Решение № 7210 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2323/2010 г.

Решение № 7210 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2323/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимир Иванов Владимиров от гр. Свищов срещу решение № 601 от 4.01.2010 г. по адм. дело № 856/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че здравните органи са установили временна неработоспособност поради общо заболяване на касационния жалбоподател, поради което с болничен лист са му разрешили съответния отпуск (този болничен лист не се намира в кориците на делото, но между страните не се спори, че той съществува). В този болничен лист здравните органи определили домашен режим на лечение, но касационният жалбоподател провел санаторно - курортно лечение, с което бил нарушил определения от здравните органи режим. Поради това с ревизионен акт за начет пор. № 1621 от 18.09.2009 г. контролните органи при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Велико Търново са направили извод, че на касационния жалбоподател неправилно са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в размер на 186,36 лв., които заедно с начислените върху тях лихви 95,60 лв. представляват щета за държавното обществено осигуряване в общ размер на 281,96 лв. В мотивираното заключение към ревизионния акт е посочено, че "лицето е ползвало едновременно право на парична помощ за профилактика и рехабилитация и обезщетение за временна неработоспособност, което е в противоречие с чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО - лицето е нарушило определеният от лекуващия лекар режим за дните на временната неработоспособност." С разпореждане № 1621 от 18.09.2009 г. длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предприело действия за събиране на сумата по начета, а с решение № 45 от 27.10.2009 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу това разпореждане. Сезиран с жалба от Владимир Иванов Владимиров, Великотърновският административен съд с посоченото по-горе решение е приел, че жалбоподателят е нарушил определеният му режим на лечение, поради което на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО не е следвало да му бъде изплащано парично обезщетение за временна неработоспособност и законосъобразно длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО и директорът на РУСО са приели, че "е налице визираното в посочената норма основание за отказ от изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на осигуреното лице". Затова с решението си административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на касационния жалбоподател срещу решение № 45 от 27.10.2009 г. на директора на РУСО и разпореждане № 1621 от 18.09.2009 г. на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО. Решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Процесният болничен лист удостоверява право на отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване (чл. 162, ал. 1 КТ) и право на парично обезщетение за такава неработоспособност (чл. 40, ал. 1 КСО), а не удостоверява право на отпуск за санаторно-курортно лечение и право на парично обезщетение за санаторно-курортно лечение (чл. 44 КСО), но обединяващото звено в тези случаи е неработоспособността - право на обезщетение по чл. 44 КСО имат не всички лица, които се нуждаят от санаторно-курортно лечение, а само неработоспособните, които са изпратени на такова лечение от здравните органи. В близкото минало съществуваше легална дефиниция на неработоспособен работник или служител - според чл. 30 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда за нетрудоспособен (неработоспособен) се счита този работник или служител, чието здравно състояние е такова, че ако не бъде изпратен на санаторно-курортно лечение, следва да получава отпуск по болест. В сега действащото (позитивно) право такава дефиниция няма, но според чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради общо заболяване, санаторно- курортно лечение и други, изчерпателно посочени в текста причини. Следователно, този вид неработоспособност - временната неработоспособност - може да бъде причинена от общо заболяване, от необходимост за санаторно-курортно лечение и от всяка друга причина, посочена в чл. 6, ал. 1 НМЕР, поради което изводът на Великотърновския административен съд, че (липсващият по делото) болничен лист удостоверява временна неработоспособност на касационния жалбоподател, е правилен. Същественият въпрос, поставен с касационната жалба е: в случаите, когато е разрешен отпуск за временна неработоспособност за домашно лечение и през този отпуск осигуреният се снабди с карта за санаторно-курортно лечение (което според НМЕР може да бъде балнеолечение, климатолечение или таласолечение) ще наруши ли той определения с болничния лист режим на лечение. Върховният административен съд, шесто отделение, вече е имал възможност да изрази становище, че "отиването на санаториум, с оглед оптимизиране на лечението, вместо съблюдаване на предписания домашен режим не съставлява съществено нарушение на режима, предписан от здравните органи", поради което в тези случаи разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО не следва да се прилага - реш. № 12959 от 03.11.2009 г. по адм. дело № 6251/2009 г. (виж и реш. № 4929 от 15.04.2010 г. по адм. д. № 16545 от 2009 г. също на ВАС-VI отд.). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че и в процесния случай не са налице обстоятелства, които да обуславят отклоняване от това разрешение. Още повече, че сходен случай е намерил позитивно разрешение в чл. 32, ал. 4 НМЕР - когато е разрешен отпуск за временна неработоспособност за домашно лечение и през този отпуск осигуреният по препоръка на лекуващия лекар или ЛКК се снабди с карта за балнеолечение, климатолечение и таласолечение, срокът на която изтича по-късно от срока на разрешения отпуск за домашно лечение, отпускът за временна неработоспособност се продължава от ЛКК, която е разрешила отпуска за домашно лечение, с нов болничен лист - продължение на предходния, в който се определят режимът и дните от предходния болничен лист, за които този режим се отнася. И както се каза по-горе, обединяващият елемент в тези случаи е временната неработоспособност. Щом не се спори, че осигуреното лице е било временно неработоспособно, провеждането на санаторно-курортно лечение при липса на такъв режим според болничния лист, удостоверяващ временната неработоспособност, не следва да се санкционира като нарушаване на определения режим по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. Друг е въпросът, ако директорът на РУСО счита, че касационният жалбоподател Владимир Иванов Владимиров е получил две обезщетения - по чл. 40, ал. 1 КСО и по чл. 44 КСО - а има право само на едното от тях или пък ако счита, каквото е посочено в мотивираното заключение в ревизионния акт, че касационният жалбоподател няма право да получи едновременно парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО и парична помощ за проведеното от него санаторно - курортно лечение. Но това свое становище директорът на РУСО трябва да аргументира с правни доводи и по този начин да даде възможност на касационния жалбоподател да организира защита си като инвокира насрещни аргументи защо счита, че правомерно е получил две обезщетения за временна неработоспособност (или обезщетение за временна неработоспособност и парична помощ за санаторно-курортно лечение). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че същественият въпрос, който е следвало да бъде разрешен от Великотърновският административен съд - получено ли е от касационния жалбоподател двойно обезщетение (образно казано) за временна неработоспособност, налице ли е неоснователно негово обогатяване, защото е получил плащане при липса на основание за такова плащане или защото като не е изпълнил правилото на чл. 32, ал. 4 НМЕР е въвел в заблуждение длъжностните лица при РУСО и следва ли да възстанови полученото без правно основание - е останал неизяснен от фактическа страна, поради неправилното становище, че в случая е била приложима санкцията по чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. Затова постановеното от този съд решение следва да бъде отменено на посочените по-горе касационни основания, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд, защото трябва да се установят факти, за които наличните по делото писмени доказателства не са достатъчни. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,