Решение № 12831 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2010 г.

Решение № 12831 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Петков Кънчев от гр. Русе, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Виолета Минчева от същия град, срещу решение № 12 от 31.03.2010 г. по адм. дело № 74/2010 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с разпореждане № 57 от 19.12.2008 г., изменено с разпореждане № 201 от 06.02.2009 г., на касационния жалбоподател Димитър Петков Кънчев е отпусната, считано от 01.12.2008 г., лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО), а със заявление вх. № ПЕО-94Д-228-4426 от 02.10.2009 г. той е направил следното искане: "Моля да измените разпореждане № 201 от 06.02.2009 г. за отпускане на пенсия в посока увеличение със сума в размер, определен съгласно чл. 169, ал. 2 от КСО, считано от 01.03.2009 г. Моля едновременно с това на съобразите и дължимите последващи актуализации и преизчисления на двете пенсии на основание § 22з от ПЗР на КСО." Това свое искане касационният жалбоподател е аргументирал: а) с обстоятелството, че по силата на договор № 1000007267 от 2004 г. за доброволно пенсионно осигуряване, сключен с ППФ "Бъдеще", е направил месечни вноски, които към 27.02.2009 г. са в размер на 1951.09 лв. и тази сума е била преведена от ППФ "Бъдеще" във фонд "Пенсии" на Националния осигурителен институт (НОИ), но не е взета предвид при определянето на размера на отпусната му лична пенсия и не му се изплаща; б) със становището, че упражненото от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО не изключва правото му да получава срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране на основание чл. 142, ал. 1, т. 1 и чл. 165, ал. 1, предложение второ КСО в размер, определен съгласно чл. 169, ал. 2 КСО. Заявлението на касационния жалбоподател завършва така: "Обстоятелството, че паричните средства са преведени във фонд "Пенсии" не освобождава НОИ от задължението да изплаща професионалната пенсия независимо от вече отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Считам, че по тази причина получаваната от мен пенсия е в по-малък размер." Очевидно е, че с това съдържание подаденото от касационния жалбоподател заявление не съдържа яснота по въпроса какво точно е неговото искане: а) длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО да издаде разпореждане, с което да му отпусне втора пенсия - срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 КСО - въз основа на събраните по партидата му в ППФ "Бъдеще" осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд или б) това длъжностно лице да издаде разпореждане, с което да измени (в смисъл да увеличи) размера на отпуснатата му с посочените по-горе две разпореждания лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Поради тази неяснота на заявлението, то е било възприето от пенсионния орган като запитване относно средствата, натрупани по неговата индивидуална партида в ППФ "Бъдеще" и с писмо изх. № ПЕО-94Д-228-3384 от 30.10.2009 г. на жалбоподателя е даден отговор, че по силата на § 4, ал. 4 ПЗР на КСО натрупаните средства по индивидуалната му партида в професионален пенсионен фонд не се изплащат от пенсионноосигурителното дружество, учредило професионалния пенсионен фонд, тъй като тези средства се прехвърлят във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване и не следва да му бъдат изплатени. Касационният жалбоподател е оспорил пред Русенския административен съд законосъобразността на отказа, изразен с цитираното писмо. С определение № 27 от 03.12.2009 г. по адм. дело № 484/2009 г. този съд е приел, че е сезиран с оспорване на изричен отказ за изменение на отпусната пенсия, защото това писмо имало характер на разпореждане, а според чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО разпореждане за отказ да бъде изменена отпусната вече пенсия се оспорва пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Затова Русенският административен съд е прекратил образуваното при него съдебно производство и е изпратил жалбата на Димитър Петков Кънчев по компетентност на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Русе, който с решение № 2 от 25.01.2010 г. е отхвърлил тази жалба като неоснователна. Касационният жалбоподател е оспорил законосъобразността на решение № 2 от 25.01.2010 г. пред Русенския административен съд. В жалбата си е заявил, че между него и директора на РУСО няма спор по фактите, а "спорното в случая е получаването на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране на основание чл. 142, ал. 1, т. 1 и чл. 165, ал. 1, предл. 2-ро КСО в размер, определен съгласно чл. 169, ал. 2 КСО едновременно с получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст". Като аргумент в подкрепа на изразеното от него становище жалбоподателят е посочил "чл. 60 от Устава на ППФ "Бъдеще", според който професионалната пенсия за ранно пенсиониране се получава до момента на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по част първа от КСО." С посоченото по-горе решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че според правилото на чл. 168, ал. 2 КСО професионалната пенсия за ранно пенсиониране се получава до момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по част първа, а това право жалбоподателят не само е придобил, но е и упражнил при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, защото пенсията по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО е пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на Русенския административен съд като краен резултат е правилно. С касационната жалба са инвокирани доводи за касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Същественият аргумент в тази жалба е, че Русенският административен съд неправилно е индивидуализирал предмета на спора, с който е сезиран, поради което с решението си не е дал отговор на действително спорните въпроси: притежава ли касационният жалбоподател право на срочна пенсия за ранно пенсиониране и ако има такова право от кого следва да бъде изплащана пенсията, в какъв размер и за какъв период. На тези въпроси няма как да бъде даден отговор в производство по дял III, глава десета и дванадесета на АПК във връзка с чл. 118 КСО, защото правното отношение по допълнителното задължително осигуряване е договорно, а не административно и поради това породените по това правоотношение спорове не се разрешават чрез оспорване по чл. 118 КСО. Същественото в случая е: че РУСО и ППФ "Бъдеще" са изпълнили императивното правило по § 4, ал. 4 ПЗР на КСО (според което в случай, че лицата по ал. 1, 2 и 3 - каквото е и касационният жалбоподател - са упражнили правата си, набраните средства в професионалния пенсионен фонд се прехвърлят във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване) и че законодателят е възложил на Комисията за финансов надзор правомощието да дава писмени указания относно прилагането и тълкуването на КСО във връзка с финансовия надзор над пенсионните фондове - чл. 13, ал. 1, т. 4, предл. първо от Закона за Комисията за финансов надзор. А изпълнението на посоченото по-горе правило по § 4, ал. 4 ПЗР на КСО няма за последица нито отпускане на втора пенсия, нито увеличаване на размера на отпуснатата вече при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на касационния жалбоподател. Поради това като е отхвърлил жалбата му срещу решението на директора на РУСО Административен съд - гр. Русе е постановил едно правилно по своя резултат съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,