Решение № 12924 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13096/2015 г.

Решение № 12924 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13096/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба от "М. Б." ЕООД, със седалище гр. П., подадена от предходен управител Л. Б. и потвърдена с молба от 06.01.2016 г. от настоящия П. С. против решение № 3657/26.05.2015 г. постановено по адм. д. № 7389/2013 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 2141207136/20.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1061/17.06.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения в размер на 750 109.51 лв. с начислени лихви за забава 125 143.48 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "М. Ч." ЕООД, "С. С С." ЕООД, "Б. П. М" ЕООД, "К. Т. Б." ЕООД и "А." ЕООД.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният административен акт.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Николова в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6 ЗДДС, както следва:

• в размер на 137127.46 лв. по фактури, издадени от "М. Ч." ЕООД с предмет пилешко месо, св. було, телешко шкембе;

• в размер на 16 274.12 лв. по фактури, издадени от "С. С С." ЕООД на 25.05.2010 г. с предмет св. джолан, св. ребра, св. месо от ребра, св. обрезка, св. плешка, тел. език, св. език;

• в размер на 138 751.58 лв. по фактури, издадени от "Б. П. М" ЕООД с предмет замразено пиле, пилешко филе, пилешки бутчета и др.

• в размер на 395 864.12 лв. по фактури, издадени от "К. Т. Б." ЕООД с предмет пиле, замразено пиле, обрезка от плешка, свинско контра филе и свинска плешка;

• в размер на 62 092.23 лв. по фактури, издадени от "А. " ЕООД с предмет - в размер на 138 751.58 лв. по фактури, издадени от "Б. П. М" ЕООД с предмет замразено пиле, пиле, пилешки бутчета и пилешки бутчета-рязани.

Отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактури издадени от горепосочените доставчици е мотивиран с изводи за недоказани реални доставки на отразените във фактурите стоки на жалбоподателя, поради това, че преките доставчици не доказват притежаването и предаването им на жалбоподателя, както и тяхното транспортиране.

Относно "М. Ч." ЕООД е установено, че са налице договори за съхранение на стоки сключени между последния и "Ф. С." ЕООД в качеството му на складодържател, като място на съхранение и предаване на стоките е посочен именно хладилният склад на "Ф. С." ЕООД. Не са налице доказателства за превоз, товаро-разтоварване и предаване на количества месо предмет на фактурите. Видно от декларация на складодържателя, доставките се приемат от лекар в склада, осъществява се преглед, като получените и внесени храни от държавите членки на ЕС или трети страни се вписват в протокол. Установено е, че протоколите се предават на влогодателите, транспортът е осъществяван от същите, като е посочено, че товаро-разтоварните дейности са извършвани от "М. Ч." ЕООД. Съдът е посочил, че от представените доказателства не е възможно да бъде установен вида и количествата на приетите в склада стоки, не са налице транспортни документи, което води до невъзможност да бъде установена реалността на осъществените доставки от "М. Ч." ЕООД.

Идентични са констатациите и мотивите на съда досежно доставчиците "Б. П. М" ЕООД и "К. Т. Б." ЕООД. В допълнение е посочено от съда, че не са налице данни за начина, по който е организирана и е осъществена дейността по доставката на процесните стоки от "Б. П. М" ЕООД, в това число натоварване респективно предаване за товарене на стоката, съхранение, превоз, липсата на счетоводни данни при доставчика по отношение на фактурите и др. По отношение на "К. Т. Б." ЕООД, съдът е споделил изводите на органа по приходите за липса на документи съпровождащи доставките и невъзможност за конкретизиране вида, срока на годност и начина на транспортиране на фактурираното месо. Предвид което и след съвкупния анализ на представените документи е счетено от съда, че основанието за отказване право на приспадане на данъчния кредит по фактурите издадени от горните доставчици отново е недоказване реалността на доставките.

При насрещната проверка осъществена на доставчика "С. С С." ЕООД е посочено от последния, че предаването на стоките е в склад на "Ф. С." ЕООД, но в разрез в това твърдение е липсата на обяснение от страна на "Ф. С." ЕООД, който не е посочил каквито и да било данни по отношение на "С. С С." ЕООД. Независимо от ангажирането на свидетели и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), РЛ не е успяло да обори констатацията на органа по приходите за липса на доказателства установяващи транспорта, предаването и приемането на спорните количества месо.

За доставчика "А." ЕООД е посочено, че предходен доставчик на стоките е "Б. П. М" ЕООД, като се твърди, че процесното месо е съхранявано в склада на "Ф. С." ЕООД. Влогоприемателят при осъществената насрещна проверка е отбелязал, че в периода, в който се твърди, че е осъществена предходната доставка, стоки собственост на "Б. П. М" ЕООД не са съхранявани в хладилната база. Сочи се още, че при осъществяване на сделките с "А." ЕООД стоката не е транспортирана, а е прехвърляна като позиция в хладилното помещение на "Ф. С." ЕООД. Констатирано е обаче, че по преписката не се намират доказателства обосноваващи соченото твърдение.

При липса на представени по делото относими доказателства и при невъзможността да бъде установена реалността на доставките на замразено месо по фактурите, издадени от процесните доставчици, води до законосъобразен отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит, респективно атакуваното съдебно решение е правилно.

Съдът и ревизиращите органи са изложили мотиви свързани с липсата на доказателства обуславящи възможността на доставчиците да прехвърлят стоките предмет на фактурите, тяхното действително предаване и транспортиране до получателя "М. Б." ЕООД. Съдът е изследвал констатациите на ревизията относно преките доставки, но е обърнал внимание и на предходни такива.

Действително произходът на процесните стоки, не е от значение за признаване правото на данъчен кредит, но в случай, че при съвкупната преценка на ангажираните доказателства е възможно да бъде установена в цялост реалността. От събраните доказателства съдът е приел, че не е доказана реалност на преките доставки, тъй като липсват безспорни доказателства за прехвърлянето на фактурираните меса от доставчика на жалбоподателя. В хода на ревизията са представени договори сключени между РЛ и преките доставчици, фактури, доказателства за осъществени плащания по част от фактурите, което се установява и от вещото лице по назначената ССчЕ, фактури за ВОП на замразено месо от чужбина, протоколи по чл. 117 от ЗДДС, ЧМР, фактури за наем на хладилни помещения. Освен изложеното следва да бъде посочено, че естеството на стоката - меса, предполага наличие на сертификати, придружаващи стоката, каквито не са представени.

От касатора в хода на съдебното производство са ангажирани гласни доказателства, разпит на свидетеля Н. - пълномощник на "С. С С." ЕООД. Съдът е приел, че показанията на свидетеля следва да бъдат ценени като кореспондиращи на писмените доказателства по делото единствено досежно съществуването на облигационни отношения между жалбоподателя и доставчика "С. С С." ЕООД, ползваните складови площи и офиса на доставчика. В останалата си част същите са приети от съда за общи и неизясняващи спорните въпроси. Свидетеля е посочил, че е участвал при приемане на стоките, но не е излагал твърдения за подписване от негова страна на приемо-предавателни протоколи, а само пренасял книжа в офиса на доставчика. Същите не са подкрепени с други относими доказателства, за установяване на спорните факти. Липсват документи, обичайно съпровождащи стока от вида на фактурираните с процесните фактури различни видове меса, като следва да се отчете и значението на вида на процесните стоки и специфичните изисквания към търговията, транспорта и съхранението на същите. Не са налице и такива за транспорти услуги, пътни листи и товарителници, за да се установи от кого е осъществен транспортът. Налице са само твърдения, че същият е осъществяван от доставчиците.

Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стока. За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираните доставки. Безспорни доказателства в тази връзка не са представени. Тези обстоятелства не са установени и с приетата по делото ССчЕ.

Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, намираща приложение в случая по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, определя, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тази разпоредба е своеобразно проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които препятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура, респективно - отказ на данъчен кредит. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги.

Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес, включително и приетата ССчЕ и е извел обоснования извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. Решението е постановено при правилен анализ на доказателствата и правилно приложение на материалния закон.

С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касацията Д "ОДОП" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 11 283 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,