Решение № 3636 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2014 г.

ВАСVIII отделение31.03.2015 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 620 от 18.03.2014 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 4008 по описа на същия съд за 2013 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на Сдружение "Варненска търговско-индустриална камара", юридическо лице с нестопанска цел, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Приморски" № 135, сума в размер на 4030,24 лева /четири хиляди и тридесет лева и двадесет и четири стотинки/ представляващи разноски в касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3636 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуален кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 620 от 18.03.2014 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 4008 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отменен по жалбата на Сдружение "Варненска търговско-индустриална камара" /сдружението/, Ревизионен акт /РА/ № 031301283 от 23.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 617 от 17.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗКПО (отм.), ЗКПО и ЗДДС, както и прилежащи лихви за забава. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение определено съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба - Сдружение "Варненска търговско-индустриална камара" - юридическо лице с нестопанска цел, чрез процесуалния си представител адв. Тодорова, в писмена защита и становище по съществото на спора, оспорва жалбата по подробно развити съображения. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е по жалбата на Сдружение "Варненска търговско-индустриална камара", Ревизионен акт /РА/ № 031301283 от 23.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 617 от 17.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗКПО (отм.), ЗКПО и ЗДДС, както и прилежащите лихви за забава. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че осъществените от Сдружението доставки през ревизираните данъчни периоди са такива, извършени от организация, която не е търговец, поставяща си цели от граждански характер и представляват доставки във връзка с постигане целите, които тази организация си е поставила. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗДДС, освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели. Тълкувайки текста на посочената норма на ЗДДС, съдът е счел, че е налице основание да се приеме, че доставките извършвани от сдружението, отговарят на предпоставките предвидени в чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗДДС, предвид което същите са освободени по смисъла на посочената разпоредба от ЗДДС. Касаторът твърди, че извършваните дейности, са такива със стопански характер и представляват сделки по чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/. Същите не попадат в обхвата на освободените доставки по реда на ЗДДС, предвид което същите са облагаеми по смисъла на последния. Съдът е приел, че сдружението е с нестопанска цел и не е търговец. Съгласно своя устав, то е доброволна организация на деловите среди от Варна и региона, създадена с цел координация и сътрудничество, насочени към подпомагане и насърчаване на инициативите и активността на фирмите и организациите, които извършват стопанска дейност, представляване и защита на интересите на членовете си и съдействие за развитие на външноикономическите им връзка и сътрудничество. Съдът е мотивирал решението си, като е счел, че посочените дейности, които сдружението си е поставило са цели с граждански характер. Касаторът твърди, че извършваните дейности представляват независими икономически такива, извършвани срещу възнаграждение по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 3, ал. 1 ЗДДС, тъй като дейностите са извършвани редовно от сдружението с нестопанска цел, с цел печалба. Съдът категорично е оборил, твърденията на касатора, като обстойно е съпоставил извършваните дейности с целите, които сдружението си е поставило с устава. Регламентацията чл. 3, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ е ясна и непротиворечива и гласи: юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Освен това съгласно чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ, същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Съдът е приел, че дейностите извършвани от сдружението са такива, които нямат търговски характер по смисъла на ТЗ и са в рамките на поставените цели. АСВ е приел, че са налице условията на чл. 44 ЗДДС, предвид което попадат в хипотезата на освободените доставки по смисъла на ЗДДС. Позовавайки се на горепосочените разпоредби съдът е приел, че не следва да бъдат определяни данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО (отм.) и ЗКПО. Оплакванията на касатора са неоснователни, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Съдът подробно е обсъдил извършваните дейностите и статутът на организацията, представляващи граждански такива на сдружение с нестопанска цел, съответни на поставените в устава на сдружението цели по координация и сътрудничество, насочени към подпомагане е насърчаване на инициативите и активността на фирмите и организациите, които извършват стопанска дейност, представляване и защита на интересите на членовете си и съдействие за развитие на външноикономическите им връзка и сътрудничество. В решението детайлно са анализирани изискванията на чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗДДС за признаване на доставките за освободени и съдът е достигнал до правилен извод, че са налице предвидените основания за признаване доставката за такава с нестопански характер и за постигане целите на организацията и поради това е освободена по силата на закона от облагане с данък върху добавената стойност. Неоснователно в жалбата се поддържа, че доставката се извършва с цел печалба, каквато цел сдружението с нестопанска цел няма, видно от целите в устава на същото. По чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗДДС доставката трябва да е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели. В случая правилно е преценено от съда, че е налице втората хипотеза доставката е за постигане на поставените от сдружението цели. С приходите от извършваните услуги, попадащи в рамките на регламентираната дейност на сдружението, извършвани за постигане целите, заложени в устава и непредставляващи стопански дейности, не следва да се преобразуват финансовите резултати на сдружението за съответните години. Предвид гореизложеното правилно и законосъобразно съдът е отменил ревизионния акт. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Искането на ответника за присъждане на разноски е основателно, предвид което следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 4030,24 лева, представляващи възнаграждение за адвокатска защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение

Цитирани разпоредби

1