите, когато лицето оспори констатациите на лекаря-контрольор или лекаря по дентална медицина-контрольор. Тази редакция е изменена и допълнена едва в ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. В случая възражението на ЕТ "Д. Г. С. - АИПСАГП" е постъпило в РЗОК гр. П. на 03.12.2015 г. и 7-дневният срок е изтекъл преди 01.01.2016 г. Съдът е преценил, че възстановяването на процесните суми се дължи на основание чл. 46, ал. 1 от договор № 161024 от 29.01.2010 г. във връзка с чл. 76а ЗЗО. Изводите относно причинената на бюджета на НЗОК щета съответстват на данните по делото, на действащата нормативна уредба и на константната практика на ВАС, отразена в мотивите. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че процесната писмена покана е издадена при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което е отхвърлил подадената жалба. При липса на касационни основания оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,