Решение № 8550 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4357/2013 г.

Решение № 8550 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4357/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (СП) - гр. Бургас, против решение № 367/15.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2357/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменена заповед № 05-2418/16.10.2012 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Бургас и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Женя Динева Карашева, от гр. Бургас, представлявана от пълномощника адв. Мариана Димитрова, оспорва жалбата. В писмено възражение от пълномощника се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение, Административният съд гр. Бургас е отменил заповед № 05-2418/16.10.2012 г. на директора на Дирекция "СП" - гр. Бургас, потвърдена с решение № 30/09.11.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - гр. Бургас, с която на Женя Динева Карашева е отказано отпускане на еднократна парична помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД); преписката е върната на директора на дирекция "СП" за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № 05-2418/03.10.2012 г., подадена от Женя Динева Карашева, с която е направено искане за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година на основание чл. 8в ЗСПД, при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно с административния акт е отказано отпускането на еднократната помощ по съображения, че е пропуснат шестмесечния срок, предвиден в чл. 12, т. 7 ЗСПД. В тази връзка съдът е изложил, че срокът по чл. 12, т. 7 ЗСПД следва да се тълкува във връзка с приложимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД), която предвижда, че правото на получаване на еднократна помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД. Според съда с чл. 12, т. 7 ЗСПД е уреден погасителният давностен срок за вземанията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, възникнали от раждането на детето, а за вземанията, възникнали в хипотезата на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД от записване на майката в редовна форма на обучение, не е предвиден изричен давностен срок. Затова за тези случаи следва по аналогия на основание чл. 46, ал. 2, изр. първо от Закона за нормативните актове да се приложи разпоредбата на чл. 12, т. 7 ЗСПД. Когато правото е възникнало от раждането на детето, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е родено детето, а когато това право е възникнало от записване на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването в съответното учебно заведение. Предвид това тълкуване съдът е направил извода, че в конкретния случай искането на жалбоподателката е подадено в срок, тъй като детето й е родено на 24.01.2012 г., същата е записана за редовен студент на 02.10.2012 г., а искането е подадено на 03.10.2012 г. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Женя Динева Карашева е родила дете - Весела Атанасова Карашева, на 24.01.2012 г.; същата е записана за студентка в редовна форма на обучение в първи курс през учебната 2012/2013 г. в Техническия университет Варна; на 03.10.2012 г. е подала молба-декларация, заведена с вх. № 05-2418 от същата дата, за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете на основание чл. 8в ЗСПД. Предвид тази безспорна фактическа обстановка, правните изводите на първоинстанционния съд са правилни. В разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предвидено, че майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Редът за упражняване на това право е регламентиран в чл. 16а, ал. 2 ППЗСПД - чрез подаване на молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която следва да бъдат приложени съответните документи, посочени в ал. 3. В чл. 12, т. 7 ЗСПД е предвидено, че вземанията за еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. Съгласно приложимата за случая редакция на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД (ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 08.05.2009 г.), правото за получаване на еднократната помощ по ал. 2 (има се предвид правото по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД) възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД. По силата на тази разпоредба, в конкретния случай за Женя Динева Карашева правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е възникнало от датата на записването й като студентка, учаща в редовна форма на обучение, или от 02.10.2012 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че погасителният срок по чл. 12, т. 7 ЗСПД се отнася само до хипотезата на възникване на правото при раждане на детето. Въпросът за погасяване на правото по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД в хипотезата, при която това право възниква от записването на майката като студентка, учаща в редовна форма на обучение, т. е. след раждането на детето, не е нормативно уреден. На основание чл. 46, ал. 2, изр. първо от Закона за нормативните актове при непълнота на нормативния акт за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. Предвид това, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 12, т. 7 ЗСПД, която предвижда шестмесечен погасителен срок за вземането за еднократна помощ по чл. 8а, ал. 1 ЗСПД. Когато правото е възникнало от записването на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че разпоредбата на чл. 12, т. 7 ЗСПД обхваща случаите, в които майката придобива статут на редовен студент след раждането на детето, но в границите на 6-месечния погасителен срок по цитираната разпоредба. Съдържанието на тази разпоредба в приложимата за случая редакция несъмнено регламентира възможност правото на еднократната помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД да възникне или от датата на раждане на детето, или от датата на записването на майката като студентка в редовна форма на обучение (предвид използването на съюзите "и/или"). Първата от посочените хипотези се отнася за случаите, при които към датата на раждане на детето майката вече е била студентка в редовна форма на обучение, затова в този случай правото на получаване на помощта възниква от раждане на детето. Втората от посочените хипотези се отнася за случаите, при които майката не е била записана за студентка в редовна форма на обучение към датата на раждането на детето, а това се е случило след раждането и затова в този случай, правото на получаване на еднократната помощ възниква от датата на записването. Поради това че за втората от хипотезите не е посочен давностен срок в разпоредбите на чл. 12 ЗСПД, то съдът правилно е приложил аналогия на закона и е приел за приложим шестмесечният давностен срок по чл. 12, т. 7 ЗСПД, предвиден за сходни случаи, а именно - за случаите, при които правото възниква от датата на раждане на детето. Както правилно е посочил съдът, в случая не намира приложение изменената разпоредба на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД, която е приета с ДВ бр. 95/2012 г., в сила от 04.12.2012 г., тъй като не й е придадено обратно действие. Разпоредбата няма действие по отношение на фактически състави, възникнали преди влизането й с сила, какъвто е настоящият случай. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Следва да се има предвид, че решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с установената практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси, изразена в решение № 8104/06.06.2012 г. по адм. дело № 3294/2012 г., решение № 8751/18.06.2012 г. по адм. дело № 939/2012 г., решение № 13031/19.10.2012 г. по адм. дело № 6071/2012 г., решение № 14735/22.11.2012 г. по адм. дело № 8490/2012 г. и др. С оглед изхода на спора е основателно искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски, но претенцията следва да се остави без уважение, поради непредставянето на списък на разноските. Разпоредбата на чл. 80 ГПК изисква страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Целта е да се внесе яснота относно претенцията за разноските, какво включва тя, за кои от разноските се отнася и в какъв размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,