Решение № 7505 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2020 г.

Решение № 7505 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 210 от 23.01.2020 г., постановено по адм. д. № 2686/19 г. Административен съд – Пловдив, първо отделение, 18-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД /"В и К – Пловдив"/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 250, представлявано от управителя С. Николов, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 198 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който е установено публично държавно вземане по издадено в полза на "В и К" ЕООД разрешително № 301431 от 05.07.2006 г. за водоползване от подземни води, издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с цел водовземането "Питейно – битово водоснабдяване" на гр. Хисаря, гр. Баня, с. Михилци, с. Черничево и с. Старо Железаре, общ. Хисаря, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в общ размер на 172 623, 26 лв. и прилежащи лихви в размер на 57 639, 34 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация – Пловдив" ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. В. Георгиев. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД /"В и К"/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 250, представлявано от управителя С. Николов, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 198 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който е установено публично държавно вземане по издадено в полза на "В и К" ЕООД разрешително № 301431 от 05.07.2006 г. за водоползване от подземни води, издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с цел водовземането "Питейно – битово водоснабдяване" на гр. Хисаря, гр. Баня, с. Михилци, с. Черничево и с. Старо Железаре, общ. Хисаря, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в общ размер на 172 623, 26 лв. и прилежащи лихви в размер на 57 639, 34 лв. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения акт, представените писмени доказателства, заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на акта. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че липсва разминаване между времевия обхват на задължението, каквото възражение се поддържа от жалбоподателя, като във акта подробно са описания периодите, отнетия обем води, декларирани от самия жалбоподател, както и размера на задълженията. Като неоснователно е прието и възражението на жалбоподателя относно основанията за издаване на акта. Административният съд е счел, че непосочването на целта на водовземането и вида на водоизточника, не съставлява такова нарушение на изискването за форма на акта, че да води до незаконосъобразност на същия. В тази насока е отбелязано, че в акта е посочено изрично разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните задължения. Като неоснователни са определени и възраженията на задълженото лице отностно определения размер на лихвите. Изложени са мотиви, че моментът към който следва да бъде извършено плащане на задължението е нормативно определен, поради което от този момент на сетне задълженото лице изпада в забава, без да е необходимо да бъде изпращана покана или друг нарочен акт. Отбелязано е, че размерът на лихвата също е определен правилно. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд –Пловдив е правилно и законосъобразно. Първоначално подадената касационната жалба на "В и К Пловдив" ЕООД няма изложени конкретни оплаквания за неправилност на решението на Административен съд – гр. Пловдив. В допълнително подадена жалба /л. 11 и 12 от настоящето дело/ са изложени конкретни оплаквания, свързани с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съответно неправилно приложение на материалния закон. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното / по реда на излагането им/: Направеното оплакване, свързано с непроизнасяне от страна на съда по възражение за неспазване на административния орган на § 3, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, е неоснователно. Първоинстанционният съд действително не се е произнесъл по направеното в тази насока възражение в жалбата, с която е сезиран. Цитираната норма предвижда, че до изменение на разрешителните по ал. 1 директорът на басейнова дирекция с уведомлението по чл. 9, ал. 4 или 5 за дължимите такси за 2016 г. информира писмено титуляря на разрешителното за актуалните цели на водовземането съгласно тарифата и/или определянето на таксата за замърсяване, които ще бъдат приложими при определяне на дължимите такси за 2017 г. В представената административна преписка няма налично подобно уведомление, но не спазването на посоченото задължение не са настъпили никакви вредни последици за задълженото лице, доколкото от данните по делото е видно, че размерът на задължението за 2017 г. е определено при спазване на нормативните изисквания. Направеното оплакване в касационната жалба, свързано с изводите на съда, че възражението на жалбоподателя относно начина на изписване на правните разпоредби в оспорения АУПДВ, също е неоснователно. Посочването на ал. 4 наред с ал. 1 от чл. 7 на същата тарифа не прави акта незаконосъобразен, нито е нарушило правото на защита на неговия адресат, като няма как само на това основание актът да бъде отменен като незаконосъобразен. Оплакването в касационната жалба относно това, че в оспорения акт няма конкретизирано място на водоползване, съоръжения чрез които ще се реализира и прочие, не намира подкрепа във фактите по делото. По така направеното възражение първоинстанционният съд се е произнесъл изрично и правилно е приел, че по административната преписка е приложено разрешително № 301431 от 05.07.2006 г. за водоползване от подземни води от страна на дружеството касатор, издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с цел водовземането "Питейно – битово водоснабдяване" на гр. Хисаря, гр. Баня, с. Михилци, с. Черничево и с. Старо Железаре, общ. Хисаря, въз основа на което е издаден и процесния АУПДВ, което по несъмнен и категоричен начин установява елементите на водоползването – място на водоползването, вид водоизточник, цел на водоползването. Направените възражения от касатора относно това, че в делото липсват мотиви, въз основа на какво съдът е приел количествата, за които са определени съответните такси и лихви за забава, са несъстоятелни. От данните по делото е видно, че количествата вода, за които са определени задължения на такси, са декларирани от самото задължено дружеството, което обстоятелство е потвърдено и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Оплакванията с не точно посочване на правното основание за определяне на размера на задължението – чл. 10 от старата и чл. 12 от сега действащата тарифа е неоснователно. От данните по делото е видно, че размерът на задълженията е определен коректно от административния орган съобразно действащите нормативни разпоредби за съответните периоди. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,