Решение № 13035 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7139/2011 г.

Решение № 13035 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7139/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 239, т. 1 и т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от "Дъга трейд" ЕООД, гр. Плевен, представлявано от управителя Тончо Тотев, за отмяна на влязло в сила решение № 3372 от 09.03.2011 г. по адм. д. № 14051/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено решение № 127 от 27.03.2009 г. по адм. дело № 820 от 2008 г. на Административния съд - гр. Велико Търново и е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт № 150800457 от 18.08.2008 г. на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 428 от 23.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, с който е отказано право на данъчен кредит за доставки за определени периоди. Твърди, че след постановяване на решението са му станали известни заповед № 9669/1/ от 27.10.2008 г. на директора на ТД на НАП - Плевен и писмо изх. № 24-15-356 от 17.10.2008 г. на изпълнителни директор на НАП, които представляват нови писмени доказателства и нови обстоятелства от съществено значение за делото. Излага, че с оглед съдебната практика упълномощаването със заповед № 01-01-06 от 03.01.2006 г. на директора на ТД на НАП - Плевен е под условие, поради и което представената заповед № 9669/1/ определя действителната воля на директора на ТД на НАП - Плевен, различна от волята изложена в писмо изх. № 11220-3 от 26.11.2008 г. Смята, че заповедта за възлагане на ревизия, след като не е издадена от компетентен орган води до незаконосъобразност на извършените действия и до нищожност на издадения ревизионен акт. Също така излага, че решението е постановено в противоречие с чл. 1 от Протокол 1 от ЕКЗПЧОС и решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека по жалба № 3991/2003 г., "Булвест" АД срещу България. Иска, да се отмени решение № 3372 от 09.03.2011 г. по адм. д. № 14051/2010 г. на ВАС и се върне делото за разглеждане от друг състав. Ответникът - директорът на "ОУИ" при ЦУ на НАП - Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Константин Калчев, оспорва искането като неоснователно и излага подробни доводи за липса на отменителните основания посочени от искателя. Излага, че представените доказателства не обуславят нови обстоятелства от съществено значение на делото, след като са с дата след издадения ревизионен акт предмет на оспорването. Моли, искането да бъде отхвърлено и се присъдят направените разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение 6 177,48 лева. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: С решение № 3372 от 09.03.2011 г. по адм. д. № 14051/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение № 127 от 27.03.2009 г. по адм. дело № 820 от 2008 г. на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отменен данъчен ревизионен акт № 150800457 от 18.08.2008 г. на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 428 от 23.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, в частта, с която за данъчните периоди м. 09, м. 10 и м. 11.2006 г. е отказано на "Дъга Трейд" ЕООД - гр. Плевен, право на данъчен кредит по доставки от "Азия моторс сервиз" ООД за сумата 40 150 лв.; в частта, с която за данъчните периоди м. 12.2006 г. и м. 01, м. 02 и м. 03.2007 г. е отказано право на данъчен кредит по доставки от "Кад строй" ЕООД в общ размер 70 107,40 лв., и в частта за данъчните периоди м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 09, м. 11 и м. 12.2007 г. за отказан данъчен кредит по фактури от доставчика "КТ Транс" ЕООД в общ размер от 119 381,08 лв., както и в частта за разноските, и вместо това е отхвърлена жалбата на "Дъга Трейд" ЕООД - гр. Плевен, против данъчен ревизионен акт № 150800457 от 18.08.2008 г. на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 428 от 23.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, в частта, с която за данъчните периоди м. 09, м. 10 и м. 11.2006 г. е отказано право на данъчен кредит по доставка от "Азия моторс сервиз" ООД за сумата 40 150 лв.; за данъчните периоди м. 12.2006 г. и м. 01, м. 02 и м. 03.2007 г. за отказано право на данъчен кредит по доставки от "Кад строй" ЕООД в общ размер 70 107,40 лв., и в частта за данъчните периоди м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 09, м. 11 и м. 12.2007 г. за отказан данъчен кредит от доставчика "КТ Транс" ЕООД в общ размер от 119 381,08 лева., ведно със съответните лихви за забава. Решението е влязло в сила. С искането за отмяна са посочени отменителни основания по чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на молителя за неоснователни. С искането за отмяна са представени заповед № 9669/1/ от 27.10.2008 г. на директора на ТД на НАП - Плевен и писмо изх. № 24-15-356 от 17.10.2008 г. на изпълнителни директор на НАП, за които се твърди, че представляват нови писмени доказателства и нови обстоятелства от съществено значение за делото и определят действителната воля на директора на ТД на НАП - Плевен, различна от волята изложена в писмо изх. № 11220-3 от 26.11.2008 г. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая предмет на спора в съдебното производство е бил ревизионен акт № 150800457 от 18.08.2008 г. на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 428 от 23.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, като възлагането на ревизия и определянето на компетентен орган за издаване на ревизионен акт е извършено въз основа на заповед № 01-01-06 от 03.01.2006 г. на директора на ТД на НАП - Плевен за упълномощаване и съответно издадени ЗВР № 800062 от 16.01.2008 г., ЗВР № 800373 от 18.04.2008 г., ЗВР № 800457 от 19.05.2008 г., ЗОКО № К457 от 07.07.2008 г. Представените като нови писмени доказателства: заповед № 9669/1/ от 27.10.2008 г. на директора на ТД на НАП - Плевен и писмо изх. № 24-15-356 от 17.10.2008 г. на изпълнителния директор на НАП, са с дати след приключване на ревизионното производство, не се отнасят до конкретното ревизионно производство и с тях не се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, които да променят изводите на решаващия съд относно наличието на компетентност на органа при възлагане на ревизионното производство. Предвид на гореизложеното в случая не са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да обуславят отмяна на акта, поради което направеното искане за отмяна на решението на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С искането за отмяна се поддържа и отменително основание по чл. 239, т. 6 от АПК, като се позовава на съдебна практика - решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека по жалба № 3991/2003 г., "Булвест" АД срещу България, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на молителя за неоснователни. Молителят в производството по чл. 237 и сл. от АПК следва да докаже наличие на предпоставките на соченото от него отменително основание по чл. 239, т. 6 от АПК, както и че решението на Европейския съд по правата на човека, с което е установено нарушение на КЗПЧОС, е относимо към материалната законосъобразност в първоинстанционното и касационното производство. Излаганите съображения в молбата за приложение на решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека по жалба № 3991/2003 г., "Булвест" АД срещу България са неотносими към претендираното отменително основание по чл. 239, т. 6 от АПК по повод постановените съдебни актове в производството по оспорване на ревизионен акт № 150800457 от 18.08.2008 г. на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 428 от 23.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че молбата за отмяна на влязло в сила решение № 3372 от 09.03.2011 г. по адм. д. № 14051/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено решение № 127 от 27.03.2009 г. по адм. дело № 820 от 2008 г. на Административния съд - гр. Велико Търново и е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт № 150800457 от 18.08.2008 г. на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 428 от 23.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, с който е отказано право на данъчен кредит за доставки за определени периоди, на посоченото основание по чл. 239, т. 6 от АПК е неоснователна, поради което искането следва да се отхвърли. При този изход на процеса с оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото от ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 177,48 лв., настоящият съдебен състав като съобрази разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от АПК, както и че е присъдено юрисконсултско възнаграждение с влязло в сила определение № 14724/03.12.2009 г. по адм. д. № 6531/2009 г. на Върховния административен съд, в полза на дирекция "ОУИ"-В. Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 766 лв., приема, че в извънредното производство по чл. 239 и сл. от АПК не следва да се присъжда допълнително юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав